Вратовръзката отдавна не е само допълнение към мъжкия официален костюм. Световните дизайнери я “подариха” на дамите, които пък се възползваха в пълна степен от новата си придобивка, за да демонстрират с нея статус и положение.
Историята на вратовръзката започва още от древен Египет, когато правоъгълни парчета плат са връзвани около врата. Те са покривали раменете и са били важна част от облеклото, тъй като символизирали статус. Всъщност, първоизточника на вратовръзката, такава каквато я познаваме днес, може да се открие във времето на 30-годишната война (1618 – 1648), когато хърватски наемни войници на служба във Франция носели своите традиционни малки връзки. Наименованието на вратовръзката се дължи на лекото различие при изговора на наименованието “хървати”. Тъй като хърватската дума е "Hrvati", а френската – "Croates", то аксесоарът получил името "Cravat". Той зпочнал своето победоносно шествие из Европа, където мъжете и жените започват да носят парчета плат около врата си. През седемнадесети век обаче силният пол си присвоил вратовръзката. Започнали да се появяват елегантни копринени модели, които били връзвани по специален начин.
Различните възли на вратовръзката живеят собствен живот и като че ли са по-важни от самия аксесоар. Най-известният сред тях – т.нар. “Уиндзор” бил кръстен на Едуард VII, който предпочитал широк възел. И до днес този вид връзване на вратовръзката е подходящо за официални поводи, в комбинация с риза с широка яка.
Висшата форма на пилотаж сред възлите е т.нар. “Диагонален”. Той е най-труден за изпълнение, но приковава погледите, когато е направен перфектно.
Възелът “Атлантик” отново е подходящ за ризи с по-широки яки. Той е триъгълен и също се отличава с висока степен на трудност при изпълнението.
Фото: www.neckties.com
