СКУОТЪР СУБКУЛТУРАТА – АНАРХИСТИЧНА ПРОЯВА ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ ОТ УБЕЖИЩЕ

Скуотърите са субкултура, която в западните общества се определя като антибуржоазна, антиелитарна, антисобственическа и антииндивидуална. Съвременно явление, скуотърството представлява заемане на изоставени или незаселени площи или сгради, които в повечето случаи са жилищни. Представителят на тази субкултура – скуотърът, е човек, който не е собственик на тези пространства, не ги е наел и не притежава разрешение за ползване. В световен мащаб съществуват милиони скуотъри.

В много от бедните страни в света съществуват обширни бедняшки квартали, състоящи се от колиби, обикновено застроени в края на големите градове. Тези бедни места са съставени почти изцяло от жилища, построени от скуотърите без разрешение от собственика на земята. Въпреки че тези места могат след време да се разрастнат, да се легализират и да не се различават от нормалните жилищни квартали, в началото те стартират с инфраструктура под ексистенц-минимума. При този тип жилища няма канализация, а питейната вода трябва да се закупува от доставчици или да се носи от близък кран. Ако има ток, то той е откраднат от случаен кабел.

Трябва да се направи важно разграничение между скуотърството по необходимост и скуотърството като политически акт. В период на глобална рецесия и увеличаване на възбраните за жилища, скуотърството се превърна в особено широко разпространена тенденция за развитите страни на запад. В някои случаи скуотърството на база необходимост и скуотърството на политическа основа вървят ръка за ръка. В действителност, изпадналите в криза граждани, които живеят в социална държава, която не може да ги подкрепи по никакъв начин и да предприеме нищо в тяхна защита, започват скуотърски начин на живот.

В много страни скуотърството като съвременно явление е престъпление, докато в други се разглежда само като граждански конфликт между собственик и обитатели. Често описват скуотърите като никому ненужни джебчии, ожесточени срещу устоите на общество.

По принцип, правото на собственост и държавата са в полза на собственика на имота. Въпреки това обаче, в много случаи, когато скуотърите де факто са собственици на имота, законите се променят с цел узаконяване на статута им. Скуотърите често претендират за права върху пространствата, които населяват по силата на занятието, а не на собствеността, и в този смисъл, скуотърът получава правото на собственост върху недвижим имот.

В световен мащаб съществуват неизброимо число необитаеми къщи и в същото време има хиляди хора без покрив и точно тук се появява фигурата на скуотъра, който се възползва така успешно от ситуацията. Освен за жилищни площи, някои скуотър свърталища се използват за социални центрове, магазини, за пиратски радиостанции или кафенета. В испаноезичните страни, скуотърите биват назовавани с различни имена, като например „okupas” в Испания и Аржентина (от глагола „ocupar”, означаващ „заемам") или „paracaidistas” в Мексико (означаващо "парашутисти").

Скуотър субкултурата е особено разпространено явление в множество държави по целия свят, сред които: Бразилия, Чикаго, Ню Йорк, Мексико, Англия, Шотландия, Швейцария, Испания, Холандия, Италия, Гърция, Германия, Франция, Дания, Австралия, Филипините, Малайзия, Индия, Африка и други. Във всяка една от тях скуотърството има свои характерни особености и специфики, различаващи се едни от други, а отношението към скуотърите в отделните държави също е различно.

Философията, на която един скуот се подчинява, гласи следното: „Земята трябва да принадлежи на тези, които я използват, и ние всички имаме право на храна, подслон и безопасност”. Това е неоспорим факт, но нима превземането е начинът за придобиване на имот?