Възможна ли е любов без пари? Говори се, че когато парите не стигат, любовта излита през прозореца…Ако това е така, защо пък там, където има много пари, често няма никаква любов? Едно и също ли е да обичаш някого безусловно или пък да обичаш парите му, а покрай тях и „него”?
Тъй като много неща в нашия живот могат да бъдат фалшифицирани, обезценени или са просто илюзорни, смята се, че Голямата любов е най-оригиналната и чистата любов. Вярно е, че такава любов трудно може да се купи с пари, но тя би била още по-голяма, ако благодарение на парите получи възможностите за тоталното преживяване на страстта – във времето и в пространството, като дух и като материя…
Мнозина са пасивни към търсенето на истинската любов и се заблуждават като мислят, че със сигурност рано или късно ще я срещнат. Но любовта между половете не е нещо изначално дадено и гарантирано…Същинското емоционално сливане неизбежно минава през усилието, през страданието, през последователността и търпението… Не искам да използвам познати клишета като „да се бориш за любовта си” или пък „да отвоюваш любовта си”, но така или иначе – любовта трябва да се заслужи.
… Парите, сексът, политиката са власт, която често служи за разменна монета. Ако продължим в този дух – любовта (стига да я има), е абсолютната власт, която обаче не може да се търгува, освен ако „не си продадеш душата на дявола”. Никой не би казал нещо лошо за любовта или пък за парите сами по себе си… Но смесването на тези неща не е безнаказано… Поставянето на любовта и парите в категорична зависимост едно от друго може да се окаже огромна грешка и продукт на прекалена меркантилност, комерсиалност и най-важното – бездуховност…
