Наоки Такизава е роден през 1960 година в Токио. Завършил е Института по дизайн „Кувасава” през 1982 г. (според някои източници – 1981 г.). След дипломирането си започва работа при прочутия Исей Мияке. Най-напред работи за серията „Плантация”, а по-късно разширява обхвата на ангажиментите си към Мияке. Отделя много време на изследователската база и разработването на нови технологии и текстили. Навлиза в дамската мода (1989 г.), като през 1992 година е назначен за младши дизайнер. През 1993 година вече е главен дизайнер на мъжката линия на Исей Мияке, шест години по-късно е назначен за художествен директор на всички колекции „Исей Мияке”.На 11 септември 2007 година в Ню Йорк показва своята първа авторска колекция – пролет-лято 2008. Колекцията е произведена от компанията на Исей Мияке.
Носител е на редица авторитетни награди, като Ню Йоркската наградата за танци и представление за дизайна на костюмите на Франкфуртския балет на William Forsyth (1999 г.), френското отличие “Chevalier des arts et des lettres”. голямата награда на „Mainichi Fashion” (1998 г.) и др.
Усещането за стил, за визуална комуникация и за уникалност на дрехата е може най-типичното (но не и единствено) впечатление от творчеството на Наоки Такизава. Кой е Такизава и наистина ли е неотделим от изкуството и изявите на своя учител Исей Мияке? Каква е философията на този необикновен японски дизайнер? Защо сравнява красотата със страха? В какво се изразява неговата система на паметта в модата?…
ФИЛОСОФИЯ И ЕСТЕТИКА
Творчеството на Такизава днес е несъмнен пример за оригинално експериментаторство и нестихващи иновативни търсения в сферата на текстила. Той самият твърди, че иновацията в процеса на правенето на дрехите представлява ключов момент в неговия дизайн. Каква е целта му? Преди всичко да стигне до хората със своите нежни и особени, красиви и екстравагантни, провокиращи и успокояващи послания. Това, което той открито заявява като свое главно намерение е да докосне публиката и потребителите чрез експресията си.
Бъдещият дизайнер е още ученик, правещ първи крачки в модното изкуство, когато попада на тишъртка, проектирана от Исей Мияке. Той е силно впечатлен от уникалния й дизайн – от обстоятелството, че за разлика от другите облекла, тя е изработена от едно цяло парче плат. Въздействието е толкова силно, че Такизава взема кардинално решение – оттук нататък той ще работи само за Мияке и за никой друг. Така година след година, десетилетие след десетилетие Такизава се учи от Мияке, но заедно с това Наоки съумява да надгражда Исей. Как и защо? Защото той попива всичко от учителя си, но заедно с това следва и своята собствена човешка и творческа програма, учи се от собствения си опит – от грешките и от експериментите си. Наоки Такизава съзнава собственото си чувство за стойност и го възпитава, еволюирайки непрекъснато.
Затова е логично да се изтъкне, че за формирането и израстването му като моден творец, редом с изключителния Мияке, трябва да се отдаде дължимото и на собствената, на индивидуалната естетическа програма на Такизава. Философията му включва изработването и лансирането на облекла, които разкриват женствеността и сексапила по един красив и фин начин – те „показват много плът, без обаче да я разголват”. По време на своята кариера и естетическа еволюция той партнира на театрални творци, артисти, певци, музиканти и танцьори. Редом с това създава и облекла, които мнозина с учудване и дори снизхождение биха нарекли прекалено конвенционални и обикновени – става въпрос за проектираните и изработени от него служебни и работни облекла за клубове, ресторанти, музеи и рехабилитационни центрове.
ВРЪЗКАТА УЧИТЕЛ – УЧЕНИК
Да работиш двадесет и шест години за своя учител, да приемеш всичко или почти всичко от неговия занаят, да съумееш да продължиш традицията или да я обогатиш по своя начин – всичко това все може да звучи абсурдно, но не и когато се отнася до дългогодишния тандем Исей Мияке – Наоки Такизава! След като оставя дълбока диря в световния моден дизайн най-вече със специалното си отношение към текстила, геометричните форми, изкусните гънки и драперии и въобще – радикалната промяна в схващането за мода, Мияке поверява изготвянето на дизайна на новите колекции на своя млад колега и ученик Наоки Такизава. „Предаването на щафетата” от точния учител на точния ученик не е изненадващо събитие. Такизава работи при Мияке още от 1989 година и успява да усвои много от най-важните му техники и изразни средства. От 1993 година той отговаря за дизайна на мъжките колекции на Исей Мияке, а няколко години по-късно и за дамската линия.
Такизава успешно наследява умението на Мияке да извлича нови и нови ефекти от избраните и създадените от него платове; да ги третира по странен и непознат начин, който включва необичайни кройки, шокиращи разрези, изненадващи отвори . Както заявява Наоки Такизава, неговият стремеж е да облича самоуверените, независими и решителни жени, които „могат да налагат своя стил дори с чифт обикновени панталони или блуза”. В този пункт биографите сравняват Такизава с гениалния Мияке, който неведнъж е казвал, че е готов да понесе отговорността за 80% от ефекта на неговите произведения, но останалите 20% си зависят изцяло от притежателките им. Младият дизайнер твърде рано осъзнава, че материята прави модата, че текстилът има водещо значение в създаването на облекла. Години по-късно той ще сподели:”За мен платът е началото. Всъщност 95% от платовете, които се изплозват (някои от които са преработени с индистриални цели) са специално за моята линия. Създадох своя собствена материя – тя е здрава, не се мачка и я изплозвам за изработка на моите палта”. Единството между дизайн и текстил, между форма и плат е добре познато в практиката на най-големите модни дизайнери. Накизава не се колебае да използва много лек полиестер, когато проектира вечерни коктейлни рокли. В такива случаи той разчита много и на техните плисета и драперии, които създават „самостоятелна повърхност, следвща грациозно движенията на тялото”. В този смисъл Наоки Такизава доразвива най-добрата японска дизайнерска традиция, даваща максимална свобода на тялото и ангажираща пространството по необикновен и оригинален начин.
Търсенето на нов текстил, сериозната лабораторна, научната и проучвателска дейност и днес е особено важна част от опита на Мияке, който младият дизайнер усвоява. Той сам признава: „Мияке ме научи колко важни за дизайна са платовете и изследванията. Освен това, според мен, той е първият дизайнер, който успешно миксира източната и западната култури в една напълно визуална форма. Единственото което направих, когато Мияке ми се довери за дизайна на мъжката и дамска колекции, беше да доразвия неговата безпогрешно виждане за нещата. Когато осъзнах, че трябва да творя и да правя нещата така, както смятам за добре, водейки се от собствения си опит – тогава всичко се промени. Започнах да работя самостоятелно и да се потапям в своето собствено чувство за креативност.”
Ще продължи ли Наоки Такизава да твори в духа на своя наставник? Не може категорично да се каже дали великата традиция е следвана неотклонно или пък ставаме свидетели на поредната реформа и преразглеждане на стила на прочут дизайнер от неговия приемник, но по-всичко личи засега, че Мияке да не бъде забравен. Наоки Такизава наистина твори в стилистиката на своя учител, патрон и ментор – Исей Мияке. В някои колекции, например, акцентите падат върху гофрираните тъкани, мантата и якетата, украсени с цветни бродерии, копчетата от жерсе, меките тъкани, а също така и материи като деним, вълна, жакард и памук. Внимателното вглеждане в произведенията на Наоки Такизава за Исей Мияке, есен-зима 2003-2004 година, навява асоциации – при това деликатни, със стила на самия Мияке, който – и това е добре известно – е характеризиран от модните експерти като безпрецедентен моден идеалист, мечтател и визионер.
НОВАТОРСКИЯТ УСПЕХ МЕ КАРА ДА ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД
Това ултимативно признание на Такизава още по-ясно го привилегирова като голям иноватор и експериментатор. В едни случаи той си служи с прилагането на естествени влакна в текстила на колекциите, които изработва. В други случаи развива специални технологии, които придават концептуална различност на дрехите му. В трети – проучва връзката между цивилизацията и облеклото или пък миксира цветовете по непознат и интригуващ начин. Често се влия от формата, конструкцията и силуета на работното облекло, на спортните екипи, на всекидневните и дори баналните дрехи. Той успява за издигне на нов „етаж” добре познатите тривиални облекла, интерпретирайки отделни техни компоненти и вдъхновявайки се от неща, които другите високомерно подминават.
Когато твори, Такизава си представя красотата, а на въпроса – как би дефинирал понятието „красота” той отговаря екстравагантно – „Страх”. Кое е близкото и общото между страха и красотата? Може би емоционалната изопнатост, изумлението, смущението и дълбокото изострено вътрешно преживяване? Той описва своята работа като откриване на нов свят на преливащото се въображение. Любимата част от неговата колекция е „недовършената”, защото там е големият потенциал за нови идеи, конструктивни и колористични решения, там са скрити големите възможности.
Наоки Такизава се самосъзнава като новатор от нов тип. Прави го с присъщото на културата и националността си „твърдо скромничене”. В размишление върху дилемата за това кое доминира в изкуството му – продукта или процеса, той упорства, че процесът е по-важен: „Новаторският процес ме кара да продължавам напред”. Сред най-новите иноваторски постижения на дизайнера са прилагането на техниката „система на паметта”. Тази техника издава желанието му да черпи вдъхновение от спомените си, от миналото, от предишни колекции и дремещи в подсъзнанието впечатления и стихии. Копирането чрез станиол върху мед и сребро е метод приложен успешно в първата самостоятелна колекция на Такизава – пролет-лято 2008 година, показана в Ню Йорк (където е и неговото собствено студио по това време). За технологията, използвана в тези произведения разказва самият дизайнер: „…Включих и много традиционни материи – като например “фуджи” – традиционна японска коприна, която е много мека. В колекцията ми има облекла , чиито шарки напомнят дръжки на традиционни японски мебели. Те са украсени с щампи, получени чрез специална техника на щампосване в която се използват мед и чисто сребърно “мастило”. В услуга на добрата конструкция на дрехата, силно е подчертан традиционният дизайн.”
Перспективен маршрут в творчеството на дизайнера е и предлагането на техника за своеобразно текстилно „консервиране”, т.е. запазване на оригиналния вид на тъканите. Пролетно-лятната колекция на Такизава за 2008 година предизвиква шумни и одобрителни коментари. За разлика от негови колеги, които залагат на сексуалното предизвикателство и дръзката еротичност, японският стилист предпочита по изтънчената, романтична и заедно с това – високо-технологична мода. Облеклата му са полупрозрачни и ефирни, а тяхната наслоеност издава майсторлъка на талантливия алхимик. Както пише Леард Борели – Перън: „Опушеният вид, съчетан с плисирани ревери, даде път на редица копринено-найлонови божествени рокли, сред които и такива с влачещи се дълги ленти, наподобяващи ангелски криле”. Същият автор описва възторжено туниките и панталоните, якетата с широки копринени пояси, роклите с детайли, комбинсирани с несръчно разръфана кожа и отделни съчетания с топове, които разкриват долната част на талията и коремната област.
* * *
За да се разбере приносът на Наоки Такизава към световния моден дизайн, трябва да се осмисли подобаващо ролята му за утвърждаването и доразвиването на стила на неговия духовен баща Исей Мияке, както и да се оцени високо ролята на експеримента както в текстила, така и в конструкцията и деконструкцията на облеклото. Приемственост и развитие, творческа смелост и изключителна технологична компетентност – ето какво отличава Такизава от мнозина негови съвременни колеги. Стилът му е привлекателен и впечатляващ тъкмо, защото издава неординерност, различност и новаторство.
Бележки:
(1) В статията са използвани следните източници: Borrelli-Persson, Laird. Naoki Takizawa .NEW YORK, September 11, 2007 : http://www.style.com/fashionshows/review/S2008RTW-NTAKIZ ; Davis, Boyd.
Naoki Takizawa: Worthy Heir To Issey Miyake, FashionWindows.com,Inc., Oct 10, 2001 : http://www.fashionwindows.com/runway_shows/issey_miyake/naoki_takizawa.asp ; FASHION CRITIC : http://fashion-critic.blogspot.com/2007/09/naoki-takizawa-shines-in-new-york.html ; Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005; Naoki Takizawa: “Today, there are different ways to express yourself and present your persona”. Internet ; Naoki Takizawa : http://www.naokitakizawa.com/ , http://www.nymphenburg.com/us/editions/couture-edition/designers/naoki-takizawa.html ;
Naoki Takizawa. Take a Walk with Issey Miyake’ creative son. Z.B., March 24, 2008 – http://www.egodesign.ca/en/article.php?article_id=226 и др.;
Снимки:
1. Наоки Такизава
Фото: © Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, р.454.
2. – 5. Колекция на Наоки Такизава за Исей Мияке, есен-зима 2001-2002 г.
Фото: © Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, рр. 455 – 457;
6. – 8. Колекция на Наоки Такизава, пролет-лято 2008 г.
Фото: © Photo: Marcio Madeira / www.style.com
9. Колекция на Наоки Такизава
Фото: © www.egodesign.ca
10. Колекция на Наоки Такизава
Фото: © АР
11. Колекция на Наоки Такизава
Фото: © www.jargol.com/images
12. – 15. Колекция на Наоки Такизава, пролет-лято 2010
Фото: © АFP / BB News
