ФОТОСИТЕ НА СОФИ КАЛ – ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗКУСТВО, ВЪОБРАЖЕНИЕ И РЕАЛНОСТ

Творбите на френската фотографка Софи Кал представляват връзка между изкуството и реалния живот. Нейните снимки са характерни с малките описания под тях. Те придават цялостната визия на идеите й, провокират с визуален разказ и си играят с представата на зрителите.

Софи Кал е родена в Париж на 9 октомври 1953. Тя няма професионално образование, но повече от 30 години работа й се съдържа в това да прави от най-интимните моменти творби: книги, снимки, видео записи и дори кратки филми. Нейните новаторски и нестандартни идеи имат голям и непредвиден успех най-вече в областта на фотографията.

След 7-годишно пътуване по света, Софи Кал се връща отново в Париж. Объркана, без ясна цел и приятели, тя решава да следва и снима непознати по улицата, така че да преоткрие града посредством пътищата на другите. След публикуването на „Венецианско следване” през 1979 г., история съдържаща снимки и описание за живота на случайно срещнат мъж, тя успява да привлече вниманието на общността на изкуството.

Свързанипубликации

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ ЗА РАЗТОВАРВАНЕ СЛЕД ПРАЗНИЦИТЕ

КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО В МОДАТА?

Скоро след това случаен коментар на нейна приятелка по повод уюта и нежността на чаршафите, й дава идеята да кани хора да спят за няколко часа в нейното легло. Тази странна приумица става реалност и така тя заснема експозиция под името „Спящите” – 27 човека, измежду които нейни познати, случайни хора и известни личности. Анонимната интимност й дава вдъхновение, а чрез фотосите си, Софи Кал навлиза още повече в света на другите, промъква се под чаршафите им, споделя крехкостта и спокойствието на техните сънища. Така тя цели да разкрие нощните тайни на хората през емоциите, изписани на лицата им.

След успеха на първата си експозиция, тя решава да осъществи уникална и още по-интересна идея чрез втора поредица от фотоси, събрани под заглавието „Слепите”. Чрез нея Софи Кал ни дава една по-различна представа за света, в който живеем, свят описан от хора, лишени от зрение. Използвайки отново комбинация от текст и картина, тя снима незрящи хора и ги кара да разкажат за това, което виждат с душите си. Идеята да изобразиш празнината като я облечеш във въображение става интригуващ и успешен експеримент на ексцентричната фотографка.

До 2004 година, Софи Кал е единственият артист, който приживе има изложба в центъра за модерно изкуство „Помпиду”. Нейните съчетания от снимки с кратки текстове изобразяват по уникален начин биографичната постановка на самата реалност, пречупена през призмата и светогледа на другите хора.

Фотографиите на Софи Кал могат да се разказват. Те са шокиращи, необичайни, противоречиви и затова на зрителите ще се наложи да преодолеят моралните си принципи, за да оценят по-добре творбите й.