Създаването на икат е демонстрация на висшо майсторско умение и талант. Тази ръчноизработена материя и характерните за нея шарки са като излезли от индийска приказка за махараджи, несметни богатства и пищни празници.
Всъщност икатът е вид коприна, а понятието обозначава едновременно материята и процеса на нейното изработване. От малайски език името означава “вързвам, привързвам”. Основната тънкост тук е, че се използва устойчив процес на оцветяване на основата на тъканта или на вътъка, преди влакната да се изтъкат и да се създаде шарката. Двоен икат се получава, когато преди самото тъкане се оцветят предварително основата и вътъкът.
Икатът е познат на културите от целия свят. Тази материя се среща в Централна и Южна Америка – Аржентина, Боливия, Еквадор, Гватемала и Мексико. През 19 в. пустинните оазиси Букхара и Самарканд (днешен Узбекистан в Централна Азия), които са разположени на пътя на коприната, са известни със своята фина коприна, наречена Узбек Икат. Индия, Япония и някои държави в Югоизточна Азия също имат дълголетни традиции в производството на икат.
Подобно на всеки занаят или форма на изкуство, процесът на изработка на икат се различава не само в различните страни, но дори в различните региони на дадена държава. Притежаването на облекла от тази материя символизира висок социален статус, власт, богатство и престиж. Може би заради трудността и времето, необходимо за изработката на икат, в някои култури се счита, че той носи магическа енергия. В миналото Индия е изнасяла двойния икат за Индонезия, а материята е била предназначена специално за кралското семейство.
Тъй като тъканите материи могат да бъдат запазени само няколко века, е почти невъзможно да се определи от къде произхожда този вид техника. Според специалистите най-вероятно тя се е развивала едновременно в няколко различни локации. Според някои източници, икат се е произвеждал в Индия още през VI век, а през XIII и XIV век тази традиция е изнесена на изток и достига до Индонезия. Днес материята се произвежда в Индонезия (нейна отличителна характеристика са тъмните шарки), а също и в някои части на Индия – предимно в Ориса и Андра Прадеш.
Преди да започне самият процес на тъкане и оцветяване, предварително се подреждат влакната и върху тях се нанася схемата на шарката. Местата, които не трябва да придобият цвят се увиват с ленти.
Най-лесно се създава икат, на който предварително е оцветена основата. Влакната, които я съставляват, се събират на сноп преди да бъдат прикрепени към стана. Всеки сноп се оцветява самостоятелно, за да се получи след това шарката. Понякога, за да се избегне еднотипност на дизайна, всяка нишка се оцветява в различен цвят. Когато се оцветяват влакната, съставляващи основата на материята, шарките се получават изключително прецизни, почти наподобяващи цветно принтирана декорация.
Снимки:
1.Преди да започне тъкането на икат, местата по нишката, които не трябва да придобият цвят, се увиват с ленти.
2.Основната тънкост при производството на икат е, че се използва устойчив процес на оцветяване.
3.Сравнение между неоцветени (вляво) и оцветени (вдясно) нишки.
4.. – 5. Икатът е материя, чието производство отнема много часове ръчен труд.
6. – 15. Различни шарки, които се постигат при тъкането на икат.
16. От икат се създават облекла, покривки и други текстилни изделия.
Фото: http://www.onevillage.co.uk/fabrics/
