Роден е през 1825 ( според някои източници – 1826) година в град Борн – Линкълншър, Англия. Безспорен създател на висшата мода и кутюрист № 1 в света. Още като юноша започва да работи в търговската къща “Суон и Едгар” като продавач на галантерия. Преди това, макар и за кратко, още дете той вече е експрет по платовете. Първият му досег до модата е доста прозаичен – продава гребени, шалове, ръкавици, колани, вратовръзки, украшения и пр. През 1845 година се премества да живее в Париж, започвайки работа в модна къща “Гажлен”, където в началото също се занимава с търговска дейност, а по-късно започва да шие манта, копринени сака, шалове и др. В същата компания през 1850 година открива собствено шивашко ателие, а осем години по-късно заедно със съдружника си Ото Боберг от Швеция създава първата в света къща за висша мода. През 1871 година Уърт става едноличен собственик на модната къща, откупувайки изцяло дела на своя партньор. Неговата съпруга французойката Мари Верне е не само неизменна спътница в живота му, но и пръв модел и манекен във всички негови модни изяви. Чарлс Фредерик Уърт е първият придворен моден дизайнер в днешния смисъл на думата. Той с успех се грижи за външността на императрица Йожени, за кралски персони от цяла Европа, както и за най-прочутите театрални звезди. Въвежда основополагащи принципи на висшата мода, много от които са се запазили и до ден днешен. Умира през 1895 година, оставяйки занаят, наследство и слава на синовете си Гастон Уърт и Жан-Филип Уърт. Поколенческата щафета се предава до 1954 година, когато модна къща “Уърт” става органична част от модна къща “Пакен”. В наше време парфюмите на “Уърт” носят годишни приходи от 65 милиона щатски долара.
Чарлс Фредерик Уърт е за висшата мода това, което е Гутенберг за печатното слово и медиите, Даниел Бел за телефона, Джон Атанасов за компютъра или както твърдят някои автори: “Той беше за парижката мода това, което бе император Август за Рим”. Наричат го още “моден император” и “крал на модата”. Трудно може да се намери представително изследване за модата или пък сериозна историография за костюма, където името му да не стои на най-видно място, обагрено с ореола и заслуженото признание на новатор, пионер и откривател на модния дизайн от най-висока класа. Кой е всъщност Уърт? Какви са неговите реални заслуги към т.нар. “от кутюр”? Защо толкова много се изтъква неговата социална роля, редом – разбира се, с приносите му в дизайна на дамската дреха? Наистина ли той е бил моден законодател в продължение на десетилетия не за кого да е, а за императрици и графини, принцеси и актриси?…
ЖИВОТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБЩЕСТВО
Трудно е да се каже кой на кого повлиява повече – висшето общество на Уърт или Уърт на висшето общество! Факт е обаче, че най-елитната клиентка на дизайнера е френската императрица Йожени – съпруга на Наполеон ІІІ. Говори се, че най-голям принос за събуждането на нейния интерес към изкуството на кутюриста има неговата съпруга Мари Верн. Тя с помощта на Паулина Метерних – жена на австрийския посланик във Франция, успяла да демонстрира изисканите рокли в аристократичното общество и по този начин да привлече вниманието на самата императрица. От 1860 година Чарлс Фредерик Уърт официално е ръкоположен като главен дизайнер на Втората френска империя и – разбира се – на първо място на половинката на император Наполеон ІІІ. Оригиналният и изобретателен моден творец е добре дошъл и в дворци и кралства. Твърди се, че по едно и също време той се е грижел за външността на цели девет кралици! Сред тях изпъкват имената на британската кралица Виктория и императрицата на Австро-Унгария Елизабет І.
Реализацията на Уърт в Париж съвпада с рязкото засилване на потреблението на луксозни стоки във Франция и особения пиетет към скъпата и автентична мода. Склонността му да избира възможно най-богатите платове, да апликира произведенията си с качествени и пищни орнаменти и украси, както и гениалната му способност да развива и променя стила по посока на нови конструктивни решения на силуета и използването на кринолина, в т.ч. и чрез повдигането на талията – всичко това му отрежда място на най-високия пиедестал на изкуството на облеклото в един знаков момент. Раждането на френската, а оттук и на световната висша мода е неизменно свързано с неговото име. Но така или иначе най-голямата препоръка и гаранция за умението и таланта на Чарлс Фредерик Уърт е френската императарица, която не можела да се нахвали от него в многобройните си контакти със съпругите на другите европейски короновани персони. Добра представа за размаха и мащабите, с които работел Уърт, добиваме от обстоятелството, че през 1864 година за него вече се трудили над 1000 шивачи и помощници. Само за присъствието на императрица Йожени на тържествата по случай откриването на Суецкия канал през 1868 година дизайнерът й изготвил по поръчка 250 уникални тоалета.
ПРИНОСИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯ
Пищност, красота, обемност, но заедно с това – фини бродерии и тържествени орнаменти характеризират стила на Чарлс Фредерик Уърт. След като през средата на 60-те години на 19 век той се отказва от неудобните кринолини, в неговите произведения се забелязва отчетлива промяна на силуета най-вече по посока на скъсяването на полите и акцентуването върху шлейфовете. Уорт въвежда носенето на турнюрите ( възглавничките отзад на женската талия ), с които подсилва усещането за женственост, аристократичен сексапил и по-дискретен, но категоричен лукс. Ако се вгледаме, например, в две типични вечерни рокли, носещи марката “Уърт”, респ. от най-зрелия период на дизайнера – 1887 и 1892 години, несъмнено ще обогатим впечатленията си от неговата виртуозност и усещание за лукса на пространството и пространството на лукса. Описанието им, според Института за костюма към Музея на изкуството “Метрополитън” в Ню Йорк, е достатъчно красноречиво за доминиращата тенденция във висшата мода през последната четвърт на деветнадесетото столетие:” И двете ( рокли – б.а.) са изработени от богато декорирани материи и бродирани орнаменти, с метална нишка и стъклени или кристални мъниста. Материите за дрехи като тези са често плетени или бродирани, разположени като отделни части, проектирани да се превърнат в специфични части на роклята, като например централна предна част на полата. Някои значителни детайли като например звездите от мъниста по дължината на роклята и асиметричната драперия на полата стпомагат да се различат роклите на Уърт от тези на имитаторите”.
Често като мотиви за украса на своите произведения Уърт използва исторически сюжети или флорални символи и елементи. По-рядко той прибягва до знаци и рисунки, заимствани от източната култура и етнос. Сред предпочитаните от него материи могат да се отбележат тафта, кадифе, коприна, дантела, копринен шифон, тюл и др. Безкомпромисността на твореца по отношение на ултраскъпите платове допринася за активизирането на този дял от текстилната промишленост. Има сведения, че благодарение на неговите поръчки за нови и стойностни материи текстилните фабриките в Лион процъфтявали през този период.
В какво се изразява новаторството на Уърт? В чисто конструктивен план той е пионер в много отношения. Макар и пищни, и разточителни, неговите рокли са по-функционални и удобни от тоалетите от предходните десетилетия. Висшият стилист обръща гръб на кринолина, акцентува върху турнюра, въвежда подвижния шлейф и ограничава количеството волани, използвани в цялостния дамски костюм. Полифункционалността и взаимозаменяемостта на отделни компоненти на облеклото позволяват на дамите от висшето общество с лекота да се “пренастройват” от дневен във вечерен стил, от облекло за разходки и пътуване в дреха за приеми и бални танци.
Уърт създава Синдикалната камара на висшата мода във Франция през 1868 година, в която имали право да членуват само онези дизайнери и модни къщи, които постигали високо качество на изработка на облеклата с използването предимно на майсторска ръчна работа и изпълнението на индивидуални поръчки. Камарата отстоявала високото призвание на създателите на уникални облекла, както и се грижела за защита на техните авторски права и предпазването на техните оригинални произведения от имитации и плагиатства. Голяма част от правилата и принципите, измислени от великия кутюрист са валидни и в наше време, когато – макар и колабирайки – висшата мода все още е жива. Може да се доверим на краткото, но изчерпателно обяснение, с което модната анализаторка Шарлот Сейлинг коментира гениалността на дизайнера, а именно способността му “да комбинира английската технология за изработване на дамски дрехи с френското умение за демонстриране на великолепието”.
В много неща е пионер Чарлс Фредерик Уърт, но несъмнена е неговата заслуга към модната презентация, рекламата и демонстрацията на новите модели. Тъкмо той въвежда практиката новите модни тенденции да бъдат показвани от живи манекени, на най-почетно място от които била собствената му съпруга Мари Верн. Значителна част от неговите манекени, обаче били “внос” от Англия. Любопитно е да се отбележи, че с помощта на манекените той демонстрирал новата мода не само пред частни клиенти, но и пред търговци на облекла и пред шиваци-копировачи. Чарлс Фредерик Уърт е и първият създател на облекла, който започва да слага подписа си върху своите произведения. По този начин той дава основание да се отговори положително на въпроса
СУПЕРСТАР ЛИ Е УЪРТ?
Днес за никого не е изненада, че модни дизайнери като Карден и Фере, Валентино и Армани, Лагерфелд и Галиано, Уестууд и Готие имат влиянието на суперзвезди в обществото, попадайки под светлините на прожекторите и в класациите за най-рейтинговите знаменитости. Но за своето време Чарлс Фредерик Уърт наистина прави чудо като извисява занаята си в ранг на изкуство, отстоява неговата оригиналност и автентичност, подобно на художниците, които подписват картините си, започва да поставя името си на всяко свое произведение и – нещо, което е особено важно – въвежда прототипа на лицензионната политика, позволявайки при определени условия и срещу заплащане да се тиражира измисленият от него дизайн. Той е първият шивач в световната история, който от занаятчия се превръща в художник и – това също е много важно – официално е признат за такъв.
Популяризирането и разпространението на новата мода, сътворена от великия дизайнер вече ставало с помощта на демонстрации от страна на манекени, модни списания и пр. Мащабите на това влияние на се изчерпвали само с Франция и Англия, но и стигали чак отвъд океана – в Америка. Не само днешните крале на модата – Армани, Лагерфелд и Валентино живеят охолно и тънат в приказен разкош. Бащата на висшата мода също е живеел кралски и се е ползвал с привилегиите на световна знаменитост. Пътувал е в скъпо обзаведен вагон, показвайки на различни географски точки своите най-нови произведения. Да постигнеш известност с помощта на ножицата, иглата и конеца, налагайки името си във време, когато не е имало кино, радио и телевизия, наистина е пионерско дело, граничещо с подвиг.
ЗНАМЕНИТИ И ВИСОКОПОСТАВЕНИ КЛИЕНТКИ
Заслугите и модните приноси на Уърт не биха могли да бъдат достатъчно добре очертани, ако се пропуснат контактите му със знаменитите и високопоставени клиентки. С какво той привлича императрици и кралици, графини и принцеси, княгини и баронеси, актриси и прочути жени? Преди всичко с това, че правейки им по мярка уникални облекла, той им дава нов статут – статут на привилегировани от лукса и високото качество на дрехата персони. Макар че в буржоазното общество шумно се прокламира заличаването на дистанцията богати – бедни, класовите разлики продължават да си личат особено отчетливо чрез външността и облеклото. Уърт е сред първите майстори на луксозни и неповторими дрехи, които гарантират поддържането на тези разлики и осигуряването на “ексклузивна мода за висшите кръгове на обществото” (Д.Ю.Ермилова). Негови клиентки обаче не са единствено съпругите на императори и крале. Сред плеядата от известни жени, обличани от Уърт блестят имената на прочутите актриси Сара Бернар и Елеонора Дусе, както и на не малко видни представителки на бохемските кръгове. А това вече навежда на мисълта, че сериозна заслуга на Чарлс Фредерик Уърт е формирането на обществените лидери на вкуса и стила, на най-влиятелните личности в социума, на т.нар. “модни водачи”, на онези, които започват да диктуват модата в прекия смисъл на тази дума.
* * *
Днешните представители на висшата мода могат само да се гордеят със своя велик предтеча. Естетическото и професионално наследство на Чарлс Фредерик Уърт е един от най-големите аргументи в полза на тезата, че модата е изкуство, равноспоставено на останалите изкуства. Автентичността на подписа, новата роля на дизайнера в обществото ( способен да промени култура, нрави и поведение ), както и растящото значение на публичния имидж и въобще на човешката външност като знак за идентичност и начин на самореализация – всичко това води началото си от англо-френския моден патриарх, от човека, който създаде висшата мода.
Бележка:
В статията са използвани следните източници: Ермилова, Д.Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003; О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Krick , J. Charles Frederick Worth and The House of Worth. The Costume Institute, Metropolitan Museum of Art, 2005 – Internet; Ewing, Elizabeth. History of Twentieth Century Fashion. London, “B.T. Batsford”, 1992; Fashion Designers – Vogue , Internet; Kosak, E. Kuntzsch, I., Laatz-Krumnow, I. Jugendlexikon. Kleidung und Mode. VEB Bibliographisches Institut. Leipzig, 1986.;McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson. London,1986; Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann,2000,Cologne и др.
Снимки:
1. Чарлс Фредерик Уърт
Фото: © O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson. London,1986
2.Бална рокля на Уърт, 1872 г.
Фото: © Metropolitan Museum of Art’s collection of Costume Institute
3. Дневно облекло на Уърт, 1883 г.
Фото: © Metropolitan Museum of Art’s collection of Costume Institute
4. Модел на Уърт, 1885 г.
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
5. и 6. Детайли от рокля за приема на Уърт, около 1881 г.
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
7. Рокля от атлас на Уърт, около 1888 г.
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
8. Рокля от копринен атлас за приеми на Уърт, около 1892
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
9. Дизайн на вечерна рокля на Уърт. Рекламна листовка, разпространявана на Световното изложение в Лион, 1894
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
10. и 11. Вечерна рокля и детайл от нея. Чарлс Фредерик Уърт, 1894
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
12. Бална рокля на Уърт, 1894
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
13. и 14. Вечерна рокля и детайл от нея с марката “Чарл Фредерик Уърт”, 1900 г.
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
15. Дневна рокля на Уърт, 1895 г.
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003.
16. Вечерно облекло от Уърт, 1893
Фото: © Metropolitan Museum of Art’s collection of Costume Institute
17. Вечерни облекла от Уърт, 1887 г.
Фото: © Metropolitan Museum of Art’s collection of Costume Institute
