ХАРДКОР СУБКУЛТУРАТА – СПАСЕНИЕ ОТ РЕАЛНОСТТА ИЛИ РЕАЛНОСТ В СПАСЕНИЕТО

Ако слушате стила хардкор за първи път, може да придобиете
впечатление, че човекът зад микрофона ви се кара за нещо. А всъщност
това е интересно течение, което комбинира в себе си екстремна музика,
култови прически и луди танци. Точната дефиниция на хардкор субкултурата
може да се определи от самите членове на тази субкултура. Те биха могли
да бъдат описани като екстемни, дори опасни, но това не застрашава по
никакъв начин репутацията на хардкора.

Исторически преглед

Името “хардкор” е съчетание от думите “тежка” и “основа” (прев.
англ. “hard” – тежък, “core” – основа, сърцевина, ядро). Понятието хардкор
в превод от английски също така се използва и за упорити хора, неподатливи
на убеждения. Хардкорът се ражда в Америка от начина на живот на определен
кръг от хора, живеещи в Ню Йорк. Характерното за тях е, че те прекарват
голяма част от времето си из кварталните улици, където животът е земен,
премеждията – истински, проблемите – категорични и ако искаш да отстояваш
позицията си, трябва да го заявиш открито. Така се ражда и стилът хардкор
– от хората, живеещи в нюйоркските квартали. Текстовете на песните от
стила хардкор са гневни, открити и са отражение на жестоката действителност,
която обгръща сравнително бедната част от населението на Ню Йорк. Веднага
се сещам за филма „Опасен ум” с участието на Мишел Пфайфър – разтърсващ
до дъното на душата и отразяващ точно този начин на живот на един ученически клас. Там децата бяха точно от нюйоркски предградия, където да оцелееш
не само е трудно, но се превръща в самоцел.

Хардкорът е
повече от музика – това е социално движение, създадено от неприспособимите
към социума деца от ерата на президента Рейгън. Членовете на хардкор
субкултурата се организират сами по себе си във вид племе – някои от
тях искат да надигнат глас, други търсят спасението в тежката музика,
трети търсят по-добрия свят, четвърти са просто са гневни на света около
тях.

Поклонниците

Хардкор музиката може да се характеризира с изкривени инстументали
и крещящи вокали. Повечето фенове разглеждат хардкора повече като начин
на живот, отколкото като музикален жанр, който те предпочитат да слушат.
Всъщност това е така при повечето субкултурни течения – музиката, начинът
на обличане и гримиране, поведението в съответната среда – всичко това
се превръща в начин на живот за феновете. „Хората искат да бъдат част
от нещо. Хардкорът е ъндърграуд субкултура, към която младите стремглаво
се стремят, за да избягат от

тийнейджърския стрес” – казва Питаро – американец, който има
своя хардкор банда, в която свири от 15-годишен. Хардкор местата се превръщат
в своеобразно спасително място, където феновете се чувстват приети, за
разлика от други места, от където са били отхвърлени. Хардкорът се превръща
в скривалище, място, към което те принадлежат. За други, обаче не е така.
„Някои деца отиват на хардкор пърформънсите просто, за да бъдат видяни”
– казва Пат Галбрайт, преподавател в американско средно училище. „Те ходят, за да кажат след това, че са присъствали на шоуто, а всъщност те
изобщо не се интересуват от музиката. Те се интересуват от това да си
купуват фланелки, като по този начин показват, че са присъствали на даден
концерт. Това е така, тъй като много хора базират мнението си за даден
човек по това как той изглежда, как е облечен и т.н”.

Сбиванията винаги са се асоциирали с тежките музикални жанрове.
Те обикновено се провокират от лични конфликти и танците представляват
въртене на краката, юмруци във въздуха и много други интересни стъпки.
Този тип танци, който много хора не възприемат е единственото нещо, което
тези хлапета знаят. „Не знам как се танцува”, казва Робърт Риот, който
е ученик. „Бавните танци са най-страшното нещо на света за мен. Хардкор
танците са единствените танци, които знам”. „Правим го, защото така се
забавляваме. Момчетата танцуват, защото искат да купонясват”, казва Питаро.
„Понякога хората приемат нещата твърде лично и тогава започват сбиванията”,
казва друг ученик. Поради същността на танца, се случва да бъдеш ударен
или набит, но това не е нещо необичайно. „Случва се хората да се оплакват
от това, ча са били ударени, но единственият начин да се запазят, е да
се бият и те”, казва Питаро. „Хората, които са на сцената от дълго време понякога имат нужда да премахнат онези, които покваряват святата музика”.
Агресивната природа на хардкора и побоищата са били причина да бъдат
затворени много клубове. „Хората правят грешки и те ги осъзнават. Но
това не трябва да се асоциира само с хардкора”, казва Питаро. Повечето
сбивания са „от една страна причинени от хора, които не знаят много за
хардкора и от друга – от хора, които ме мислят трезво”, казва Питаро.
„Във всичко има позитивна и негативна енергия. „Причината за това, което
съм днес е фактът, че съм на сцената толкова дълго време”, казва Питаро.
„Дадох живота си за хардкора. Вместо да отида в колеж и да стана обикновен
работяга, аз реших да направя нещо различно в живота си. Смятам, че това
е тийнейджърски начин за изразяване на чувствата, нещо като вид терапия”.

Аксесоарите

Тъй като хардкорът е хибриден жанр между пънка и по-твърдия
метъл, то и модата при хардкораджиите е хибридна. За разлика от много
други субкултури, хардкорът не се характеризира с точно определен начин
на обличане, който трябва задължително да се следва. Можем да видим фенове
на хардкора, които са с кецове или с кубинки. Можем да видим и такива,
които са с кожено яке или със суичър. Можем да видим също така и такива,
които са с бръсната глава или с дълга коса. Няма точни ограничения, с
които последователите да се съобразяват. Големите фенове могат да брандират
всички свои аксесоари с любимото наименование HARDCORE и това се предлага
в много онлайн места. Ето примери на такъв брандинг:

Какво е хардкорът за Вас или какво казват
групарите за хардкора?

– Ian Mackaye – Minor Threat:
„Моето усещане е, че терминът хардкор бе опит да се разграничи ранният
американски детски пънк от 80-те от начина, по който медиите изобразяват
пънка – безопасни игли, повръщане, нихилизъм, както и много други боклуци,
свързани с онова време. Хората, които познавам, които по някакъв начин
бяха свързани с онова време, определено по никакъв начин не се свързваха
с тези стереотипи. Затова ние се нарекохме „хардкор пънк” или просто
„хардкор” за по-кратко. Като всеки термин или жанр, това се подразбра
по всякакви начини от хората, тъй като те имат различни схващания за
термините и параметрите на музиката. Моето мнение е, че „хардкорът”
е „пънк”, а „пънкът” е просто друга дума за празното пространство,
където новите идеи могат да се представят – безкрайният извор на ъндърграунда.”

– Henry Rollins – Black Flag, S.O.A
“По този въпрос мисля, че това е все едно, когато попитали Дюк Елингтън:
„Какво мислите за джаза?”, за който се носи слух, че бил отговорил:
„Ако трябва да питате, никога няма да разберете.” Когато попитали Лайтнин
Хопкинс какво е блусът за него, вместо отговор той започнал да свири
на китарата си. Смятам, че това е вид отговор на този въпрос. Това
е начин на съществуване. Това е поглед през прозореца към квартала
или ситуацията, в която живеем. Като музикална форма, това е прост,
директен начин да се изрази това, което е вътре в човека, извън него.
Това не е хай-тек изкривяване на музиката и никога няма да бъде.”

Roger Miret – Agnostic Front
„Хардкорът
е начин на живот. Това не е нещо, за което просто четеш на случаен флаер,
това е цяло едно движение. Не можеш просто да слушаш хардкор, да си правиш
татуировки и да си член на хардкор клубове. Не, това е дълбоко чувство
на гордост и нещо специално, към което човек принадлежи и което човек
трябва да прегърне, да се закълне в него и да му се посвети изцяло. Хардкорът
бе резултат от най-старите пънк банди, станали част от Ню Уейва и оставили
агресията празна. Това освобождаване от гнева и непрежението е последвано
от оправданото насилие. Хардкорът е чист музикален и лиричен адреналин,
той е истински поглед върху обществото без филтри, без правила, без пълнежи”.

– Jimmy Gestapo – Murphy’s law
„За мен хардкорът са ежедневните реалности, изразявани чрез музиката”.

– Kevin Seconds – 7 Seconds
„За мен хардкорът означава и винаги е означавал интелигентна, искрена,
провокираща музика, миксирана с агресия, поведение и хумор. Ударите
на сърцето са сладки и одухотворени.”

– Danny Diablo a.k.a Lord Ezec – Skarhead, Ice
pick
„Хардкорът е братовчедът на пънк рока и метъла. Метъл китарата прави
хардкора. За мен хардкорът е начин на живот. Не каприз. Хардкор душевността
e това, което повечето от нас на сцената, притежават. Тя също е най-голямата
причина, поради която повечето от нас са разорени. По дяволите!”

– Tommy rat – Warzone, Trip 6
“За мен хардкорът не е просто музика, а начин на живот. Всеки забравя
или никога не е осъзнавал, че хардкорът е разклонение на пънка. За
мен това бе едно „бягство” от парада на ежедневието, което ме обкръжава,
това бе моето освобождение и все още е, до някаква степен. То бе истинско,
то бе ъндърграунд.”

В заключение
Хардкорът субкултурата заема достойно място и у нас. Но в България субкултурните
характеристики са малко пречупени и идеите на хардкора се преекспонират.
Татуирани младежи се бият без причина по концерти и после създават
неприятности на обществото. Истината е, че истински хардкор в България
също има, но феновете не са се научили как да се държат. Оставаме с
пожеланието в някакъв момент и това да се случи…

Снимки:
1. Представител на хардкор субкултурата
Фото: © http://www.citypages.com/databank/22/1083/article9800.asp
2. Представител на хардкор субкултурата
Фото: © http://paulrachman.com/americanhardcorefilm/film.htm
3-4. Представителки на хардкор субкултурата
Фото: © http://htmlthug.com/
5. Дамска хардкор мода
Фото: © http://www.goldlabelclothing.com/skinny_tees.htm
6. Мъжка хардкор мода
Фото: © http://www.goldlabelclothing.com/tshirts_guys.htm
7. Брандинг на хардкор аксесоари
Фото: © http://www.rockabilia.com/search.php?mode=search
8. Ian Mackaye
Фото: © http://fusionanomaly.net/minorthreat.html
9. Henry Rollins
Фото: © http://www.last.fm/music/Rollins+Band/+journal
10. Roger Miret
Фото: © http://www.punkwave.it/public/vip/vip_gm.php