„ЩО Е ЕВРОПСКО – ОНО Е ОТ ШОПСКО“
Теа Даулова
На около 20 км. от София, в източните предели на Софийското поле е разположен град Елин Пелин. До 1950 г. името му е Новоселци (в някои регистри Нувосел). След 1950 г. обаче градът носи името на великия български писател Елин Пелин, който е израснал в близкото село Байлово. На практика, градът е едновременно близо до столицата ни и паралелно с това далечен от обществото ни (като изключим негативните новини, свързани с престъпност, корупция и т.н.). Общината не рядко е синоним на убийства, политически натиск, трагедии… Но силата и красотата на елинпелинксия дух, бит и култура рядко стават достъпни за широката аудитория. Шопската етнокултурна общност, която е характерна за този край, е със силно съхранени традиции и обичаи. Тази тенденция намира отражение в ежегодно провеждания „Шопски празник“. За него определението събор е неточно. Той е нещо повече – празник на духовното наследство, на традиции и обичаи, които шопите пренасят във времето.
Тази година от 1 до 7 юни се проведе 46-то издания на „Шопски празник“. По стара традиция той започва от християнски празник „Свети дух“ - 40 дни след Великден. Именно заради това датата, на която се състои всякa година е различна. Мотото на „Шопския празник“ гласи: „Що е европско – оно е от шопско!“. В седмицата на „Шопския празник“ има отделни мероприятия, които да радват жителите и гостите на община Елин Пелин.
Началото винаги се поставя в местността „Църквето“, където се провежда традиционен курбан. Последните няколко години той е огласен от песните на народни певци. Тази година изпълнител беше Румяна Попова. Част от откриването на празника беше и вечерното светлинно-музикално шоу. Зрелищните фойерверки се пръскаха в небето над Елин Пелин повече от час и радваха дори жителите на близките села.
В следващите няколко дни акцент беше поставен върху културни и творчески дейности на местни творци. Част от програмата беше изложба на местни художници, а специални гости на града бяха актьорите от театър „Искри и сезони“, които представиха комедията „Втори меден месец“.
Максим Генчев представи филма, който предизвика вълна от противоположни емоции и мнения – „Дякон Левски“. На прожекцията в местното читалище наред с режисьора – Максим Генчев, присъстваха още: актьорът Веселин Плачков (в ролята на Левски); изпълнителният продуцент на филма: Десислава Ковачева; продуцентът: Златина Филипова и др. Пред публиката в Елин Пелин беше представена съкратената версия на филма, която е взела отличие на фестивал в Кан. Наред с всякакви негативни мнения, които се изляха върху филма и екипа, имаше доста голям зрителски интерес. В тази версия на филма аудиторията не видя всички онези моменти, които предизвикаха неодобрение през месец февруари, когато беше премиерата на „Дякон Левски“. Нямаше пренасищане от псувни, кървави сцени, нито пък боеве в стил „Матрицата“. Елинпелинската публика видя една творческа интерпретация на исторически събития, която на моменти се отдалечава от това, което сме чели в големите книги. Но нима „Титаник“ е създаден едно към едно с реалните събития? Или пък в „Троя“ няма разминаване с истината? Основна негативна ниша, която остави съкратената версия на филма в аудиторията беше леката обърканост по отношение на сюжетната линия. Но да се върнем на „шопската“ програма…
Най-голям интерес сред хората предизвикват миниспектаклите в петък, събота и неделя, когато е и кулминацията в честването на „Шопския празник“. Провеждането им е на градския площад, където има временно изградена сцена. Тази година в петък беше открита нова детска площадка, а вечерта в празничния концерт участие взеха: Крисия; НФА „Българе“; мажоретен състав „Светла“. Също така бяха връчени награди за принос в развитието и обогатяването на културния и спортния живот в Община Елин Пелин.
Съботният ден започна с тенис турнир. Продължи с „качамак и баница у Шопско“. В кулинарната изложба участие взеха редица местни майстори на шопската трапеза. В обедните часове калориите бяха изгорени на стадиона, където се проведе футболна среща между ОФК „Елин Пелин“ и английския „Whiteheaven”. А вечерта завърши с празничен концерт с участието на: Михаела Филева; СК „Теа денс“; Трупата на Нешка Робева; Ивана и др.
В последният ден от „Шопския празник“ – неделя – в градския парк се проведе изложба на домашни любимци. За любителите на спорта имаше финална среща на тенис турнира. А вечерта площада на града беше „разтресен“ от местни танцови клубове. Има една шопска поговорка, която най-точно успява да опише бързите стъпки и ловките движения в шопските народни танци: „Дръж се земьо, шоп те гази!“. Берковската духова музика, наред с гост-изпълнителя Йордан Йончев-Гъмзата поведоха Шопския празник към своя край. А Нелина и нейният нежен глас, в комбинация с народни песни сложиха край на тазгодишното 46-то издание на „Шопския празник“. И за финал отново заря…
Досущ като в разказа на Елин Пелин „ По жътва“, това издание на „Шопския празник“ е затворено в образно наречена композиционна рамка…Началото и краят е зарята… Към разпръскващите се в небето фойерверки обаче гледат както щастливи, така и нещастни очи; както добри, така и лоши; както доволни, така и неодобряващи програмата на „Шопския празник“… От какво и защо?
Както се казваше в една стара реклама: „И аз бях там и аз приказвах“. Сега ще ви разкажа за недоволните, за това, което те не харесаха, може би и аз… В последните няколко години сергиите за всевъзможни джунджурии, лакомства, палачинки, понички, дюнери, часовници завзеха площада и централните улици. Наред с тях има и всякакви увеселителни съоръжения със съмнителна изправност – гондоли, блъскащи колички и др. По неписано правило от тях се лее музика с ориенталски ритми, която успешно озвучава доста голяма периметър от центъра на града. В социалните мрежи се появи неодобрение и за гост-изпълнителните и за проведените мероприятия, които не съответстват на шоклъка. Според някои все повече представянето на шопския бит и култура е заменено от предизборни помисли. И макар всяка година да има недоволни, че общината пръска средства по този традиционен празник, то те се появяват след като изгледат най-старателно цялата програма и хапнат някоя палачинка. Факт е, че не винаги всичко е перфектно! Факт е, че загубени в сивото си ежедневие забравяме да се усмихваме! И когато усмивката си отиде, когато станем мрачни, когато винаги сме недоволни, тогава идва мрънкането за всичко. Синдромът на мрънкането е неизбежна част от програмата на „Шопския празник“. Колкото и хубав да е спектакълът винаги ще има недоволни. И както шопа сам е казал „И caм дa cъм у тpaмвaйo, пaк чe ce бутaм.“
„Шопският празник“ е единствен по рода си. Част е от елинпелинската култура и традиции. Разбира се, през годините неизбежно начинът на провеждане е съвсем променен. Но добрите практики не липсват. И ако имате желание да научите нещо повече за шопските традиции, то заобиколете сергиите и се пренесете в красотата и ритъма на шопския танц…
През 2016г. „Свети дух“ е на 20 юни… Началото на „Шопския празник“ - празник на духовното наследство, на традиции и обичаи, които шопите пренасят във времето…
Снимки:
1. – 2. Шопски празник.
3. – 4. Част от зарята.
5. Представяне на филма „Дякон Левски“.
6. Публиката на спектакъла.
7. – 8. Народни танцови съсътави от общината.
9. Финалната заря.
Фото: Личен архив
Прочетено: 3655 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 78, Юли 2015
НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО „РОЖЕН“ 17-19 юли 2015 г.
Силвия Стоянова
На пресконференция днес в БТА бе обявено, че след 9-годишно прекъсване се възражда едно емблематично събитие, което съхранява паметта и носи идентичността на българската нация – Роженският събор. От 17 до 19 юли 2015 г. на красивите роженски поляни в Родопа планина ще се проведе Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“. Иновативното културно събитие, наследник на Националния фолклорен събор „Рожен”, се организира от Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян, в партньорство с Община Чепеларе и подкрепата на Министерство на културата. То ще е под патронажа на президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.
Симеон Караколев – изпълнителен директор на Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ разказа за идеята да се възроди съборът и за новия му формат. Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ 2015 ще съчетае етнокултурния аспект на събитието с животновъдството, което е традиционен поминък и е в основата на народната култура, фолклора, занаятите и съответните дялове от българската икономика. Г-н Караколев сподели, че за официалното откриване на мащабното културно събитие внушителен декор ще бъде българският трикольор с размери 5400 кв. м. (300 м. дължина и 18 м. ширина). Симеон Караколев отбеляза също така, че цел на тазгодишния Роженски събор е не да поставя рекорди, а да бъде „апогей на българщината“.
В пресконференцията участваха също Николай Мелемов – кмет на община Смолян, актьорът Васил Михайлов – гласът на Рожен 2015, както и Валя Балканска заедно с гайдаря Петър Янев, които пренесоха за кратко всички присъстващи на роженските поляни и им помогнаха да се докоснат до магията на Родопите с прекрасните си изпълнения на песните: „Абре юначе каматно“ и „Адно се лудо изрука“. Водещ на пресконференцията беше проф. д.н. Любомир Стойков.
По време на пресконференцията стана ясно че в трите дни на Рожен на 3 сцени ще се проведе Национален фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор от всички етнографски области на страната. До момента около 3000 певци, свирачи, танцьори, сладкодумци – 190 групи и ансамбли и 140 индивидуални изпълнители от Родопите, Пиринско, Добруджа, Тракия, Шоплука и т.н. са заявили участие. Заявки се събират до 15 юни.
В мобилни експозиции ще бъдат подредени музейни изложби за скотовъдството по нашите земи, историята на Роженския събор и етнографски сбирки от региона. Ще се представят различни видове традиционни занаяти, местни обичайни ястия и печива. Посетителите на Събора ще видят породисти овце, кози, кучета, говеда и биволи, млечни и месни храни от фермата, селскостопанска техника и оборудване в специализирани изложения. В програмата на събитието са включени фермерски състезания по доене и стрижба на овце, по теглене на товари от коне тежковози, по майсторско обезкостяване на агнета, народни борби, шоу с кучета. На Рожен школа „Багатур“ ще демонстрира конни и бойни умения, мрежа „Хлебни къщи“ ще покаже „Театър на трохите“, а Ути Бъчваров ще сготви най-големия родопски курбан. Вечерите ще завършват с грандиозни концерти, изпълнения на нестинари и народни веселби.
За първи път на Роженския събор ще бъдат показани в специално ревю автентични носии от цяла България. Те са от колекцията на Ангел Низамски, която е събирана в продължение на 32 години. Сред костюмите, които ще могат да се видят на събора ще има литаци от Трънския и Брезнишки край, саи от Кюстендилско, сукмани от Самоковско, Шоплука, Сливенския, Ямболския, Старозагорския край, северняшки носии, носии от Скопска Блатия, Източните Родопи, Видинско, булченски костюм от Симеоновград (Източна Тракия) и още много други. Това ще е първото представяне на цялата сбирка на Низамски, в която само автентичните престилки са над 350.
Организаторите подготвят и национален фотоконкурс “Рожен – наследство в бъдещето", като ще има и специална категория за деца.
Очаква се Националният събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“ да бъде посетен от над 350 000 души. В тази връзка г-н Симеон Караколев даде допълнителна информация относно организацията и осигуряване безопасността на участници и посетители: предвидени са необходимите медицински пунктове, водоноски, полеви мивки, химически тоалетни и условия за палаткови лагери, оборудвани и с бани. Ще има някои ограничения за пътния трафик и обособени паркозони, както и охрана, която да следи за спазването на реда и сигурността по време на събора.
РОЖЕНСКИЯТ СЪБОР
От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли. Рожен става място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.
Изминават 63 години и през август 1961 г. се провежда събор-надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър “100 каба-гайди” с ръководител Апостол Кисьов.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания. През 1993 г. съборът е обявен като Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна, за да се покаже богатото фолклорно наследство на България. Проведен е за последно през 2006 година. Осем години Рожен запазва мълчание, по поляните не се виждат въодушевени хора, приласкани от фолклора.
Със своята 100-годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българщината. Наследство, в което намираме идентичността си като нация.
Снимки:
1. Всички участници в пресконференцията: Петър Янев, Васил Михайлов, Валя Балканска, Симеон Караколев, проф. д.н. Любомир Стойков и Николай Мелемов (от ляво на дясно).
2. Симеон Караколев – изпълнителен директор на Сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето”
3. Проф. д.н. Любомир Стойков, Николай Мелемов – кмет на община Смолян и Валя Балканска (от ляво на дясно).
Фото: © Хайлайф
4. Eдна от първите снимки на Роженския събор от 1898 г., направена от Христо Попконстантинов и публикувана в "Илюстрована седмица".
5. Съборът през 1906 г. Литография на чешкия художник В. Найберт..
6. Родът Шишкови на Рожен през 1908 година.
7. Комитата Тодор Хвойнев (седнал в средата с бастуна) сред приятели и съмишленици на Рожен на 27 юли 1909. Снимка: Крум Савов
8. Хорото на Рожен през 1911 година.
9. Хорото на Рожен през 1911 година.
10. Рожен през 1921 година.
11. Рожен през 1922 година.
12. Апостол Кисьов и неговите 100 каба гайди на събора през 1964 година.
13. На роженските поляни през 1967 година.
14. Гайдарите на Апостол Кисьов на Рожен през 1969 година.
15. Съборът през 1971 година.
16. 1971 година. Първият детски гайдарски състав.
17. Участници в събора наблюдават изпълнителите през 1972 г.
18. Хоро от 1974 година.
Фото: Архивните кадри на Роженския събор са предоставени от Регионален исторически музей "Стою Шишков" – Смолян.
Прочетено: 4063 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 78, Юни 2015
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 76: 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КИНО
БРОЙ 75: KAFA: ПИРШЕСТВО НА ВКУСА, ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО КОРЕНИТЕ НА КАФЕТО
БРОЙ 74: SWISS LINE във времето
БРОЙ 74: Грим, икони и вдъхновения
БРОЙ 69: Списание „Беседа” представя: Едуард Молиньо
