Силвия Стоянова
Първи април е чудесен ден за получаване на подаръци, особено ако са истински. KWIAT избра трима късметлии с чувство за хумор към очилата и не на шега ги награждава именно в деня на хумора, сатирата, забавата, шегата и лъжата.
В играта, посветена на първи април участваха общо 141 човека, които изпратиха в периода 21.03.2011 – 30.03.2011 г. своите забавни (измислени или реална) истории и вицове на темa "очила". Победителите – Велина Атанасова, Цветан Радионов и Ина Иванова – спечелиха слънчеви очила KWIAT, модел KS 8097 с калъфчe, микрофибърна кърпичка и спрей за блясък.
Допълнителните награди са за: Красимира Кънчева Пенева от Варна, Даниела Пенева Димитрова от Стара Загора и Теодора Красимирова Колева от Пловдив. Те получават талони за 20 % отстъпка при покупка на очила KWIAT и покани за безплатен вход за изложението „Опто салон 2011”, което ще се проведе от 01-ви до 03-ти април 2011 г. в международния изложбен център Inter Expo Center Sofia. Всеки посетител на изложението ще може също да закупи слънчеви очила KWIAT с 10 % отстъпка.
Снимки:
– 2. Слънчеви очила KWIAT, модел KS 8097.
Фото: © KWIAT
ПОБЕДИТЕЛИТЕ:
Велина Атанасова:
Един човек отишъл в оптиката и казал:
-Бих искал едни очила, моля! Мисля, че съм късоглед!
Оптикът, който бил в почивка, хванал мъжа, извел го навън, вдигнал показалец
към небето и му казал:
– Виждате ли онова кръгло, жълто нещо там горе?
– Да! – отговорил мъжът.
– Е, добре тогава, то е на 153 млн. км от тук. Колко по-далеч от това
искате да виждате?
Цветан Стефанов Радионов гр. Русе:
ОЧИЛА ЗА МОЯТА МИЛА
Жена ми си поиска подарък. Даже не се заслушах този път по какъв повод – тя постоянно иска нещо. Когато мине номерът, се правя, че не чувам, или намирам повод да се скараме. Но тоя път нямаше за какво да я “санкционирам” – дори яденето не беше пресолила, както обикновено правеше. Пък и скоро щеше да има имен ден. А и времето се беше стоплило, замириса на пролет, размекна ме и аз малко лекомислено, даже – сега го отчитам като грешка – без хич да мисля, се съгласих да й купя подарък. Поне да бях попитал какво иска! Защото обикновено нейните желания се разминават с моите възможности …
Така излезе и този път. Искаше слънчеви очила. Дотук добре – по сергиите има и за по пет лева. Да, ама не! Жена ми, видите ли, искала маркови, добро качество и красиви. Естествено, в магазина си хареса KWIAT. Взе да ги мери, да се гледа в огледалото, но възникна проблем. За да вижда наблизо, тя слага диоптрични очила, без тях не вижда ясно и едри обекти. Пък в магазинчето тесновато, липсва “дистанция” за “отскок” на погледа, че и лек сумрак, като в квартално барче следобед. Стои жена ми пред огледалото, в едната ръка със слънчевите очила, в другата – с диоптричните. Слага ту едните, ту другите, иска да се види как изглежда, но няма как да сложи едновременно и двата чифта. Щура се тя, а продавачката, младо момиче, взе да хихика в шепа. И аз бих се засмял, но не посмях.
Накрая моята намери решение. Обърна се към мен и изгука:
– Миличък, отиват ли ми тия очила? Харесваш ли ме с тях?
От това се боях най-много. Ако кажех: “Не, не ти отиват, миличко!”, както ми се искаше, защото цената далеч надхвърляше моите очаквания, лошо, ще реши, че я обиждам на килограми, каквото и да кажа, тя винаги решава, че я обиждам на килограми, макар понякога да не е права. И тогава, за да ми прости, ще трябва да купувам и друго, освен очилата.
Да кажа: “Страхотно ти стоят, миличко!” – пак не върви. Ще излъжа, а жена ми винаги познава, когато я лъжа. Но пък съвсем не върви да й кажа истината: че на лицевото й пълнолуние и най-марковите очила са като звънче на … сещате се какво.
По принцип жена ми има прекрасно тяло, скрито обаче под форми 5ХХL размер. Както и да е. Ако излъжех, че я харесвам с очилата, пак трябваше да ги купя. Значи лошо, макар очилата да бяха хубави и да си струваха. Тогава прибягнах до изпитан стар номер. Наведох се и зашушнах тихо в ухото на моята благоверна:
– Виж, миличка, очилата са супер и ти отиват, но аз нямам толкова пари, знаеш, още не съм взел заплата. Ако ги купим, няма да имаме пари за храна, ще трябва до края на месеца да караме само на чай…
Две неща жена ми особено мрази: да гладува и да се излага пред продавачките. Сега вече й се случваше второто и имаше опасност да й се случи и първото. Тя остави очилата и побърза да излезе от магазина.
Вкъщи полегна пред телевизора с кутия шоколадови бонбони. Оставих я да страда и забих пред компютъра. Случайно попаднах на конкурс на KWIAT с награда слънчеви очила. Реших, че е знак свише и веднага взех да описвам историята с жена ми.
Оказа се обаче, че докато съм тракал по клавиатурата, вторачен в монитора, съпругата ми неусетно е влязла и е прочела написаното. Нищо не попита и нищо не каза. А тия два предни зъба аз и без това щях да ги вадя…
Ина Иванова
Иванчо и Пешо
Иванчо имал съученик Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не
споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и
го пита:
-Пешо ти добре ли си със зрението?
-Да.
-А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението?
-Предполагам добре – отговорил му Пешо
-А след 50 години как ще бъдеш със зрението бе Пешо?
-Ами предполагам че, ще нося очила.
-Къде ще ги сложиш бе мойто момче, къде?
ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ НАГРАДИ:
Красимира Кънчева Пенева, гр. Варна
Запъхтян мъж се обръща към продавачка в магазин:
-Госпожо,моля ви дайте ми бързо два презерватива!
Жената го поглежда невъзмутимо и с равен глас казва:
-Господине,оптиката е отсреща.
-Но вие не разбирате.Не ми трябва оптика,а аптека.Току що поканих една невероятно красива жена да дойде у нас и тя ми се усмихна.
-Все пак първо си купете очила,защото не се намирате в аптека,а в магазин за дамска конфекция и досега ухажвахте манекена от витрината.
Даниела Пенева Димитрова, гр. Стара Загора
Между дядо и внуче:
– Дядо, вярно ли е че на лошото трябва да се отговаря с добро?
– Да, така е.
– Тогава дай пари да си купя сладолед! Счупих ти очилата.
Теодора Красимирова Колева, гр. Пловдив
Вчера се видях с Жоро и Мими. Жоро носеше очила с диоптър.
Ние: Жоро, не знаехме, че имаш проблеми със зрението.
Жоро: И аз не знаех…до миналата седмица.
Ние: Какво се е случило миналата седмица?
Жоро: Видях едно момиче и започнах да го свалям.
Ние: Е, и?
Жоро: Когато я заведох на хотел, осъзнах че това момиче е приятелката ми.
