Роберт Янакиев е български актьор, режисьор и политик. Роден на 9 ноември 1966 година. Завършва актьорско майсторство в театралния колеж “Любен Гройс” през 1994г. в класа на проф. Елена Баева. През 2009 година е водещ на телевизионното шоу “Надхитри блондинките”. Има участие в редица театрални постановки, сред които: “Криворазбраната цивилизация”, “Михал Мишкоед”, “Женско царство”, “Кандидати на славата” и “Квартет за двама”. От ролите му в киното, най-запомнящите се, са “Огледалото на дявола”, “Време за жени”, “Гераците”, “ТИЛТ” и “Под дъгата”. Бил е директор на общински театър "Възраждане" през периода 2005 – 2008 г.
Какво вдъхновява Робрт Янакиев?
Всичко може да ме вдъхнови. В различните моменти, различните неща, които правя ме вдъхновяват. Понякога са неща извън материала който работя, понякога са неща вътре в материала. Понякога е режисьорът, сценографът, историята в киното или операторът. Имам конкретни случки в живота си, в които един, друг трети или пети човек са ме вдъхновявали. Вдъхновение не означава със сигурност успех и добре поставена роля. Понякога те вдъхновява задачата, която ти поставя режисьорът. Най-често идва от материала, който четеш, пиесата, която играеш, епизода, който снимаш в киното, партньора, с когото ти се случва да снимаш и да играеш в театъра.
Как съчетавате актьорството с работата Ви като общински съветник?
Според мен актьорската професия е най-близка до професията на политика. Преди 5 години завърших курс в училище за политика и тогава в Страсбург и Брюксел нещата, които най-много ме вдъхновиха бяха, че в Европа в пълна сила навлезе формулирането на политиците като политически актьори. Когато отидох в Старсбург и влязох в Съвета на Европа и видях, че това е един огромен амфитеатър и че председателят му и водещите са в центъра и дават ролите на политиците. Те от своя страна ги изиграват, като предварително по някакъв начин са ги подготвили. Тогава се убедих, за кой ли път, че моята професия е много близка до това да се показваш пред хората, че актьорът е активен човек, който иска да се демонстрира пред другите.
Има ли театър в политиката?
Разбира се, че има театър! За съжаление, по-често лош театър, защото 99% от политиците, които срещам по пътя нямат природния талант, който имат останалият 1%. Има безапелационни актьори, оратори, изключително респектиращи, умни, интелигентни капацитети, които са корифеи в своята област, но нямат умението да се изразяват, но наистина по пътя си срещнах и хора, които Господ ги е докоснал. Не са учили в никакво театрално училище, без никакви курсове, но могат да се изправят пред многохилядна аудитория и да вдигнат на крака хората.
Как балансирате между житейските и професионалните роли?
Не мисля, че заради това, че съм актьор ми се налага да играя нещо в живота. От не малко жени в този живот съм получавал упреци: „Вие актьорите обикновенно играете”, това абсолютно не е вярно. Всеки човек е такъв, какъвто е. Единият е зъболекар, другият е хирург, третият работи в магазин за месо. Той си играе своя живот по начина, по който си го разбира. Аз си изигравам живота също по начина, по който го разбирам. Предварително в живота си не се подготвям за среща с някого с цел да изиграя роля в личния си живот и отношения. Обичам семейството си, обичам двете си дъщери, обичам жена си, приятелите си и за това не ми се налага да се подготвям предварително, както за професионалните си роли.
Каква е правилната Ви формула за успех?
Няма формули! Това е правилната ми формула. Няма никакви правила! Всичко трябва да се прави със сърцето. Ако ти отиваш някъде и не е защото много го искаш, ти си загубен. Не си представям, че животът ми би минал в офис по задължение, в работна обстановка по задължение, защото така се налага, а то да не ми доставя удоволствие. Голям късметлия съм, отивам на работа, за да репетирам, за да не спя, за да ми е студено, за да снимам по цели нощи, за да съм на ръба на истерията си, за да направя няколко неща. В невъзможността си да се преборя със себе си и със задръжките си, с комплексите ми, и това ми доставя страхотно удоволствие. По никакъв друг начин не си представям живота и съжалявам всички хора, които не изпитват такова удоволствие от работата си. Надявам се, че те са по- малко от тези, които изпитват удоволствие от работата си.
Има ли роля, която искате да изиграете?
Лаком съм – искам да изиграя всички роли, които е възможно да бъдат изиграни.
По-конкретна?
Няма персонаж или конкретна личност, която да искам специално да изиграя или да ми се случи. Провокацията идва от изненадата от това, че те канят за нещо и ти се сблъскваш с него и го проучваш.
И кой всъщност е Роберт Янакиев?
Трудно е сам да се описваш, нищо по различно от хората около мен, от моите колеги. Не знам, с какво се отличавам или с какво съм толкова различен, макар, че толкова държа на това. Не обичам да съм масата и да не се откроявам. Това ме подтиска, ако знам, че съм част от някакво множество не бих се чувствал много добре. По-хубаво е другите да кажат за теб, отколкото ти сам да казваш. Не знам кой съм, но знам кой не съм! Не съм гаден, не съм подъл, не съм мерзавец, не съм срамежлив, не съм потиснат… може би, останалите неща съм.
Ако трябва да се опишете с една дума?
Свободен!
Интервюто е взето от Станимира Янакиева по време на репетициите на спектакълa „Агенти”, в който играе актьорът Роберт Янакиев.
Снимка:
1. Роберт Янакиев в постановката ‘’Човек от земята’’ от Джерами Биксви, театър „Възраждане”.
2. Актьорът в спектакълa „Агенти”.
3. Роберт Янакиев в кадър от култовия български сериал „Под прикритие”.
Фото: Личен архив
