От 12 до 15 юни 2025 г. ще се проведе 36-ото издание на фестивал „Процес-Пространство“ в град Балчик под мотото UNTOLD. Мотото е своеобразна провокация към творците в резиденската програма, както и към лекторите, които споделят своите най-лични мисли и възгледи за проблемите и процесите в съвременното изкуство днес. „Темата на форума тази година предизвиква участниците и цели да създаде колективно пространство за „разказване на истории“ между артистите – място, където всеки да изложи най-съкровените си мисли редом с колегите си, да разкрива вътрешния си свят и да кани други да се включат.“ Така се оформя място или „ситуация“, където са изказани истини, които дълго са били пазени в мълчание или тайна, които са били ограничавани в изразяването си – неизказани досега! Това е среда на взаимно доверие и поемане на риск, където уязвимостта се превръща в сила, а тишината – в резонанс“, казва Христина Бобокова, куратор на фестивала.
Лекторската програма е разнообразна, с участието на петима изявени в областта на културата личности. Венелин Шурелов е участник както в лекторската програма, така и в творческата. Като творец, сценограф, преподавател и организатор на множество арт проекти в страната, неговото споделяне на опит пред публика е изключително обогатяващо за форума. Същевременно, участието му в изложбата представлява продължение на темата за „Човека на Леонардо“, която той поддържа още от театър „Сфумато“. Марина Щербенко (Украйна) е куратор и директор на „Щербенко арт център“ в Киев, с фокус върху популяризирането на съвременно изкуство и артисти. Тя разказва за работата си като куратор и директор на тази голяма арт организация, какво е да работиш в тежките условия на война и институционална криза, и как се поддържа духът на нацията чрез културата и изкуството. Деян Павлов (България/Испания) е арт консултант, базиран в Мадрид, с широк поглед върху художествените процеси на творци от цяла Европа. Той често посещава ателиетата на артистите и знае как да ги мотивира и представи пред публика и меценати. Катрин Зингер (Германия/България) е журналист и филантроп, основател на фондация „Зингер – Захариев“, и заедно със своя съпруг Камен Захариев са двигатели и спомоществователи на много културни проекти в България през последните 3–4 години, подкрепяйки млади и развиващи се артисти от Балканите. Продуцентът Катя Тричкова разказва за предизвикателството да си продуцент на първия късометражен филм, номиниран за „Оскар“ 2025 – „Човекът, който не можеше повече да мълчи“.
Творческата програма на фестивала се отличава с присъствието на впечатляващи произведения от живопис, видео, пърформанс, фотография и смесени инсталации. Сред живописците се открояват Мирчеа Модреану (Румъния), Серат Емрулай (Северна Македония/Албания), Ганчо Ганчев – Гана (България), Сенем Денли (Турция), Лора Пармакова (България), които спазват авторски техники и подходи в работата си.
„Живописта присъства често във фестивала, но артистите тази година заявяват творбите си по съвсем различен начин в този традиционен жанр, поради обемите, материалите и композиционното ситуиране в пространството – идеи, които обсъждаме с всеки от тях индивидуално от месеци“, споделя кураторът Христина Бобокова.
Фотографията е жанр, в който традиционно работят Кирил Станоев (България) и Алияж Велички (Словения), като подходите им са между режисираната фотография и естествената, и спокойна непринуденост на кадри, които разказват тайни и спомени. Алем Коркут (Хърватия) представя инсталация с обекти от алуминий, която е метафора за свободата, трансформацията и играта с формата и материята.
Мария Прошковска (Украйна) представя по време на фестивала пърформанс под името “Staying in trouble” / „Оставане в беда“, който включва 200 кг сива глина, 200 кг пясък, слама и украинско зърно, изгоряло при попадение на руска ракета. Проектът на художничката изследва феномена на възстановяването в условията на постоянно излагане на въздействието на травматични преживявания.
„Експериментът в пърформанса като форма на художествено изразяване води началото си от традиционните практики на колективно „правене“, присъщи на културата и традициите на много народи. Тази особеност на „да бъдем заедно в работата“ става особено очевидна в исторически контексти, когато си припомним различни практики от античността“, споделя Христина Бобокова.
В представянето си друг участник, Войн де Войн (България), разгръща темата за историческото и археологическо присъствие на образите на мъжките сирени в пърформанс с името “You can’t silence the sea, even when sirens cry”, който се превръща в колективен ритуал, свързан с трансформацията, методологията на живата поетика и колективното сънуване, границите между времето и идентичността.
Варненското участие на фестивала през 2025 г. е от двама добре познати на крайморския град творци. Цветан Кръстев е разпознаваем с експериментите си в жанра на видеото, като и сега е верен на себе си и развива дигитално генерирани абстрактни композиции, инспирирани от конкретни пейзажи от град Балчик. Всяко изображение е съпроводено с кратко видео, проследяващо етапите на генериране на образите от конкретния прототип. Антония Колева – Нитра представя колаж-фотография върху метал под наименованието “The Source”, инспирирана от живота и морето.
