СУБКУЛТУРАТА НА БОХЕМИТЕ – НЕКОНВЕНЦИОНАЛНОСТ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ

Днес с понятието „бохем” категоризираме този, който обича да прекарва времето си в приятна компания и да се наслаждава на сладостите, които му предлага животът. За съжаление, това е изкривената представа за това що е то бохемство. Ето какво казва световноизвестният скулптор Вежди Рашидов за бохема: „Той е странникът, нравоучителят, мъдрецът. Бохемът е този, който създава еликсира, пипера на живота. Този, който носи остроумието, познанието и, разбира се, въздуха на голямото можене”.

Бохемството представлява вид неконвенционален начин на живот, често прекаран в компанията на хора с еднакви възгледи, които биха могли да бъдат музикални, художествени, литературни и т.н.

Корени на термина…
Терминът „бохемство”, който е от френски произход, се използва за първи път в английски език през XIX век, за да опише нетрадиционния начин на живот на бедните и маргинализирани художници, писатели, журналисти, музиканти. Бохемите често заявявали себе си чрез свободната любов, скромността или доброволната бедност.
Терминът се появява във Франция в началото на XIX век, когато художници и творци започват да се концентрират в квартали, където наемът е по-евтин или в циганските махали. Терминът „бохемски” е общ термин за ромите от Франция, които са достигнали Западна Европа през Бохемия.

Във френското съзнание литературните бохеми се свързват със скитниците-цигани, както и с маргиналните персонажи, стоящи извън конвенционалното общество и неговото неодобрение. Терминът носи конотациите на мистериозното Просвещение, но също така се свързва с недоброто отношение към личната хигиена и семейната вярност. Терминът „бохемия" се използва в наши дни като описание на определен вид литературен циганин, без значение на какъв език говори, или къде живее. А за бохем се смята всеки един художник или литератор, който, съзнателно или несъзнателно, се отделя от традиционността в живота и в изкуството.

Американското бохемство…
В Ню Йорк Сити през 1857 г., процъфтява група от около 15-20 млади журналисти с името "Бохеми", а американската гражданска война започва през 1860 година. По време на войната, кореспондентите започват да приемат наименованието "бохем" и то се превръща в синоним на журналист.

Видове бохеми…
Терминът се асоциира с художествените и университетските среди и се използва като прилагателно обобщение, описващо такъв вид хора.
Думата „бохем” е дефинирана от Американския речник като "човек с артистични или интелектуални черти, който живее и действа без оглед на конвенционални правила на поведение".

Много видни европейски и американски фигури от последните 150 години са принадлежали на бохемската контракултура. Бохемството е било одобрявано от някои буржоазни автори като Оноре дьо Балзак, но най-консервативните културни критици не одобрявали този начин на живот.

В „The Bombshell Manual of Style” авторът Laren Stover подразделя бохемите на пет отделни вида:
• „nouveaux” – бохеми с пари, които се опитват да се присъединят към традиционните бохеми на съвременната култура
• „цигани” – скитници, нео-хипита и други, носталгично настроени към предишните романтични епохи
• „бийт” – също скитници, но нематериалисти, фокусирани в изкуството
• „дзен” – "пост-бийт", фокусирани върху духовността, а не върху изкуството
• „денди” – те нямат пари, но се опитват да имат вид на имащи скъпи и рядко срещани предмети или на притежаващи търговски марки на алкохол.

Неконвенционалност, неконвенционалност, неконвенционалност…
Днес свързваме бохемството предимно с веселието, шумните компании и бохемската мода и като че ли и следа не е останала от истинската бохемска природа. Доброволната бедност като че ли няма нищо общо с днешното „бохемско” харчене. Така или иначе обаче, и за миналото, и за днес е ясно едно нещо – субкултурата на бохемите е и ще остане общество на артистичност, свобода и най-вече на неконвенционалност…

Използвани източници:
1. www.vesti.bg
2. en.wikipedia.org
3. www.theologies.org
4. bongobillworldview.wordpress.com