Жените тайни не пазят. Предават си ги една на друга докато морето се слее с небето и цялата синя магия или мъгла изпълни Вселената. Тайните обичат жените. Тичат неуморно след полите им и влизат в устите им. И голямото приказване започва. Разпръсква се аромат на кафе, изливат се водопади от чувства, събира се солта от строшената чаша и се моделира нова, още по-хубава. Споделят тайните, които вече са разкрили. Интуитивно усещат другите, които след кафето ще разкрият. Говорят си, а времето вали. Смеят се, дори да ги боли.
Русата разказва как срещнала Васил и животът й се подновил.
Св. Василий Велики се отличавал с горделив ум и самозабравящо се красноречие. Повлиян от сестра си, надвил славните изкушения на младостта и се посветил на християнската истина. Променил животите на хиляди езичници, който увлечени от риторичната му сила се обърнали към истинския Бог. Вопли и стенания раздирали въздуха и морето на Кападокия, когато Василий предал духът си на Бога (1 януари). Църквата помни неговата праведност, благопристойност и вярност. Литературата помни стиловото съвършенство и изящното полемично остроумие. Жените са запазили една от дарбите му в тайната съкровищница на женствеността. Св. Василий притежавал онази чудотворна прозорливост, с която девойката предусеща първата любов, съпругата запазва семейството си, майката защитава рожбата си, бабата познава бъдещето на внуците си.
Червенокосата се къпала в Йордан, намерила си на брега гердан.
Йорданското събитие или Кръщението Господне (6. януари) възвестява най-великото тайнство – Божествената Троица. Отецът се явил пред човешкия слух, Духът – пред зрението, а Синът – на осезанието ни в общуването с Бога. Една от най-древните тайни на женствеността е триединството на жената. Тя е съпругата, Тя е майката, Тя е професионалистът. С духът си, тя съблазнява окото, с мъдростта си – ухото, с общуването си – създава божественото си семейство. С потопяването си във водите на Йордан, Иисус взема върху себе си греховете на човешкия род и умира под тяхното бреме. Излизането от реката показва тайнството на Възкресението. Връщайки се в дома си, жената се потяпя в радостите и проблемите на партньора и децата си. Заспивайки сякаш умира, но се събужда преди слънцето усмихната и тайнствено възкръснала.
Зеленооката заспала до Иван, събудала се в ураган.
Ахват приятелките, дори трудно вярват. “Нищо чудно”, казва просветената, “прекарала си нощта до най-големия между родените от жени, както евангелист Матей нарича Св. Йоан”. Затърсили дружките знаковата връзка между Иван на зеленооката, който празнува именния си ден на 7 януари и Св. Йоан Кръстителят на Христос. Намерили тайната, която св. Йоан завещал на жените – за да дадеш душа на някого, защото кръстникът става духовен родител на кръщелника си, трябва да си чист, верен и истински, но трябва и да познаеш онзи, който е роден за твоята душа, така както св. Йоан е посочил с ръка тогова, за Когото е проракувал на света. А Иван оставил на зеленооката разпръснати кокичета и следната молба: “Идвай Винаги с Ангелска Нежност!”.
Чернокосата се влюбила в Антон, изгладила му панталон.
Св. Антоний Велики (17 януари) е богат наследник, но се усамотява в скална египетска гробница и се отдава на богослужение. Изкушенията не закъснявят. Копнее да се върне при сестра си. Остава в гробницата. Появява се жилото на плътта, но не го ужилва. Орляци от гадове и зверове го нападат, а той казва: “Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!” Изведнъж всичко утихва и Иисус му дава подкрепата си. Същото се случва и в женския живот. Девойките напускат бащините си домове, за да съградят нов дом с любимия. След Медения месец започва тъгата за близките. Идват чуждите мъже и талантливо сплетените мрежи от клюки и слухове. За да не се заплете, жената има нужда от тайната на св. Антоний – правилен житейски избор, душевен мир, устойчивост и сила.
Брюнетката отвлякла Атанас и сготвила му баница със праз.
“Никой, който не е победил изкушенията не може да влезе в Царството небесно.”, казал св. Антоний в защита на приятеля си св. Атанасий. По всичко личи, че светите мъже във този женски разговор за тайните, са победители. А жените, обичат победителите! Тази тайна любов започва още в ранна детска възраст, когато малката жена играе на майка с деца. Съпругът в игрите обикновенно е в командировка, но винаги е най- във всяко отношение. Момиченцето пораства и става истинска майка на истински деца, който имат истински баща. От тук започва новата игра, в която Тя готви, люби, крещи, защитава и дори спасява. Много отдавна на Алекандрийския бряг група момчета играели на богослужение. Св. Атанасий така безпогрешно изпълнил ролята си, че архиепископът св. Александър го направил свой духовен син и секретар, а по късно и архиепископ на Александрия. Църквата помни св. Атанасий като спасител на православието от ерестата на арианите и чества паметта му на 18. януари. В българския фолклор Атанасов ден е предвестник на пролетта, която освежава и съживява и жената, и мъжа, и тяхното семейство.
Дали се наприказваха? Не, не биха могли. Изумително е женското сладкодумие. А и тайните никога не свършват. Разкриването на една, изостря любопитството към друга. Приятелката е завладяна от трета, а нейната сестра е вече по следите на пета. И в цялото това споделяне на древни тайни за женствеността има раковина пълна с тишина. Там, дълбоко е скрита тайната женственост на древността.
Описание на илюстрациите:
Използвани са фотокопия на картините на Джозефин Уол, подредени както следва:
1. “Whispers”
2.“Аalternative Reality”
3.“Freedom”
4.“Psyches Dream”
5.“Fantasy Wedding”
6.“Prelude to a kiss”
7. “Shared Secrets”
Използвана литература:
“Жития на светиите”, Том 1, Издание на Българска православна църква
Клариса Пинкола Естес, “Бягащата с вълци”, ИК. Бард, 2001 г.
