Рафтингът е екстремен спорт, при който се извършват спускания с лодки (рафтове) по буйни реки.
История на рафтинга
Рафтинг идва от английската дума “raft”, която означава сал. Известен е и като “whitewater rafting” заради цвета на разпенените води, в които се спускат рафтърите. Първообразът на този спорт се ражда в Северна Америка още през XVIII в., когато местни дървари трябвало да прекарват трупите по реката. За официално начало се счита далечната 1811 г., когато е първият документиран опит за спускане по течението на Снейк ривър в щата Уайоминг, САЩ. Малко по-късно, около 1840 г., се появил гуменият рафт, за чиито бащи се считат Джон Фримонт и Хорас Дей. Тъй като те били част от американската армия, това изобретение им било нужно за военни, а не за развлекателни цели. Едва в средата на XX в. рафтингът се утвърждава като спорт и придобива популярност, а през 1972 г. е включен дори в Олимпийските игри в Мюнхен.
Рафтинг приключението
Рафтингът е прекрасен начин за ментална почивка и покачване на адреналина. Той е страхотно предложение за практикуването на групов спорт, тонизира и зарежда с положителни емоции. Рафтингът помага на човек да изчисти съзнанието си, да срещне нови хора и да изживее непознато до момента усещане. Рафтингът е подходящ за хора от различни възрастови групи.
Преди екипажът да се качи в лодката, инструкторът им прави подробен инстуктаж как да гребат, как да реагират на командите и какво може да им се случи във водата. Важна е координацията на действията на екипажа, тъй като балансът на лодката в буйната вода трябва да се поддържа съответно от левите и десните гребла. Интрукторът управлява лодката с най-голямото гребло, като стои на края й и дава инструкции на останалия екипаж. Някои от командите, които той дава са: "напред", "назад", "спри", "наляво", "надясно" и "пази се”. Важно е да се знае, че ако някой от лодката при маневра случайно падне извън нея, трябва незабавно да вдигне краката си нагоре, защото съществува опасност да се заклещи в някой камък, и течението да потопи главата му във водата. Когато краката са повдигнати, тялото се носи спокойно по течението на реката.
Екипировката за рафтинг включва неопренов костюм, спасителна жилетка и каска. Те са задължителни за всеки рафтър, особено когато температурата на водата е по-ниска.
Рафтинг в България
Само до преди шест години този спорт беше непознат за България. Днес в станата ни има четири клуба, които организират професионално този спорт – “Бързи води”, “Приключенска мрежа”, “Екс-клуб и “Къща за книги и приключения”. Сезонът за рафтинга започва в началото на април и завършва през юни или юли, когато падне нивото на водите.
Най-предпочитаното място в България за рафтинг е коритото на река Струма, която има две трасета – горно и долно. Горното обхваща течението от втория тунел след Благоевград по пътя за Кулата до Кресненското ханче и се определя със степен на трудност между 3 и 4 по шестобалната скала в зависимост от пълноводието на реката. Долното е за начинаещи. Дължината му също е около 10 км, но неговата степен на трудност е 1-2. Други подходящи места за рафтинг у нас са реките Арда, Места, Велека, Рилска река, Бели и Черни Вит.
Цените за рафтинг варират от 40 лв. – до 60 лв. Спускането и осигуряването на пълна екипировка струва 40 лв., а организираният транспорт до мястото на спускане – 20 лв.
Източник: www.wikipedia.org ; www.raftinginthesmokies.com
Снимки:
1. – 6. Рафтингът зарежда с положителни емоции, тонизира и е прекрасен начин за забавление.
7. – 8. В рафтинга голяма роля играе гида, който управлява лодката с главното гребло.
9. – 10. Понякога рафтингът предлага много екстремни ситуации.
Фото: www.wikipedia.org; www.incadventures.com ; www.borneoversustravel.com
