НОВИЯТ МЕСИЯ НИКОЛА ГЕСКИЕР

Никола Гескиер, или както е наричан от модните журналисти – „новият месия”, предизвиква страхотен интерес от страна на модните критици още в самото начало на кариерата си за „Баленсиага”. Талантливият дизайнер придава един нов силует на „Баленсиага”, като не само се придържа с уважение към традициите на марката, но и с нестандартните си идеи й вдъхва изключителна привлекателност и провокативност. Не случайно, след представянето на една от колекциите си, Сузи Менкес (модна редакторка на „Интернешънъл Хералд Трибюн”) определя стила на Никола Гескиер като „напълно оригинален”.

През 1997 година, когато още е на 25 годишна възраст, Гескиер е назначен за главен дизайнер на „Баленсиага”. Стремглаво се впуска в кариерата си и носи огромни успехи на модната къща. Дори през 2006 г. от „Ню Йорк Таймс” го определят като най-важният дизайнер за неговото поколение. В интервюто по-долу вижте какво мисли самият Никола Гескиер за влиянието на модата върху света и за влиянието на света върху модата.

Последните ви колекции са насочени към мултикултурализма, който заема все по-голямо място в модата и по-специално – към липсата на точно определен образ. Има толкова много неадресирани отпратки, като разделението бедни – богати или пък това, че все повече хора живеят в града. Защо тръгнахте в тази посока?

Всъщност, всичко започна от улицата и това е така от доста време. Тя наистина вдъхновява. Исках да покажа, че и там могат да се носят луксозни дрехи. Защо уличният стил трябва да бъде обикновен? Идеалът ми е „mix-and-match” – да видиш момиче със сако в кежуал стил, но същевременно да личи луксът и високото качество. Много държим на цялостния външен вид. Обувките и роклята трябва да бъдат в същия стил. В модата има много стереотипи. Но аз искам да предложа нещо друго. Искам да пресъздам мултикултурализма, но не прекалено буквално, така че да бъде подходящ за градски условия. Ако носите в града рокля с африкански мотиви или пък в балийска форма, тя да бъде подходяща за тези условия, но и едновременно с това да запази националната си идентичност. Това е първият случай, когато използвам етнически мотиви.

Смятате ли, че дизайнерите не използват много етнически елементи?

Да. Но разбира се, някои дизайнери са впечатлени от етно стила. Азедин Алая винаги прави етно. Жан-Пол Готие също. Но бих казал, че никога не е лесно да го извадиш от контекста му. Ако вдъхновението идва от стила на Африканската кралица или пък от китайския стил на обличане, за повечето хора е доста трудно да го възприемат. Не е заради това, че модата, вдъхновена от етно стила е доста различна. Знаете, че на големите рейв и техно партита всички деца носят панталони тип каки и суичъри с африкански мотиви по тях. Това е, което искам да предизвикам. А то е малко по-агресивно.

Понякога се чудя как дизайнерите са настроени към това, което се случва в света днес. Могат ли да пресъздадат това в работата си?

Да. Интересно. Все пак може да бъде объркващо. Наблюдава се директно влияние върху потребителя. А и той се променя. Има все повече лукс, повече хора си купуват лукс, повече хора искат лукс. Летвата се вдига все по-високо и по-високо. Вярно е, че по отношение на дизайна светът оказва влияние. Но ти като дизайнер трябва да се предпазиш. Трябва да погледнеш към света, но след това да го забравиш. Разбира се, аз съм човек, който живее в настоящето и съм много любопитен. Но в същото време не смятам, че това рефлектира върху работата ми.

Дизайнерите трябва да се конкурират с толкова много други неща. Смятате ли, че влиянието им върху света е също толкова силно, както преди пет години?

Определено. Модата е на мода отново. Можеш да видиш ефекта й от броя на фирмите, които продават копия. Също това, което е интересно е, че виждам жени по улицата облечени в стил „Баленсиага”. Показателно е, че със самото създаване на даден силует рефлектираш върху хората. Може жената да носи дрехи на някой друг, но крайният резултат е стил „Баленсиага”. По този начин виждаш огромното влияние. Предизвикателството на днешното време е да изградиш марка.

Това подлудява ли ви?

Не, мисля, че е доста интересно. Твоят приоритет е да бъдеш креативен – и да наложиш бранда. Всички подражават на „Баленсиага”, „Диор”, „Сен Лоран”. И това е доста умно. Защо трябва да се променя? Системата, достъпът, формите на комуникация – всичко се променя, но истинският дух на това, което трябва да правиш е същият. Някои хора имат формула или рецепта – както голяма част от знаменитостите, които правят дрехи днес. Те изграждат бранд въз основа на тяхното име или стил. И това е ценно.

И изведнъж потребителите започнат да признават само големите дизайнери…

Ето за това на младите дизайнери им е толкова трудно. Хората говорят за изключителни, дискретни неща. И ако човек използва тази идея, за да измисли нов начин за популяризиране на продукта, ще бъде следващият голям дизайнер. Но сега трябва да разчиташ на нормалната система – колекции, шоу, продажби, изграждане на имидж.

Но смятате ли, че можете да бъдете напълно креативен?

О, да. Всичко е въпрос на последователност и увереност. Трябват и повече пари, за да си вършите добре работата. Имах възможността да видя какво се случи с „Баленсиага”. Сега компанията е силна. Използвахме нашето време, за да достигнем до този етап. А сега се отправяме към друго ниво. Толкова е забавно. Да мислим за посоката и за продуктите, но в същото време да съумеем да запазим целостта си. И все пак още правим супер скъпи дрехи и модни ревюта за 250 човека. Интересно, че ме питате дали преди пет години съм бил наясно с модната индустрия. Всъщност бях, но нямах модел за подражание.

Били ли сте изкушаван от идеята да създадете висша мода? За вече съществуващата модна къща?

Не, изобщо не съм заинтересован. Не мисля, че висшата мода пасва на нашия свят. Мисля, че златното време на висшата мода си имаше своите невероятни клиенти, жени като Нан Кемпнър и всички икони от този период. Но наистина не смятам, че е подходяща за съвремието. Както и да е, позволявам си лукса да използвам техники от висшата мода при създаване на колекции прет-а-порте. Висшата мода е занаят – всички тези хора, например, които виждате в ателиетата на „Шанел”. Това е като създаването на прототипна кола – една идея, която ще се превърне в масова и ние всички ще имаме възможност да я притежаваме. Същото е и при висшата мода – раждат се и се създават специфични неща. Това е причината, поради която ми е тъжно за края на висшата мода. На път сме да изгубим част от това, което е жалко.

Като водещ дизайнер, чувствате ли се напрегнат преди представяне на нов сезон?

Да. Не знам дали съм лидер (Гескиер се смее). Мога да бъда лидер един сезон, а на следващия – не. Но аз имам огромен респект към публиката. Очакванията са изключително големи. Качеството на това, което трябва да покажеш, причината, формата, идеята трябва да бъдат силни. Така показваш уважение към хората, на които говориш. Да се опиташ да им изпратиш ясно послание. А дали те ще го възприемат или не – е друг въпрос. Моята грижа е да покажа, че съм работил усилено, за да постигна нещо. Така че, да, има много силно напрежение, но на мен ми харесва. Хубавото в „Баленсиага” е, че няма друг, който да ми създава допълнително напрежение.

В такъв случай имате пълна свобода при създаването на колекциите?

Никакви компромиси. Ако искам да направя супер скъпа бродерия или пък кожа през лятото – не се допитвам до никой друг, единствено хората от екипа ми виждат това, което правя.

Въпреки всички прекрасни, емоционално зареждащи колекции, които виждаме от различни дизайнери, не оставате ли с усещането, че модата не докосва достатъчно силно света днес?

Да. Но странното е, че не съм сигурен дали е необходимо. Имам предвид, че всичко онова, което в началото казахте за етно стила, е интересно. Как да се придържаме към този модел в модата? От друга страна, не мисля, че ролята на модата е да докосва повече хора, единственото за което говоря са важните колекции. Гледали ли сте филма „Вавилон”? Филмът се фокусира върху четири гледни точки – Мексико, Мароко, Америка и Япония – всички те са свързани, но не директно едни с други. Мисля, че е много интересно. А също и по отношение на модата, по един абстрактен начин. Стените…