* Фотосесия вдъхновена от жената, златото, ценностите и прочутата картина на Густав Климт
Снимки, текст, грим: Кирил Александров
Златото е нещо скъпо, както й жената. По презумпция болшинството хора знаят цената на златото. Знаят, че могат или не могат да си го позволят. Понякога то има и дубликати – абсолютно менте или близък до оригинала такъв. И все пак – има и такива хора, които не знаят какво е златото (и жената).
Колкото варианти съществуват около понятието злато и около понятието за жена, толкова съществуват и около двете понятия, взети заедно. „Жената в злато“ е различна, носи необикновеното в себе си, провокира различни послания. Каква е тя?
„Златната жена“. Тя в красива, умна, сексапилна, милосърдна, витална, първична, емоционална, морална, възпитана, строга, самостоятелна, образована. Та не очаква принца със златните одежди да я позлати. Тя самата в толкова независима, че мъжът до нея не е източник на трамплин за нещо, а равностоен партньор. Той обича и боготвори жената до себе си и оценявайки я, я прави златна. Тя е толкова рядък и скъп екземпляр, защото е вярна. Тя не е „Жената в злато“, тя е „Жената от злато“.
„Златотърсачката“. Обикновено такива жени елиминират до минимум естествената си нужда да се влюбят в мъж, който отговаря на техните представи за стил, галантност, визуална съвместимост, чувство на привличане към първичния магнетъзим. Конформизмът при тях е видно изразен – златната кокошка трябва да се омайва, да се ласкае. Преди всичко, говорим за избор. Външният вид за тях е от особено значение – те трябва да изглеждат безупречно. Този визуален маниер не бива да се преписва единствено на златотърсачките. Разликата между „Златната жена“ и „Златотърсачката“ е в класата. Едната подражава и иска да бъде на всяка цена като другата, но онова, което й липсва, е интелект, самостоятелност, смелост.
Интересен казус е „Жената – влюбена в милионер“. Напълно възможно е любовта да възникне между мъжа – златен източник и жената – златна принцеса. Вариантите тук се разделят на две части – „Жената в злато“ е родена такава и избира мъж, „Златен партньор“. Вариант две: мъжът-златен партньор избира жената до себе си, без оглед на финансовата й обремененост.
„Родена такава“. Златото може да се предава и по наследство. Тя държи на семейната традиция, тя е задоволена материално за много дълго време, тя расте в една херметически затворена среда с кръг от хора, избрани посредством общи белези. Тя е част от елита, вълнува се от културни въпроси, библиотеката й е на стойност хиляди левове. Не й се позволява да гледа развлекателни предавания, защото е заета от това да разучава творчеството на Густав Клипт. Не й се налага особено да работи или пък ако й се налага, то работата й е свързана със сфери, недостъпни за обществото. Тя може да е известна, може и да не е. Ако е известна, възможно е да е фалшива звезда със фалшиви достойнства, но пък за сметка на това да е успешен маркетингов продукт. Тя може да си купи каквото поиска, в това число и мъжа до себе си. Нейните пари обаче отиват при неговите и заедно те сформират златната среда.
С пари разполагат не само артистократичните особи, но и буржоазите. Основната разлика между двете съсловия (респективно жени) е свързана с родството. Аристократите запазват по всякакъв начин името на своя род, не търпят външна намеса, помнят миналото си. Буржоазите, напротив, не помнят миналото си, ако може дори да го изтрият би било още по-хубаво. И двете съсловия обожават златото във всичките му форми.
„Абстрактната Жена в злато“. Последния тип „Жена в „злато“ е от различно ниво. Тя е творецът, мистикът, различната (както визуално, така и поведенчески). Тя отрича стойността на златото, защото за нея има по-скъпо. Тя има различен поглед върху света, омайва, философ е. Мъжът до нея е от подобен калибър. За тях двамата вечеря в скъп ресторант на свещи и подарък колие за дамата е абсолютна загуба на време и демоде, и затова имат собствени представи за хармония.
Златото е непреходно. Ценностите са непреходни. Жените са обаче и преходни, и непреходни. Зависи обаче за кой тип жена става дума.
