* „Вдъхновява ме мистерията на живота – играта на светлина и сянка“
* * Проф. Любомир Стойков: „Костадин Жиков е пример за интелигентно интегриране на несъвместими визуализации!“
Художникът Костадин Жиков завършва бакалавър, специалност „Живопис“ във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, Велико Търново. През 2010-2011 взима учителска правоспособност (учител по изобразително изкуство), а след това завършва магистратура, специалност „Живопис“ във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, при доц. Цветан Колев. През 2022 година става член на „Съюз на българските художници“ (СБХ) – секция „Живопис“. Има осъществени шест самостоятелни изложби и множество участия в общи изложби и конкурси в България. Културологът и естет проф. д.н. Любомир Стойков казва за художника: „Младият живописец Костадин Жиков принадлежи към онази най-нова генерация творци, която по успешен и заедно с това – интересен и донякъде чудноват начин, миксира класиката и традицията в изобразителното изкуство, от една страна, и спонтанната емоционалност и неконформизъм от неопостмодерен тип, от друга страна. Впечатляващо е, че той се стреми чрез непреходните теми и сюжети да сподели вяра и ценности, които го вълнуват и мотивират да работи. В естетиката на Костадин Жиков релефно се открояват контрастите и опозициите, както и смелата игра на светлини и сенки. Пред подобно интелигентно интегриране на несъвместими на пръв поглед визуализации наистина стои голяма перспектива.“.
Как и кога осъзнахте, че искате да станете художник?
Още като дете си мечтаех да стана художник. Първите ми рисунки бяха по кухненската маса на баба ми, докато тя готвеше аз се въртях около нея, гледах я, понякога се скривах под масата и тайно си рисувах.
От кого сте се учили в изобразителното изкуство?
Винаги съм се възхищавал на майсторството на класическите художници от различните периоди в изкуството – онези творци, които са извън времето и епохата и затова изкуството им е вечно. В частност най-силно влияние върху мен оказа Владимир Димитров – Майстора – не само със своето творчество, но и с мирогледа, и живота си.
Кои са непреходните уроци на Владимир Димитров – Майстора за съвременната генерация български художници?
Владимир Димитров – Майстора е уникална личност не само за нашата родина. Като последовател на Толстой, той следваше принципите за хуманизъм и в творчеството си, и в живота си. Силно впечатление прави фактът, че в този динамичен и „луд“ век на промени и напредък, какъвто е 20 век, Майстора остана верен на себе си. Той е един от малкото художници в европейската и американската история на миналия век, който остана верен на любовта към човека и природата и не ги изхвърли от платното си.
Какво Ви вдъхновява във Вашето творчество?
Мистерията на живота – играта на светлина и сянка.
Какви техники прилагате и използвате във Вашите произведения?
Аз рисувам с маслени бои върху класически грундирани ленени платна – така както старите майстори, като използвам различни техники на пастьозност, велатури и шпакла, за да създавам моите творби.
Кое Ви прави различен спрямо другите художници?
Аз винаги съм вървял срещу течението. Сами виждате, че колегите ми от моето поколение избират в повечето случаи „модерни“ и „актуални“ теми. Аз не виждам смисъл от изкуство, което не се издига над всекидневните проблеми. Следвам единствено своето чувство, а не тенденциите или пък вкусовете на времето.
Кой е любимият Ви цвят / колористична гама и защо?
Влюбен съм в магията, която създава Слънцето в часовете, когато нежно целува земята за добро утро и лека нощ.
Спомняте ли си първата картина, която Ви даде увереност, че сте добър художник? Разкажете ни за нея повече…
Това беше един портрет на старец, нарисуван през 2006 година – с маслени бои в реалистичен стил и гама. В онзи начален учебен период бях доста повлиян от руските майстори.
На творчеството на кои световноизвестни художници се възхищавате?
Други художници, от които се уча и вдъхновявам са Рембранд, Караваджо и Търнър. Майстори и новатори на своето време.
Как бихте определил своя стил?
Най-силно ме вълнува проблемът за обединяване на противоположностите и може би заради това един от визуалните проблеми, които решавам на платното е именно този за светлосянката. Светлина-мрак, бяло-черно, мъжко-женско, ден-нощ – цялата Вселена е изплетена от тези две противоположни сили, а целта на човека, и в частност на твореца, е да разгадае тази мистерия, да разплете нишките и да зададе правилните въпроси, за да може публиката да открие отговорите. В моето творчество главната ми цел, дори по-точно казано вътрешна потребност, е да танцувам между двете противоположни естетики – ренесансовата и модерната, и да намирам различни варианти на тяхното съчетание. Може би не случайно съм роден на границата между два зодиакални знака Везни-Скорпион… въздух-вода.
Какво би трябвало да направи държавата, респ. нейните институции за подпомагането на младите български художници?
Това е въпрос, който не е много в моята компетенция, защото се изискват политически и маркетингови дарования, но си мисля, че би било хубаво, ако българското изкуство бива представяно на повече международни форуми.
Каква е връзката между живописта и модата?
Ще ви отговоря като една Везна – за мен модата е изкуство, което носим върху тялото си.
Ако имате отношение към модния дизайн, кой е дизайнерът на когото се възхищавате?
Харесва ми стилът на Пако Рабан. Едновременно смел и стилен, модерен и класически.
Какво е мястото на облеклото в произведенията на изящните изкуства?
От голяма важност е облеклото в картината, защото то има символичен смисъл и подчертава характера на персонажа.
От какво трябва да се ръководят хората, когато избират картина за своя дом или офис?
От сърцето си.
Съжалявали ли сте и кога, че сте поели по този път?
Никога не съм съжалявал, че вървя по стръмната пътека на изкуството. Не е лесно! Понякога ходилата ти кървят от рани по каменистия път, но трябва да продължиш напред, защото за артиста нищо друго няма смисъл.
Как оползотворявате свободното си време?
Обичам дългите разходки сред природата. Също така обичам да танцувам.
Коя е любимата Ви мисъл?
От романа на Казандзакис – „Алексис Зорбас“:
„Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише – толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако ѝ се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?“.
Имате ли си девиз или собствено кредо и кое е то?
Бъди винаги верен на себе си!
Какво Ви предстои в професионален план през 2023 г.?
През май месец ми предстои самостоятелна изложба в уникалното пространство на галерия „Милениум“. Пространство, което ще побере повечето от моите голямоформатни картини, доста от които непоказвани досега.
Интервюто взе Хелена Тодорова
Снимки:
1. Художникът Костадин Жиков.
2. Картина „Къщи от Лещен“, 50 х 100 см., 2007.
3. Картина „Есенна симфония“, 70 х 70 см., 2020.
4. Картина „Мелник“, 85 х 90 см., 2007.
5. Картина „Мачапучаре“, 120 х 80 см., 2022.
6. Картина „Покриви“, 80 х 60 см., 2007.
7. Картина „Есен в магичните Родопи“, 105 х 125 см., 2021.
8. Картина „Пеещата бреза“, 100 х 80 см., 2021.
9. Картина „Ултрамаринови спомени“, 100 х 80 см., 2021.
10. Картина “Spring”, 50 х 60 см., 2021.
11. Картина „Врата към миналото“, 40 х 60 см., 2019.
12. Картина „Ковачевица“, 50 х 50 см., 2011.
13. Картина „На паша“, 80 х 80 см., 2020.
14. Картина „Покриви“, 60 х 70 см., 2019.
15. Картина „Космически цветя“, 140 х 140 см., 2018.
16. Картина “Blue line”, 80 х 80 см., 2018.
17. Картина „Петплата черга“, 65 х 65 см., 2018.
Фото: © Личен архив на Костадин Жиков
