Вие сте актриса – как попаднахте в телевизията?
В телевизионните среди ме въведе един успешен за мен кастинг за водещи на телевизионно предаване във вече несъществуващата телевизия „Триада”. Това беше в далечната 1998 година. Предаването „Природата в нас” се излъчва близо година в ефира на “Канал 1”.
Преди това водих няколко предавания на “БНТ” – „Знаете ли български?”, „Свят за двама” и „Чудото с българина”. Опитът от всички тях доведе до предложението на Светлана Василева – директор на новосъздадената “бТВ” през 2000 г., да направя предаване за изкуство и култура. Така се роди “Иначе”. Първото му излъчване беше и първият ефир на тв предаване за телевизията – 18.11.2000 г.
Кое е по-лесно – да бъдеш актриса на сцената или актриса пред телевизионната камера?
Различно е. И при всички случаи за театъра трябва да положиш доста повече усилия. Не само да си научиш текста, а и да създадеш пълнокръвен образ на героинята в съзнанието си, за да можеш след това да я изиграеш. Изисква се много повече време, отколкото да застанеш пред камерата и да бъдеш естествен. Това или го можеш или не.
Коя е вашата голяма страст – театъра или телевизията?
Неправилно зададен въпрос. Театърът е страст, а телевизията – бизнес. Сцената е наркотик, без който не можеш. Който и да остане без телевизия, няма да загуби много. Ще спечели време. Опитайте да не включвате телевизора в къщи цяла седмица. Ще видите колко много свободно време ще ви се отвори.
Вие озвучавате редица сериали – какво е важно, за да дадеш гласа си на чужд актьор и неговия персонаж?
Вече знам, че това е занаят, който не може да се усвои и в “НАТФИЗ”. Искат се специфични умения и време за да добиеш достатъчно опит. Важно е не само да сменяш блендата на гласа, трябва да изграждаш образ. И да сменяш образите с бързината на диалога между тях. Това е истинското майсторство.
А кой е любимият ви персонаж, който сте озвучавали?
Няколко са: Корки от сериала „Мърфи Браун”, Назире от турския „Брак с чужденец”, който е един от най-добрите сериали, в които съм озвучавала, Шарона от „Монк” на бТВ, общо взето оказва се, че веднага в съзнанието ми изплуват комедийните персонажи. Противно на тенденцията в “НАТФИЗ”, където ме нарочиха за драматична актриса.
Какво е мнението ви за модата на турските сериали?
Оооо, колко ми харесва този въпрос. Вече гостувах в телевизионното предаване „Сблъсък” на тази тема, където показах категоричната си подкрепа “ЗА” турските сериали. Разбира се мога да говоря за тези, които съм гледала, не твърдя, че всички са много добри. Но това, което съм видяла досега, според мен е образец за добре написан сценарий, прекрасна режисура, талантливо изиграно и още по-добре монтирано. Без излишни дължини, ненужни драматизми и многозначително пушене на цигари в кадър, както се случва в лошите филми, които сме гледали.
Мисля, че хората се дразнят по-скоро от излъчването им в прайм тайма. Но в борбата за рейтинг естествено най-пострадали са зрителите.
Като качество обаче турските сериали далеч надминават почти всички досадни, скучни и неталантливо направени немски, латиноамерикански и американски филми, с които ни заливаха досега. И забележете, никой не протестираше, когато „Силикон за рая” (аржентински) по “НТВ” учеше младите момичета да си слагат силиконов бюст и да спят с мутри, защото това е истинският рай… Но пък колко хора се възпротивиха на турските сериали…
Дълбоко се възмущавам, когато чуя некомпетентно изказване по темата. Статистиката сочи, че само за 2008 година 18 турски сериала са продадени и излъчени със страхотен успех в 22 страни. Само тук 20 % от населението прави протести от това. Според мен просто вървят по инерцията на старите учебници по история за турското робство.
Защо според вас България не може да създаде такъв качествен продукт, какво ни липсва?
Адекватно финансиране от страна на държавата. И повече опит от страна на професионалистите. Но едното не може без другото. Сега за щастие “бТВ” и “ПРО.БГ” започват цели три дълги сериала, които са финансирани от самите телевизии. Дано опитът им се увенчае с успех и да дойде време, когато актьорите няма да достигат, както е в Турция. Там всеки, който е талантлив е на снимачната площадка.
След като вече не сте водеща на модно предване, с какво се занимавате в момента?
Предимно дублирам филми. „Иначе” порасна и се превърна в ПР и продуцентска къща. Сега продуцираме две поредици от документални филми, работим за няколко рекламни кампании. Завършваме два музикални клипа и снимаме пилотно предаване за една от националните телевизии. И най-после запазих събота и неделя само за семейството си.
Спазвам това правило само от месец, Децата ми си мислят, че всяка събота е Коледа, щом мама си е в къщи. То било много хубаво… (усмихва се).
Има ли мода в културата и култура в модата?
Има за щастие. И как иначе, нали всичко се развива. Според мен неподвластни на модата в културните среди могат да останат само легендите. Имената, които лежат на старите лаври.
Ако култура е „да си спомняме онова, което се опитваме да забравим”, то в модата го правим непрекъснато, с нейното периодично връщане в годините.
Вие сте много натоварена, но все пак, остава ли ви малко свободно време и как го използвате?
Много, да, наистина много.
Старая се в няколко дни от седмицата да разпределя малко йога, сауна и фитнес. И обичам да стоя в малкия си кабинет в къщи, където е пълно с любопитни неща, на които не мога да отделя достатъчно време.
През седмицата когато имам някакви свободни минути чета преса – каквато ми попадне – списания, вестници… всичко от всякъде.
Нещата, които са ми любопитни записвам в един бележник и когато ми остане малко време преди заспиване вечер, от интернет разширявам информацията за всичко, което ми се е сторило интересно.
Какъв стил на обличане предпочитате?
Не мога да понасям това, което на езика на дъщеря ми се нарича „мадамско” (усмихва се). Обичам спортно-елегантния стил. Задължително трябва да ми е топло и никога да не изпитвам студ, защото спирам да мисля, когато ръцете ми са ледени, а гръбнака стегнат. Рядко слагам по-висок ток от 7 см.
Кой е вашият любим дизайнер?
Изкушава ме Стела Маккартни, но като че ли винаги нося нещо на “Келвин Клайн” – часовник или очила. Официалните рокли на “Версаче” са ми любими. Според мен дизайнерите на марката виждат във всяка жена по една фея.
Любим парфюм?
Безспорен “Light Blue” на “Долче и Габана”.
Как поддържате перфектната си форма?
Нямам време да ям по три пъти на ден и винаги имам в колата много плодове и кисело мляко. Истинско! Пия непрекъснато чай. Другото е ген!
Бихте ли пожелала нещо на нашите читатели?
Не правете нищо насила!
Насила да живееш все още с някого, когото не обичаш, насила да ходиш на работа, насила да си любезен с враговете си… въобще животът е много кратък.
Слугувайте на себе си и собствените си желания. Така ще раждате само щастливи дни.
Интервюто взе Мария Василева
Снимки:
1. – 4. Огледалната визия на Гергана Стоянова.
Фото: © Ангел Коцев
5. Гергана Стоянова.
6. Актрисата със своите деца.
Фото: © Венелин Георгиев
7. – 8. Гергана Стоянова пред обектива на Здравко Деков.
Фото: © Здравко Деков.
