Франко Москино е роден на 27 февруари 1950 година в Абиатеграсо, Италия и умира на 18 септември 1994 година в Милано. От 1967 до 1970 година учи в Академията за изящни изкуства – Милано. По време на следването си рисува скици и модни илюстрации. Забелязан е от Джани Версаче и е поканен да работи за него от 1971 до 1977 година. Главен дизайнер на модна къща “Cadette” (1977-1982). През 1983-а създава своя собствена фирма “Moonshadow” и още същата година лансира първата си марка “Moschino Couture”. Започва с дамска мода, но през 1986-а вече дебютира и с мъжка колекция. Първият си парфюм за жени пуска година по-късно. Идва ред и на линиите “Cheap& Chic”, основана през 1988 г. (според някои източници 1991 г.) и “Moschino jeans”. Открива първия си бутик в Милано през 1989 г., а през 1993-а празнува 10-годишнината от създаването на модната къща със специална изложба в Милано.
Последната идея на Франко Москино е създаването на екологична марка “Ecouture”. След преждевременната смърт на дизайнера, неговите идеи продължава да развива присъединилата се към екипа през 1981 година Росела Жардини (до 1994-а негова първа асистентка и основна помощничка). Днес тоталните продажби на Франко Москино са за 238 млн. щатски долара. Само за последните седем години той е увеличил приходите си близо пет пъти. От 1999 година насам собственик на фирмата на Москино е крупният италиански производител на облекла и допълнения “Aeffe SpA”, собственост на Алберта и Масимо Ферети.
Италианският моден дизайн очарова със средиземноморската си свежест, грапавината на уличния стил и съблазънта на романтичната женственост. Но и с още нещо – и това е тъкмо спецификата на творци като изумителния Франко Москино, чиято звезда – макар и само за две десетилетия, успя да озари завинаги световната визуална култура. Кой е Франко Москино? На какво се дължи светкавичният му успех? Кое кара Джани Версаче да го покани още докато е студент да рисува скици и илюстрации за модната къща? Защо мнозина определят Москино като “ужасно дете” и “непокорно момче”, сравнявайки го с друг негов известен френски побратим – Жан Пол Готие? Защо дизайнерът е толкова ироничен в своите послания към публиката? Кои са неговите главни пробиви в традиционната модна система?…
ЕСТЕТИКА И ФИЛОСОФИЯ НА ИТАЛИАНСКОТО ЛОШО МОМЧЕ
Вглеждането в историята и успехите на най-значимите модни дизайнери показва сходни характерови особености. Оригиналността им обикновено се базира както на индивидуалната креативност и находчивост (спрямо материи, силуети, конструктивни решения и пр.), така и намирането на собствена формула на различността – било в екстравагантно публично поведение и външност, било в нестандартни и скандални подходи към рекламата и масовите презентации. За рекламната кампания на своите парфюми Москино лансира постери, в които красиви жени пият парфюма със сламка, сякаш това е кока-кола или хитов коктейл. Впрочем дизайнерът отдава изключително значение на ароматните течности, вярвайки в максимата, че “Парфюмите правят модата”. През годините “Москино” създава много хитови аромати: 1987 г. – Moschino (дамски); 1990 г. – OKKO (мъжки); 1995 г. – Cheap and Chic (дамски); 1996 г. – Oh de Moschino (дамски); 1997 г. – Uomo Moschino (мъжки); 2001 г. – L’eau Cheap and Chic (дамски); 2004 г. – Moschino Couture (дамски); 2005 г. – I Love Love (дамски). Всички те по един или друг начин издават страст и модерност, съблазън и магнетичност, финес и индивидуалност.
Предизвикателствата на Франко Москино към общественото мнение, както и неизчерпаемите екстравагантни идеи сякаш нямат край. В нашумяла публична презентация или по-скоро акция срещу СПИН манекенка се появява в тоалет на Москино, обсипан целия с презервативи (по ирония на съдбата тъкмо тази болест трагично покосява живота на дизайнера). Философията в стила и дизайнерския почерк на Франко Москино показва тежнения към две неща: отстояване на собствен вкус и идентичност на всеки клиент, от една страна, и от друга – открояването сред общия моден пейзаж с особени, свежи и често пъти странни решения за външния вид. Москино е в модата, но е и срещу модата. В модата е дотолкова, доколкото тъкмо тя, схващана като безценен шанс да бъдеш себе си и средство за изразяване на Аз-а, е прекрасно поле за свободна изява на мисъл, емоция и култура. Срещу модата е затова, защото пазарът на луксозни стоки е в състояние да поквари вкуса, да унифицира и комерсиализира личността, да я превърне в жалък консуматор, подвластен на чужди стратегии и манипулации.
Москино никога не е криел своите увлечения по сюрреализма и по изкуството на една от най-големите революционерки в модата Соня Делоне, авторка на техниката на симултанния дизайн. Редица произведения на Франко Москино са вдъхновени и посветени на Делоне, а в повечето му колекции техниката на пачуърка заема забележително място.
Мнозина автори посочват хитроумните и находчиви идеи на Франко Москино, като например използването на черупки от яйца и малки вятърни мелници за копчета или пък въвеждането на техниката на оп-арта (оптическото изкуство) чрез рисуване и поставяне на щампи върху самите дрехи. Костюмите с екстравагантни и шокиращи апликации, като ножове и вилици, също намагнитизирват вниманието и затвърждават имиджа му на иновативен и смел творец. Москино е и един от първите (ако не и първият) дизайнери, които умело си служат с оптичната имитация на фалшиви джобове, шевове и пр. – стил, който днес наистина се радва на голяма популярност. Модата на Москино печели хиляди и милиони привърженици, защото е плод на неговата необятна фантазия, чувство за хумор и непресъхващо желание за провокиране на утвърдените ценности и норми. В своите луди експерименти той стига дотам, че пародира прочутия парфюм “Шанел №5” – обстоятелство, което му навлича неприятности и съдебни битки с френския доайен в световната мода – гиганта “Шанел”. Като резултат Москино е осъден за тези свои “своеволия” и трябва в буквалния смисъл на думата да си плати за тях.
БУНТ ЧРЕЗ ИРОНИЯ И САРКАЗЪМ
Не може да се твърди със сигурност кое точно в стила и почерка на студента по изящни изкуства е привлякло вниманието на друг един гений на италианската мода – Джани Версаче: дали грацилния похват и мечтателността, или пък непокорството и бунта срещу скучните академични прийоми на рисуване? Факт е обаче, че както в колекциите на Версаче, така и в работите на Москино (когато вече се изявява като самостоятелен дизайнер) личат отчетливо и изяществото, и чувствената средиземноморска красота, и дързостта, и куража да са взривят обичайните представи за възвисено и елегантно. Множество надписи и апели по витрините на бутиците на Москино издават неговия бунт, който в едни случаи разчита на тънката ирония, а в други – на острия сарказъм. Плод на неговото остроумие са слоганите “Да върви по дяволите модата!” и “Ready to where?” (игра на думи с английското “ready-to-wear”, което е вариант на френското прет-а-порте или още – готово облекло), означаващо в пряк превод “За къде си готов?” или още “Готов ли си да стигнеш далеч?”, “Готов ли си на всичко?”. Кой е в основата на ироничната дистанция, която той заема спрямо утвърдени дизайнери и модни къщи и като цяло към покваряващата система на модата? И не тръгва ли така срещу самия себе си – не се ли опитва да среже клона, на който седи? Москино е убедително доказателство за това, че в ерата на постмодернизма иронията и насмешката, пародията и словесният колаж са основни изразни средства, които помагат да се преодолее шаблонът, схемата във визуалното изкуство. Огромно негово предимство е, че си служи не само с живописната техника, но и използва множество вербални похвати, директни апели, надписи и умотворения, които издигат модата в ранг на писмовна система не само в интерпретацията на Ролан Барт, но и като актуална, остро социална литература. Тъкмо изразно-изобразителният арсенал на Москино помага на стила на обличане да се имунизира срещу най-страшните пороци на модаджийството: конформизъм, консуматорство, ненужно разточителство и самоцелно прахосничество. Всеки може да бъде модерен по начина, по който сам прецени, а не като следва папагалски това, което бълват лъскавите списания, и това, към което зоват бляскавите витрини – това е подтекстът, закодиран в почти всички произведения на Франко Москино. Неговият бунт не е срещу модата като начин да бъдеш оригинален и да намериш най-адекватния стил на изразяване и общуване, на идентифициране и ценностно обогатяване, а срещу манипулативната модна система, която подобно на паяка коварно лови в своята мрежа безчислените си жертви.
ПРОБИВИ В ТРАДИЦИОНАЛИЗМА
Сред най-големия и не без основание упрек към висшата мода е критиката относно прекаления лукс и издигането в култ на свръхконсуматорството. Москино прави един от първите пробиви в това традиционално отношение към скъпите дрехи. Той не понася и не приема модните дизайнери да бъдат схващани като един вид слуги на консумативното общество. Да си модерен, според него съвсем не означава да се обличаш в прекалено скъпи дрешки и да носиш бижута на астрономически цени. Не случайно един от най-популярните му лейбъли е “Cheap&Chic”, т.е. – евтино и шикозно. Когато човек се вгледа в някои от най-популярните му сентенции-девизи, разбира как един творец може да се наложи в света на лукса, използвайки средства, които бихме могли да наречем антилуксозни, антимодни, антикомерсиални. Ето някои от тях: ”Понятие “добър вкус” не съществува”, “Спрете модната система”, “По-добре хубаво копие, отколкото лош оригинал”, “Модните ревюта могат да бъдат опасни за вашето здраве” и др. Отношението на дизайнера към публичните презентации и рекламните кампании, подобно на отношението му към самото творчество, е палаво, иронично, критично и неконвенционално. Той експериментира и на практика показва, че елегантното с успех може да бъде изместено от екстравагантното. А когато му втръсва еднообразното дефилиране на манекените и осъзнава баналната суета около всяко ревю, спира да показва мода по този начин и предпочита да лансира новите си идеи чрез видеофилми и мултимедия.
Не са мнозина онези, които знаят, че първата екологична марка в модата принадлежи тъкмо на Франко Москино. В края на недългия си жизнен път той регистрира търговска марка “Ecouture”, обвързана с екодизайна. Това предполага използването на екологично чисти и гарантирани суровини и материали, както и производство на облекла и допълнения по начин, който не замърсява и не застрашава околната среда. Но още преди създаването на тази линия дизайнерът е пристрастен към използването на изкуствената кожа, плюша и синтетиката, като заместители на материали, за чието получаване се убиват животни. В края на 90-те години той показва колекция с недвусмисленото заглавие “Fur for fun” (“Кожа за забавление”), в която дрехите са изработени от екокожи.
“МОСКИНО” ДНЕС
Безспорна заслуга за виталността на модна къща “Москино” днес има приемничката на дизайнера Росела Жардини, която работи в неговата компания от самото начало. Откровението й в едно интервю е показателно за духа и ценностната система, действаща сега в империята “Москино”: “Нашата философия е проста – шикът е свобода. Тайната на стила е в това да съчетаваш дрехите и да ги обличаш за удоволствие”. Тя не крие, че основното й вдъхновение идва от естетическото и професионалното наследство на Франко Москино, когото никога не може да забрави и продължава да обича дълбоко. Друг един дизайнер – Винсент Даре, който дебютира за модната къща с колекцията си пролет-лято 2003 година, също е заразен от чара на Москино, от непоправимото му чувство за смешното и комичното. Той стига дотам в опитите си да продължи традицията му, че кара манекените на ревюто да се движат на “заден ход” – една любопитна презентационна форма, която със сигурност се запомня и коментира. През последните години произведенията на “Москино” и различните линии на модната централа показват ориентация към използването на бродерии, оригинални апликации и орнаментации. Отличителните характеристики на най-новите колекции са тяхната раздвиженост, големите възможности за практични комбинации, перфектният силует и деликатната, и заедно с това – решителна интерпретация на субкултурата, уличната атмосфера и ценностите на младата генерация от новия милениум.
Например за сезона есен-зима 2007-2008 типична е по-екстравагантната линия, наложена от марката “Moschino Cheap&Chic”. Акцентите падат върху роклите и полите тип балон. Материите са вълна, полиестер и памук. Цветовата гама варира между златно, бяло, черно и сиво. При аксесоарите се налагат заоблените върхове на обувките (последният писък са както високите токове, така и платформите). Особено актуални са моделите с каишки около глезена и отворени на пръстите.
* * *
Животът и богатото творчество на Франко Москино са симптоматични за реализацията на всеки оригинален и новаторски настроен дизайнер. Те са показателни за необятните възможности, които територията на модата предлага за изобретателност, провокативност и хумористично чувство. Благодарение на творци като Москино, съвременният моден дизайн е сред водещите културни фактори, чудесен шанс и инструмент за отстояване на индивидуалната идентичност, както и мощен „витамин” за социалното разнообразие. Неговият стил е истинска противоотрова срещу свръхконсумативните нагласи и манипулативните крайности на комерсиалната мода.
Бележки и източници:
О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Moschino: Irreverence As An Art Form. By: Boyd Davisр 22.03.2001. In: www.fashionwindows.com; Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005; Martin, R. The St. James Fashion Encyclopedia: A Survey of Style from 1945 to the Present. Visible Ink Press. Detroit, 1997; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; Reuters Television News; O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson. London,1986; Stegemeyer, A. Who`s Who in Fashion. Third edition. Capital Cities Media, Inc. Fairchild Publications, New York, 1996; Интернет източници: www.moschino.it , www.infomat.com и др.
Снимки:
1.Франко Москино.
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000.
2. Колекция на Франко Москино, 1984.
Фото: © Arnaldo Castoldi / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000.
3.Колекция на “Москино”, вдъхновено от пачуърка на Соня Делоне
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000, p.534.
4.– 6. Колекция на “Москино” от 90-те години на ХХ век
Фото: © Seeling, Ch. Fashion, The century of the designers 1900 – 1999 . Cologne, 2000, p.534 – 535.
7. Колекция на Росела Жардини за “Москино”.
Фото: © Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005.
8. Колекция на Росела Жардини за “Москино”, декември 2000.
Фото: © David Slijper, styling by Merryn Leslie / Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005.
9. Аксесоари на “Москино”, есен-зима 2005-2006.
10. Колекция на Росела Жардини за “Москино”, есен-зима 2007 – 2008.
Фото: © “Moschino”
11. – 12. Колекция на Росела Жардини за “Москино”, есен-зима 2009 – 2010.
13. – 14. Колекция на Росела Жардини за “Москино”, пролет-лято 2010.
Фото: © Marcio Madeira / www.vogue.com
