МЕТРОСЕКСУАЛНОСТТA: В ПРОФИЛ И АНФАС

Според тълковния речник метросексуалност е неологизъм, който означава не сексуална ориентация, а начин на живот. Определена роля за такъв стил на живот играе отделянето на голямо внимание върху външния вид, модата, използването на козметика, търсене на атрактивност и индивидуално излъчване. Тези качества обикновено се свързват с женствеността или с външните прояви на явните гейове. Tерминът се използва и се разпространява по целия свят. В Корея метросексуалните се наричат „мъжe с цветя“ (Kotmin), а в Китай "Aymei Nanren", който може да се преведе като „човек, който обича красотата“.

Важно е да споменем името на писателя и журналист Марк Симпсън, който всъщност е бащата на термина. Той го използва за първи път в статия на 15 ноември 1994 г. във вестник The Independent. В нея той прогнозира: „Метросексуалният мъж, млад индивид с високи доходи, който живее или работи в града (защото най-добрите магазини са там), вероятно е най-обещаващият консуматор през следващите десет години.“

В негови разкази по темата той разкрива много детайли, който позволиха на публиката да опознае и проследи еволюцията на тези мъже. Всичко започнало, когато Марк Симпсън провидял бъдещето на мъжествеността след посещението му на изложбата It’s Man’s World, организирана от списание GQ. В началото този термин трудно бил приет като реалност само за хомосексуалните, защото много хора отричали какво се случва с мъжете и защо те прекарват толкова време в банята.
С идването на новия век обаче на сцената се появява Дейвид Бекъм, който заради поддържания си външен вид през 2002 г. бива посочен от Марк Симпсън за ултимативен образ на метросексуалния мъж. Свързвайки термина с една конкретна личност, бащата на термина най- накрая бил разбран. Самият той коментира: „Не става въпрос за мъжка козметика, мъжки гримове и обезкосмяване. Не става въпрос и за превръщането на мъжете в „женчовци“. Метросексуалността означава мъжете да се преоткрият, да не се страхуват да се превърнат в най-добрата версия на самите себе си – нещо, което жените са подтиквани да правят от десетилетия.“

През 10-те на 21 век се появява и новия образ на метросексоалността. Това са мъже с изваяни тела, покрити с татуировки и пиърсинг, с добре подържани бради. Марк Симпсън прави следния анализ: „Ако в началото метросексуалността се култивира от лъскавите списания, то сега, във времето на социалните медии, селфитата и интернет порното, второто поколение метросексуални желаят да бъдат желани заради красивите си тела, а не заради красивите си дрехи. И със сигурност – не заради интелекта си. Тази нова вълна от метросексуални преекспонираха частта със секса, за да се родят „спорносексуалните“ (спорт + порно = спорно) – напомпаното поколение, вдъхновено от сексуалните реклами с участието на Бекъм и Роналдо. Но за разлика от Бекъм, чиито атрибути вероятно са били допълнително увеличени, неговите последователи изглеждат сякаш използват Photoshop в реалния живот.“

Тук е важно да споменем и влиянието на тази субкултура върху обществото. Според Мариан Залцман – един от петте най-големи трендспотери, пазарът на метросексуалните през 2003 г. е бил 8 милиарда долара, като 2,3 милиарда са от този в САЩ. Според изследването на Залцман, тридесет до тридесет и пет процента от младите американски мъже имат „метросексуални наклонности“

Много Дизайнерски марки като „Армани“, „Диор“, „Ралф Лорен“, „Томи Хилфигер“, и „Гап“ се възползват от тази тенденция. Магазините им се пълнят с кадифени жилетки, прилепнали дънки, шалове, колани и бижута в ярки цветове. „Женските“ цветове като розово и лилаво също заемат място в техния гардероб.

Освен дизайнерските облекла в гардероба на метросексуалните можем да отбележим няколко основни модни обекта:
– пуловер – crew neck;
– често залагат на чисто бели или черни тениски;
– прилепнали едноцветни ризи;
– те също обожават да носят костюми най-често в тъмни цветове;
– якета от велур или кожа;

И за по- любопитните от вас реших да отведа вниманието ви още по- надълбоко в темата. Психолозите създават и психологически портрет на метросексуалния мъж. Според тях той е:
– добър стратег, но слаб тактик;
– воден в по-голяма степен от логиката, но в същото време много прагматичен;
– лесен за манипулиране;
– не се плаши от своите слабости;
– няма чувство за колективизъм,
– любезен, лоялен;
– оптимист и реалист в същото време;
– егоцентрик;

Като завършек на статията бих направила следния извод: По отношение на себе си метросексуалният е взискателен. Стремежът към перфектен външен вид го кара активно да преследва идеала, но не се стреми да бъде като куклата Кен.
Днес много мъже извършват някакъв вид считана за „метросексуална“ дейност. Дали предпочитат да бъдат класифицирани или не, зависи от тях. Що се отнася до термина „метросексуален“, той избледнява. Обществото продължава да създава езикови термини, за да описва поведението на мъжете, а рекламните и маркетинговите компании продължават да се възползват от това. Реално това не е нещо лошо и мисля, че обществото, реагира добре на хора, които се грижат за тяхната хигиена и външен вид.

Ще обогатя визуално темата и с личните си модни илюстрации, проект за зима 2021/2022 г. Колекцията е вдъхновена от картините на младия американски художник Зио Зиглер. Чрез принт са пренесени негови картини върху костюмите. Колекцията е екстравагантно, смело съчетание на изкуство и елегантност.