ВАЛЕРИ ЗАХОВ: “ВИЖДАМ” СНИМКАТА, ПРЕДИ ДА Я НАПРАВЯ

* Фотографията е изкуство, а не просто щракване на копчето

Интервю на Галина Кондова

Разкажете повече за себе си.
Аз съм като всеки един нормален човек у нас – семеен, с две порастнали деца, с хоби, което се превърна в професия, с 15-20 годишна кола, с един костюм под наем, чифт обувки (износени), няколко чифта чорапи и бельо, красива любовница (нали всички завиждат на фотографите, че снимаме най-красивите жени) и купища обожателки… (последните в кръга на шегата 🙂

Как започнахте да се занимавате с фотография?
С фотография започнах да се занимавам още като ученик в 8-ми клас. Първите ми сериозни снимки тогава бяха заснемането на частично слънчево затъмнение, заради което учителката по физика ни освободи от училищни занимания за цял ден и оформи годишите ни оценки още през месец април. За нас и за нея това бяха уникални снимки, макар че като си спомня как аматьорски сме ги правили, сега ми става смешно. По-късно започнах да се явявам на редица фотоконкурси (които често се организираха тогава) и съм печелил не малко награди на тях. Привличаше ме портрета, пейзажа, екшъна и голото тяло (по-точно fine art nude фотографията). Някои наблягаха на творчеството при копиране на снимките и ефектите при обработка на снимката върху фотохартията, но мен ме влечеше да успея да хвана момента. За мен бе важно да имам уникална снимка, която сама да говори.

Какви бяха първите снимки, които направихте?
О, та това беше толкова отдавна… Сигурно пак съм снимал някоя мацка…

Какво мислите за българската модна фотография? Кои са нейните силни и слаби страни, възможности и перспективи?
Според мен ние имаме доста добри и способни фотографи. През последните години имаше дори корици на няколко чужди модни списания със снимки на български фотографи, което говори че сме на световно ниво. Проблемът обаче е като при българската музика – единици успяват да пробият Желязната завеса. От опит мога да кажа, че зад Океана приемат всеки кадърен човек, докато в Европа гледат да те сритат по кокълчетата за да не им вземеш хляба. Преди години имах покана за официален фотограф на конкурса Miss Hawaii, но заради атентата в Световния търговски център спряха издаването на визи и аз не можах да замина. Няколко месеца преди това снимах Christopher Michael, продуцент и собственик на California Dream Men. Той пожела да му направя fine art nude фотосесия защото хареса мои снимки по време на едно интервю за популярно по това време телевизионно предaване. Отначало погледна скептично на студиото и техниката, с която снимах, но след като видя снимките направо остана възхитен от тях. Той ми каза, че две трети от фотографите, с които е работил са под нивото ми, но тези, които са над, просто имат техника и условия, при които да работят и съответно висока оценка на труда и чрез солидното заплащане. По-късно се убедих в думите му когато получих поканата за Miss Hawaii след проведения конкурс, който спечелих. Проблемът у нас е, че фотографията не се приема като изкуство, а като просто щракане на копчето. Това пролича особено силно при появата на дигиталната фотография. Много от рекламните агенции си накупиха дигиталки и започнаха да си “щракат” сами снимките за постерите и билбордовете. Оказа се че “тая работа не е като оная” и когато с налага да се снима сериозна фотография пак започнаха да прибягват към нас професионалистите.

Какви са вашите професионални правила, когато снимате произведения на модния дизайн, модни ревюта и въобще – модни събития?
Просто “виждам” снимката преди да съм я направил – ракурс, осветление, походка, жест. Дигиталната фотография ме научи да изпреварвам събитието. Преди няколко години дигитаните фотоапарати бяха много “бавни”. Реагираха с около 1-2 сек закъснение и често при репортажа се изпускаше момента. При ревю има няколко правила за снимане – трябва да се улови модела в определен момент, в който изглежда в съвършена форма – поза на тялото, облекло. Младите манекенки “препускат” по подиума, не могат да им се направят добри снимки поради недоброто осветление и ниската скорост на затвора, с която трябва да снимаме, и често отпадат от селекцията за снимки при публикуване. Не е важното да минеш само по подиума и да те видят стотината модни експерти и журналисти в залата, а да могат фотографите да те заснемат и след това да те видят стотици хиляди читатели в модните списания и вестници на снимите, публкувани в тях. Освен това за перфектната снимка по време на ревю просто си трябва талант – и на модела и на фотографа. Не винаги е задължително добрия моден фотограф да е добър и при снимането на ревю. При студийната модна фотография законите са други и трябва да се познава много добре осветленето и ефектите, които могат да се постигнат с него.

В България като че ли понятието папарак има по-скоро негативен смисъл. На какво според вас се дължи това общоприето мнение?
Папарак е нарицателно за всеки, който държи фотоапарат и снима “забраненото” нещо. Папараците изваждат на бял свят неща, които известните хора не биха искали да станат достояние на широката публика. И това става благодарение на жълтата преса. Ако нямаше жълта преса просто нямаше да има и папараци.

Папарак – професия или хоби е за вас?
Преди да отговоря на този въпрос искам да уточня едно нещо – аз не съм папарак, както напоследък започнаха да се чуват слухове тук и там. Занимавах се с рекламна фотография в продължение на десетина години. Преди пет години направих първия blog сайт за светска хроника у нас www.erogance.eu и оттогава започнах да снимам и репортаж. Мога да твърдя, че сайта ми не може да се причисли към жълтата хроника, а е по-скоро един lifestyle event website, което няма нищо общо с ровичкането в личния живот на известните хора у нас. Това, че съм имал шанса по време на събития да успея да “хвана” в кадър малко повече от бюста на някоя звезда или гладко обръснатите й интимни части се дължи по-скоро на професионализъм и на предвиждане на ‘случката’ (за което казах малко по-нагоре) отколкото на папаращване. За да ги няма тези ‘компрометиращи’ снимки би трябвало звездата да се облече подходящо. А не смятате ли, че те умишлено са облечени така за да се види ‘онова’ и да се вдигне шум около нея? Ето например скандалния видеоклип с Галена. Дали е пуснат умишлено в мрежата или не, може да се спори. Въпросът е, че той изигра своята роля и сега тя е е една от най-търсените фолк звезди у нас.

Какво провокира интереса ви към папарашките снимки?
Репортажната фотография (папарашката също е част от това) е като лова и риболова – тръпката да хванеш момента.

Какви качества са необходими на един фотограф, за да стане папарак?
Най-вече талант и усет към хващането на момента. Папарашка снимка може да се направи и с най обикновен телефон. Въпроса е да си на точното място, в точното време и да успееш да ‘щракнеш’ това, което трябва.

В чужбина да бъдеш папарак е доходоносен бизнес. Може ли в България изобщо да се говори за подобно нещо?
Абсурд! Ако имаше кой да плаща за подобни снимки всеки с мобилен телефон с камера става потенциален папарак (звезди, пазете се!). В интернет съм виждал къде по-скандални снимки с интимните части на наши фолк звезди от това, което аз съм успявал да заснема.

Каква според вас е разликата между папараците в България и в чужбина?
Разбира се че е огромна. Там хонорарите гонят космически висоти. Там дори си заслужава риска да си изядеш боя след като следиш една звезда докато я изловиш в неподходящия за нея момент, за разлика оттук. Дори в едно интервю с известна личност в интернет четох, че звездите сами си правят скандални фотосесии с известни папараци за да могат да излязат на първа страница на таблоидите. Това обикновено става малко преди издаването на техен албум или предстоящата им поява в публичното пространство.

Можете ли да посочите няколко снимки – шедьоври на ваши колеги – папараци зад граница и да обясните накратко тяхната стойност?
Преди година, две, самите папараци си бяха устроили конкурс за снимка на Ана Курникова тъй като никой до този момент не бе успял д я снима без бельо. Наградата беше $200 000. Няколко месеца по-късно се появи снимка на звездата на един отдалечен плаж как си чисти пясъка от бикините. Папарака беше използвал дългофокусен обектив, чиято стойност надхвърля $30 000.

Много звезди губят самообладание, когато папараците насочат обектива си към тях. Вие изпадали ли сте в подобна ситуация?
Напротив. Правят точно обратното – застават на заучена поза за да изглеждат добре на снимките. Изглежа, че това им става ‘вродено’ след като изгреят на подиума и в медиите.

Как лично вие определяте границата на допустима намеса в личния живот на дадена личност, която е обект на вашия фотографски интерес?
Трябва да има някаква граница дори и в папарашките снимки. Струва ми се малко прекалено това, което се видя в клипа на Галена. Можеше да е малко по-софт, както се казва. Можеше пак да е се покаже нещо, но не толкова директно и пак да се получи същия ефект.

Съществува една теория, според която за известните личности няма лоша реклама. Как бихте коментирали това твърдение?
Така е. Важното е да се говори за тях. Тук вече е ролята на PR-а – трябва да се прецени до каква степен да се разкрие пикантерийката и да може тя да бъде контролирана, за да не се пресоли манджата. Трябва да има абсолютно доверие между звезда и PR защото ако се премълчи нещо след това понякога е много трудно да се ‘замаже’ гафа. Малко са звездите у нас с добри PR-и. Конкретно за случая с Глория, за който се изписа не малко. Може да се спори дали тя е била с или без бикини на концерта. Проблемът е, че цяла седмица се писа по форумите в интернет, сваляха се screenshot-ове от видеозаписите и така и не можа да се докаже каква е истината макар че аз я знам. Просто тогава трябваше да се задейства кризисният PR и да се свържат с мен – знаят ми координатите и емайла е сложен на видно място в сайта. Все пак като медия не бих си позволил да публикувам нещо, без да имам конкретно доказателство. Дори в едно интервю във вестник “Шоу” самият аз се оптах да подскажа пътя за едно излизане от конфузната ситуация, но….гордостта е лош съветник.

Търсите ли умишлено провокацията, когато сте на събитие или просто сте на правилното място, в точния момент?
Винаги търся пикантното. Важното е да предвидиш и уловиш момента. Въпрос на морал е след това дали тази снимка ще бъде публикувана. А такива имам няколко…

Кои са най-провокативните снимки, които сте правили?
Снимките на Камелия, Глория и Райна. Имам и други, но казах, че всичко опира до морал.

Как се отнасят към вас известните личности?
С респект и уважение. Всички искат да са в добри отношения с медиите защото ние както ги правим звезди, така може да ги натикаме и в блатото.

Вие сте създател на erogance.eu. Какво е най-важно за една такава медия, за да успее да се открои сред множеството сайтове в световната мрежа?
Да, преди пет години регистрирах erogance.net, а когато излезе домейна .eu го регистрирах и като erogance.eu. Всъщност и двата домейна са активни. За рейтинга на сайта ми в световен мащаб можете да видите в www.alexa.com . Важното в сайта е да има актуална информация и да се публикува своевременно, което го изтласква много бързо напред, а и търсачките го индексират много по-добре от множеството ‘мъртви’ сайтове. Много се дразня на някои PR-и, които пускат инфо за събитието си ден, два след като се е случло. Веднъж дори имаше скандал за едно събитие. PR облужващ хотел, в който са настанени участниците в събитието, пуска информация за купона състоял се вечерта в бара на хотела и посочва с няколко думи по какъв повод е. Другият PR ослужващ събитието пуска инфо за него едва на следващия ден привечер. Разбира се ние медиите пускахме първото съобщение, а за едно и също събитие никога не бихме пуснали информация два пъти… И скандала стана 🙂

Имате ли кумир във фотографията?
Уважавам много известни имена, но едва ли трябва да отегчавам читателите с имената им, които нищо няма да им говорят. Ако видят снимките им ще си спомнят веднага за тях – някои от техните творби са използвани без разрешението им в редица реклами и билбордове у нас

Какви се забавлявате?
Като снимам – няма нищо по-хубаво от това хобито ти да се превърне в професия.

Как си почивате?
Какво е това?

Какво е вашето мото?
" Светските новини от утрешните вестници"