Легендарният италиански дизайнер Валентино Гаравани, основател на едноименната къща „Valentino“ и символ на елегантността в световната мода, почина на 93-годишна възраст в дома си в Рим. Неговият дългогодишен партньор Джанкарло Джамети публикува пост в Инстаграм, в който се сбогува само с една дума: „Завинаги“.
В специалното изявление на Алесандро Микеле, който е творчески директор на „Maison Valentino“ от март 2024 г., се казва: „Дълбоко съм натъжен. Днес си отива един изключителен човек. Валентино Гаравани беше не само безспорен протагонист на модата, но и централна фигура в италианската културна история. Човек, който разширяваше границите на възможното, прекосявайки света с рядка деликатност, мълчалива строгост и безгранична любов към красотата.Той ще липсва дълбоко на всички, с които е работил, на тези, които са го обичали, на тези, които са се учили от него, наблюдавайки го, дори отдалеч. Той ни оставя дълбоко наследство: идеята, че да създаваш означава да се грижиш, че красотата е радикално и търпеливо внимание към телата, към формите, към времето, което минава и ги съхранява. В момента, докато работя, усещам силно как погледът му продължава да ни съпътства. Като мярка, като отговорност, като обещание за възможна благодат.“
Изкуствоведът и културолог проф. Любомир Стойков – председател на Академията за мода, сподели в социалните мрежи: „Императорът на модата Валентино отлетя към небесното си студио, откъдето ще продължава да изпраща ултимативните си послания за изисканост и красота! Той е една от най-ярките емблеми както на италианската мода, така и на световния дизайн. За мен Валентино бе и ще остане романтичния рицар и трубадур на елегантния стил. Безценен е приносът му към рафинирането на формата и изчистването на силуета в модата. Валентино бе немислим без червения цвят, както и червеното е немислимо без него и неговата естетика. Стилът „Валентино” разкриваше най-привлекателното от италианския маниер на обличане – нежността, романтиката и естествеността! Поклон пред паметта ти, Маестро!“.
Знаменитости от цял свят използваха социалните медии, за да отдадат почит на великия творец и да признаят непреходното му влияние върху модата.
Клаудия Шифър написа: „Съкрушена съм от новината за кончината на моя стар приятел Валентино. Той е истинска легенда и ще живее вечно чрез марката, която е създал и която е въплъщение на вечната елегантност и блясък. Ще помня забавните почивки, които прекарах с него в Майорка, Ибиса и Сен Тропе. Сватбената ми рокля, която съм рамкирала у дома, беше постоянно напомняне за неговата нежна, щедра, мила и лоялна природа. Чувствам се толкова горда, че бях част от живота му.“
Гуинет Полтроу се прости с Маестрото, като сподели личен момент: „Имах голям късмет да познавам и обичам Валентино – да познавам истинския мъж лично. Мъжът, който беше влюбен в красотата, семейството си, музите си, приятелите си. В кучетата си, градините си и хубавите холивудски истории. Обичах го толкова много. Харесваше ми как винаги ме подканяше „да нося поне малко спирала“, когато отивах на вечеря. Харесваше ми палавият му смях. Усещам, че това е краят на една епоха. Той ще ми липсва много, както на мен, така и на всички, които го обичаха. Почивай в мир, Вава.“
Марио Тестино припомни, че кариерата му е започнала именно благодарение на великия дизайнер: „Срещнах г-н Валентино, когато започнах работа в Милано през 80-те години. Той ми даде една от първите ми рекламни кампании за младежката му линия и след това работих по още няколко кампании през годините. Той беше очарователен мъж. Елегантен, лоялен и трудолюбив, с непреходна сила да създава колекция след колекция от изключително желани рокли. Много от приятелките ми носеха неговите модели за сватбите си. Ще ми липсват усмивката му, присъствието му и всичко, което ни даде чрез изключителната си творческа кариера. След всички тези години подкрепата му изигра важна роля в кариерата ми и много години след това.“
Роден като Валентино Клеменце Лудовико Гаравани на 11 май 1932 г. в италианския град Вогера, той проявява интерес към рисуването и модата още като дете. Премества се в Париж, където учи моден дизайн в École des Beaux-Arts и Chambre Syndicale de la Couture Parisienne. Там работи с големи имена като Жан Десе и по-късно с Ги Ларош и придобива опит, който го научава да бъде взискателен към детайлите, дава му техническа подготовка и усет за елегантност.


През 1959 г. той се премества в Рим и създава собствена модна къща, след като се запознава с архитекта Джанкарло Джамети, който ще стане негов житейски партньор и изцяло ще поеме финансовите аспекти на бизнеса.

Още с първата си колекция за сезона пролет-лято 1959 г., Валентино прави ход, който по-късно ще се превърне в негова запазена марка и моден символ с почти митичен статус. Сред изисканите силуети и безупречните кройки се появява рокля, наречена „Fiesta“, в наситен, дълбок червен цвят, който моментално се отличава от всичко останало на модната сцена. Това не е просто червено – това е „Valentino Red“.

Самият дизайнер по-късно признава, че е вдъхновен от случайна, но силна визуална среща – в операта в Барселона той е като хипнотизиран от изпълнителите, облечени в червено за „Кармен“. Нюансът се превръща в негова философия – цвят, който говори без думи и носи едновременно страст и изтънченост.

През 1962 г. дизайнерът представя първата си колекция висша мода в Pitti Palace във Флоренция, с което си спечелва международно внимание. В продължение на десетилетия дизайнерските решения на Валентино се превръщат в част от стиловата идентичност на най-значимите световни модни икони.

Джаки Кенеди Онасис носи негова рокля на сватбата си с Аристотел Онасис през 1968 г. Тя предизвиква фурор в САЩ заради контраста си с традиционната рокля, която носи на първата си сватба с покойния Джон Ф. Кенеди, а две години по-късно Валентино става първият италиански дизайнер, който отваря магазин в Ню Йорк.

Одри Хепбърн, Елизабет Тейлър и София Лорен са част от т.нар. „Val’s Gals“, както ги наричат в модните среди, заради безбройните събития, за които избират негови тоалети.

Принцеса Даяна неведнъж избира творенията на великия италианец, а когато актрисата Джулия Робъртс получава „Оскар“ през 2001 г., облечена във винтидж рокля от колекцията на дизайнера от 1992 г., създадена да предава чара на стария Холивуд, визията моментално остава в модната история на филмовите награди.

Валентино не остава само зад кулисите — той се появява в култови филми като „Дяволът носи Прада“ и „Зулендър 2“ като себе си, което допълнително затвърждава образа му на дизайнер, чиито дрехи са част от попкултурата.

Въпреки че през 2008 г. Валентино Гаравани се оттегли от активна дейност, той продължи да бъде влиятелен глас в световната мода, докато създадената от него модна къща продължи да задава стандарти под ръководството на нови креативни директори.
През декември 2023 г. Валентино Гаравани беше удостоен с награда за изключителни постижения на Британските модни награди в Лондон. По време на церемонията модели дефилираха с някои от най-известните му червени рокли, включително „Fiesta“. Въпреки че самият той не можа да присъства, неговият партньор Джанкарло Джамети прие наградата от негово име. Дългогодишната му приятелка Гуинет Полтроу връчи наградата, облечена в червено в негова чест, като призна, че по принцип не харесва този цвят.













