АНИ ЛЕЙБОВИЦ – ФОТОГРАФЪТ НА ЗНАМЕНИТОСТИТЕ

Kaзвaт, чe cнимĸитe cтpyвaт пoвeчe oт xилядa дyми и тoвa e твъpдeниe, ĸoeтo портретният фотограф Aни Лeйбoвиц може да потвърди. Тя cтaвa извecтна c тoвa, чe cнимa лeгeндapния мyзиĸaнт Джoн Лeнън в дeня, в ĸoйтo го yбиват. Същo тaĸa става пъpвaтa жeнa, излoжилa paбoтaтa cи в „Haциoнaлнaтa пopтpeтнa гaлepия“ в Лoндoн.

Ани Лейбовиц добива голяма популярност с фотографиите си на знаменитости, които показват най-личната си и интимна страна пред обектива.

Тя живее със семейството си във Филипините, когато се записва в „Институт по изкуствата“ в Сан Франциско, с намерението да стане художник. След като изкарва курс по фотография обаче, Лейбовиц бързо бива погълната от тази среда. През 1970 г., докато е още студентка, получава предложение от списание „Ролинг Стоун” да снима Джон Ленън . Три години по-късно става главен фотограф на изданието, където представя по уникален начин големите имена на рок музиката.

През 1983 г. Лейбовиц създава изложба с 60 фотографии, която представя в Европа и САЩ, заедно с книга, наречна „Ани Лейбовиц: Фотографии“, която става бестселър . Същата година се случват още важни събития в живота ѝ: тя се присъединява към екипа на „Венити Феър”, с което започва да снима филмови звезди, спортисти и политически фигури. Също така получава наградата „Фотограф на годината“ от Американското дружество на фотографите на списания. За своите портрети американката обикновено прекарвала дни в наблюдение на всекидневието на своите субекти, защото искала да направи фотографиите уникални сами по себе си.

Ани Лейбовиц започва да работи като рекламен фотограф през 1986 г. и се среща с представители на „Хонда“, „Американ Експрес“ и „Гап“. Постиженията ѝ са отбелязани в документалния филм „Ани Лейбовиц: Живот през обектив“ през 2009 г., направен за поредицата American Masters от нейната сестра Барбара. В период на финансови затруднения знаменитият фотограф започва да работи по личен проект, като снима места и предмети, които имат лично значение за нея, а изображенията са събрани в книгата Pilgrimage.

„Реших сама да се нарека „портретен фотограф“, защото винаги ми слагаха етикети. Когато снимах за „Ролинг Стоун“, бях „рокендрол фотограф“, във „Венити Феър“ бях „фотограф на знаменитостите“. Знаете ли, аз съм просто фотограф. Спрях се на този стил, наречен „портрети“, защото в него има много свобода на действие. Към днешна дата вече не гледам на себе си по този начин, а по-скоро като на концептуален художник, използващ фотография“, споделя Ани пред списание ArtReview.