Феерия от огън, магия, красота и страст – думите не стигат, за да се опише това зашеметяващо изкуство, наречено пой субкултура. И няма как да стигнат, тъй като става дума за нещо повече от изкуство, по-скоро става дума за светоусещане и начин на живот.
Корени…
Въртящите се огнени топки са изобретение на древните племена маори, населявали днешна Нова Зеландия ("пой" означава топка на маорски). Танцьорките "уахин" изкусно развъртали две горящи топки, прикачени към ленени въжета край ритуалния огън. По този начин те призовавали божията милост и благоволение.
Пой е топка, вързана на въже, използвана в жонглирането с огън. Използва се като се държи с ръце и се върти в различни кръгови движения около тялото, наподобяващи въртенето на бухалки.
Жените го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете – за развиване на сила и координация. По-късно пой се развил в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес тази култура се среща най-често като вид хоби и изкуство, част от уличната култура.
Пой субкултурата се причислява към различните жонгльорски форми и затова пойърите могат да бъдат срещнати да практикуват заедно със жонгльори, въртячи на тояги и други подобни изпълнители.
Видове пой…
Съществуват няколко вида пой според материалите, от които е направен, както и от ефекта, който предизвиква.
„Светещ пой” представляват топки, в които има светодиоди, при който ефектът на този тип „въртене” се проявява нощем, когато тъмнината помага да се откроят цветовете. Разливането на светлината във въздуха зависи от бързината на „пойъра”.
„Огненият пой” е изграден от текстилни материали, които се потапят в гориво и се запалват. Пак заради контраста между тъмнина и светлина трябва да се върти през нощта.
Друг вид пой е вятърният, който е от панделки или знамена, закачени на топките. Той е красив на дневна светлина.
Пой може да бъде направен от всичко – от нарязан чорапогащник или дълги чорапи, пълни в края със зърна, или пък от топки за тенис, промушени с дебело въже.
В София броят на хората, които умеят да въртят пой, не е голям. Пойърите могат да се срещнат привечер през топлия сезон в градинката пред Народния театър.
Дивинитас…
У нас един от най-известните клубове по огнено изкуство е „Дивинитас”. Името “Divinitas” в превод от латински означава божественост, съвършенство и според членовете му то отговаря в най-голяма степен на стремежа към съвършенство и професионализъм, характерни за амбициозния му екип.
През 2005 г. е основан “Централен Клуб по Въртене на Тояги и Пой- Дивинитас” с основател Йордан Лилов.
Това е първият официално регистриран клуб по въртене на огън в България, като за първи път у нас “ЦКВТП- Дивинитас” започват да се провеждат ежеседмични тренировки в зала, включително и през зимата.
За своя мисия членовете на клуба са прегърнали идеята да направят хората съпричастни към красотата на огненото изкуство, давайки най-доброто от себе си във всяко едно огнено шоу.
Мотивацията за започване на побен вид огнено пътешествие може да бъде много различна при всеки един човек. Едни търсят забавление, други спорт, трети начин за себеизразяване.
Едно е сигурно обаче – хората, които изпитват желание да вкусят от тази култура определено са хора с огън в сърцата, в резултат на което допринасят за разпалването на огъня в сърцата и на публиката.
Източници:
Снимки:
