ГЕЯ АНТОНОВА: "НАЙ-ХУБАВИТЕ МИ НЕЩА СА СВЪРЗАНИ С ПЪТУВАНИЯ"

Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи през последния месец?

Ходих на палатка преди две седмици и открих едно страхотно еко село между София и Пловдив – Варвара се казва, има четири минерални басейна и еко преходи в планината. Винаги най-хубавите ми неща са свързани с пътувания.

През 2008 г. стана лице на българската марка очила KWIAT, а на следващата година спечели националния конкурс „Да бъдеш Мерилин – усещане за жена”. С какво тези успехи помогнаха на кариерата ти на модел, която определено се развива много добре?

Конкурсътна KWIAT беше първото по-сериозно нещо, което спечелих. Тогава даже участвах с полупрофесионални снимки. Занимавах се с мода и преди да спечеля конкурса, но след него нещата станаха по-сериозни. След като станах лице на KWIAT се почувствах по-уверена, започнах да си търся контакти, да гледам с коя агенция мога да работя и цяло лято пътувах по морето и снимах реклами. Конкурсът ме мотивира и ми вдъхна самочувствие. Освен паричната награда имах и подарък очила, които минаха през много премеждия, но оцеляха. А иначе конкурсът за „Мерилин” беше голяма забава. Тогава вече имах много сериозен бук и след него заминах за Турция.

Харесваш ли актуалната в момента тенденция на големите ретро форми при очилата?

Изключително много ги харесвам, сега имам нужда от диоптрични очила и трябва да си намеря такива пластмасови с големите цветни рамки, за да си ги нося постоянно. Не ме е срам да ходя с диоптрични очила, чувствам ги като аксесоар. А иначе имах едни ретро очила от KWIAT, кръгли с перли, но ги загубих в Китай. Голяма мъка са ми, още си ги търся същите, една година мина и не съм ги забравила. Между другото съм ги рекламирала на доста хора, без шега – стъклата са страхотни, а мисля, че това е най-важното.

Учиш PR във Факултета по журналистика и масова комуникация, какви са наблюденията ти върху тази професия в България?

Моят опит така или иначе е в сферата на лайфстайла. Сега не мисля, че работата в PR сферата ми допада толкова. Интересното е, че преди четири години бях толкова убедена, че това ще правя и с такъв хъс започнах да уча. Изключително много се разминава това, което уча с практиката. Смятам да следвам магистратура в чужбина и да е нещо от рода на социални конфликти, човешки ресурси. При всички положения нещо в социална сфера и от тази гледна точка PR-а ще ми бъде много полезен.

Споделяла си, че киното е една логична следваща стъпка за теб. Кои от съвременните български филми харесваш?

Да, киното е хубава стъпка, но за него човек трябва да има много късмет. В един момент може да си много близо, а в следващия даден проект, който е почти готов, просто да не се реализира.

Що се отнася до филмите – много ми хареса „Тилт”. Когато искам да се развеселя, гледам американски филми, в тях знам със сигурност, че ще има хепи енд, каквото и да се случва. Докато в европейското кино изисква повече концетрация.

Към какво си толерантна и към какво изпитваш нетърпимост?

Не ме дразни, например, навлизането в личното ми пространство, що се отнася до материални неща. Неприятно ми е, когато някой не е коректен и стриктен. Дразнят ме в повечето случай някакви дребни неща, но мисля, че те показват липсата на подредба в ценностите на човек. Аз живея в голям хаос, но въпреки това смятам, че имам определена ценностна подредба, с която не преча на околните.

Много ме дразнии идеята на „не може” – тази първоначалната нагласа да откажеш нещо, което всъщност можеш да направиш, е наистина неприятна и хаби много нерви.

Кое е най-трудното предизвикателство, с което си се справяла?

Имах трудности в Китай – не искаха да ми издадат виза за Тайланд. Разправях се с хората в посолството, после с консула и след ред крокодилски сълзи ми издадоха виза. В Азия установих, че чак когато започнеш да викаш и да се разправяш, ти обръщат внимание.

На моменти пребиваването там си беше страшно, изпитах страх тотално на физическото ниво на оцеляване, което е на дъното в пирамидата на Маслоу. Като се върнах в България се чувствах почти безсмъртна.

Според теб бракът отживелица ли е?

Не съм против идеята за брака, а и напоследък бях на доста сватби. Струва ми се, че дори са на мода. Сватбата е една голяма веселба в твое име, макар и свързана с няколко месеца нерви преди това. Мисля, че повечето жени, включително и аз, биха се радвали да има такъв един ден в живота им.

В какво според теб се изразява сексапилът на жената и на мъжа?

При мъжа сексапилът се изразява в действията му, в начина, по който говори, в неговата самоувереност и решителност, във всичко, което той прави и в това как се държи с една жена и с хората по принцип. При жената сексапилът, според мен е в начина, по който останалите я усещат, в това как излъчването й влияе на околните.

Какво мислиш за влиянието на технологиите върху отношенията между хората, за виртуалната любов и за все новите и нови технологични джаджи, които се появяват непрекъснато?

Смятам, че това е едно нормално развитие на нещата, както и това, че онлайн медиите имат много по-голяма популярност отколкото печатните. Хората имат повече избор и информация. Аз не усещам негативите на IT технологиите, защото с хората около мен комуникираме главно на живо. Но децата като че ли се интересуват повече от джаджи отколкото от другите деца. Това не е добре, но все пак по-голяма е ползата отколкото вредата от технологиите и всичко зависи от това как хората ги употребяват. Виртуалната любов ми е непозната, но щом като много хора се залюбват и задомяват в интернет, явно е възможна.

Ако си на палатка в планината и видиш падаща звезда, какво би си пожелала?

Ще си пожелая цял живот да правя това, което ме кара да ходя с усмивка на работа и да се чувствам удоволетворена от себе си – само това, за да не затормозявам падащата звезда.