Изписването на великденските яйца с писалка и восък е един от старите традиционни начини за украса, познати в България, в славянските и в други централно- и източноевропейски страни. Тази вековна техника е запазена и до днес в Чепинския край. Тя е една от най-интересните и с най-богати възможности за рисуване и орнаментиране на великденските яйца. При нея с “писалка” и восък се нанасят върху яйцата прекрасни мотиви и композиции. Красотата на боядисаните след това яйца дотолкова впечатлява, че някои по-големи скептици я приемат за чужда и привнесена. Вярно е, че има съхранени традиции на тази техника и в други страни от Европа – Чехия, Полша, Украйна, Словакия, Унгария, Германия, Хърватска, Румъния, Сърбия. Но тази европейска традиция има своето чисто българско измерение. Корените на восъчната техника можем да открием далеч назад във времето, разпространена в отделни райони на България.
Майсторството, с което свещенодействат жените от тези райони преди Великден заслужава по-обстойно описание. Затова първите наши големи етнографи му отделят заслужено внимание. Димитър Маринов още в самото начало на ХХ век посочва примери от района на Самоков. По-късно Христо Вакарелски продължава с описанието на традициите в района на Костенец. Така интересът на етнографите стига и до Северозападните Родопи.
През 30-те години на ХХ век млади изследователи от Софийския университет за първи път включват селищата от Чепинската котловина сред тези, в които се практикува богатата украса с “писалка” и восък на великденските яйца. Велинград и Ракитово стават отново обект на внимание в средата на ХХ век. Тогава албуми с рисунки на художниците Ари Калъчев и Мария Малчева запечатват красотата на изписаните там великденски яйца.
Но нека се спрем накратко на самата техника за изписване на яйцата. Необходима е „писалка”. Това название се е наложило за един традиционен уред – дървена дръжка, на която е закрепена свита на конус метална пластинка. В острия край на конуса има отвор и през него разтопения восък се излива. С „писалката” се нанасят орнаментите върху черупката на яйцето. След това се боядисва, по традиция с червена боя, но могат да се използват и други цветове. Когато се отстрани восъка, грейват изрисуваните от майсторката орнаменти.
В Чепинската котловина, най-вече във Велинград и Ракитово, тази стародавна традиция се е запазила и до днес. Дори може да се каже, че тя преживява период на възраждане и развитие. В седмиците около празника там могат да се видят и закупят прекрасни образци. В Ракитово се е съхранил традиционният рисунък и орнаменти, а във Велинград могат да намерят и много нови мотиви. Като стъпват на традиционното боядисване с наслагване на два цвята, велинградските майсторки го развиват, като включват още цветове и прилагат нови техники на изработка.
Също така в Историческия музей във Велинград има постоянната изложба на великденски писани яйца от района, България и Европа. А малко преди Великден там отваря врати ателието за изписване на яйца по традиционната техника. В залата на музея ученици от града под вещото ръководство на своите преподаватели се запознават с първите стъпки при изписването на яйцето. Често към тях се присъединяват и гости на града, които с радост научават тайната на восъчната техника.
И ако все още не сте решили къде да отидете по време на Великденските празници, Родопите и Велинград са една прекрасна дестинация!
Материалът е подготвен със съдействието на Георги Куманов, етнолог в Исторически музей – Велинград.
Снимки:
Изписани великденски яйца с писалка и восък от района на Велинград.
Восъчната техника се предава от поколение на поколение в някои райони на България.
Модели на писани великденски яйца, рисувани в средата на 20 век от Мария Малчева.
Постоянната изложба на писани яйца в Историческия музей във Велинград.
Ателието в музея на Велинград за усвояване на восъчната техника, което отваря врати малко преди Великден.
Фото: Исторически музей – Велинград
