СИЛНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА АНТИХРИСТ

* „Нов театър – НДК“ представя най-новия спектакъл в програмата си за Деня на народните будители и в Нощта на театрите

Силвия Тодорова

„Нов театър – НДК“ в партньорство със Столична община, отдел „Култура“ ще отбележат Деня на народните будители на 1-ви ноември със спектакъла „Антихрист“ по едноименния роман на Емилиян Станев. Това е най-новото представление в програмата на театъра и може да бъде гледано също така на 17-ти ноевмри по време на Нощта на театрите в София. Драматизацията и режисурата на „Антихрист“ са дело на Бойко Илиев, а на сцената се изявяват актьорите: Елена Петрова, Любомир Ковачев, Ники Сотиров и Веселин Калановски.

Спектакълът поставя на дневен ред изключително актуални въпроси в общочовешки и социален план. Емилиян Станев нарича романа „Антихрист“: „Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му” и сам казва, че целта на книгата му е „да покаже големите духовни ценности на народа ни.“ Сложният исторически контекст в романа е от края на 14 век по времето на цар Иван Александър и падането на Търново, когато по думите на автора са „пресечени“ онези духовните пътища на българина, които той иска да проследи. "Емилиян Станев визира една епоха, която за съжаление, като че ли се повтаря и затова тръгвайки да правя този уникален текст, се опитвам да реагирам на това, което се случва на нас самите, в нашата държава и Европа", споделя режисьорът Бойко Илиев и допълва: „Антихристът е в нас и извън нас. Битката е между доброто и злото, между нагоните и инстинктите в нас.“

Как актьорите възприемат и преживяват драматургичния текст и своите образи? Какви са посланията на спектакъла според тях? Ето техния поглед:

Елена Петрова: „Силата на представлението е в това как един невинен човек се превръща в звяр, в антихрист благодарение на сблъсъка си с хората. Това кореспондира и с нашия живот, защото никой не се ражда с лошото в себе си, с недоверие и арогантност, а се изгражда в резултат на това, което му се случва. В моята героиня – Арма – е въплътено всичко, което представлява жената – майка, партньорка, изкусителкаа и блудница – жената, която може да въздигне, но и да унищожи мъжа. За мен най-силното послание на спектакъла е това, че ако не спасим вярата си като човеци и не извадим доброто от себе си, човечеството ще се напълни с властолюбци, славолюбци и антихристи и ще върви към своето унищожение. Някои от силните моменти в текста, според мен са: „Голям грях се иска, за да лицезреш Господа“; „Ако извадиш окото на този, който е извадил твоето, око няма да получиш.“; „Само с възродената вяра в себе си имаме шанс да се спасим като човеци.““

Любомир Ковачев: „Харесва ми това, че Теофил, който играя, е ярък ренесансов образ, който преминава през три възрастови и множество философски превъплъщения. За мен романът се опитва да покаже, че има нещо отвъд вярата, което е свързано с човешката воля, с човешкия дух и с простия възглед за добро и лошо, за правилно и неправилно, за важно и маловажно; нещо, което спасява отделния човек и народите и им осигурява свобода и перспектива. Образът на Еньо е изобличаващ. От малък той си задава въпроси. Пътят, по който преминава самият Еньо, е от объркан юноша, през негодуващия срещу светския и духовния ред монах Теофил, през невярващия Еньо, а след това и през загубилия свободата и физическата си красота – еретик. Но въпреки това, накрая той се превръща в свободен човек, в който има решителност, действие и воля.“ За мен това, което Еньо изповядва, е сходно с думите на Никос Казандзакис от „Аскетика“:„Богът не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е, той се случва и зависи от всеки един човек дали Бог ще се спаси или ще се провали в своята мисия, проваляйки и човечеството заедно със себе си.“

Ники Сотиров: „Изключителна чест, шанс и морална отговорност е да играеш Патриарх Евтимий, който е сакрална фигура в българската история. При последната среща с отец Теофил Патриарх Евтимий му казва: „Победете антихриста, за да ликува вярата, за да има свят и човечество!“. Истините, които са казани в този драматургичен текст, са изключително актуални. Става въпрос за смирението, милосърдието и прошката. Представлението е много емоционално. В допълнение – сценографията е много функционална, а костюмите са с една модерна естетика, спазвайки историографията.

Веселин Калановски: „Това е един от най-хубавите романи в българската белетристика – дълбоко философски и емоционален. В спектакъла аз влизам в образа на шест различни персонажа (бащата, цар Иван Александър, отец Лука, свещеник, учител и съдия), с които се среща Еньо и по-късно Теофил, каквото е църковното му име. Търсенето на истината и знанието за Бога и за Дявола е водещо за главния герой. Чрез него Емилиян Станев ни показва това, което ние сами причиняваме на себе си, на държавата си – умението на българина да руши и после със сизифовски труд да изгражда разрушеното.“

Драматизация и режисура – Бойко Илиев
В ролите: Веселин Калановски, Любомир Ковачев, Елена Петрова, Ники Сотиров
Сценография – Тина Арканджели
Костюми – Тотка Дочева – ТОДА