Когато разглеждаме произхода на изкуствения тен, интересно е да се отбележи, че идеята тенът да е привлекателен или полезен е съвсем скорошен феномен. Исторически тенът се свързва с работа навън и това означава, че хората от по-високата класа са бледи, което се е приемало за модерно.
Коко Шанел е пионер в доста модни иновации като малката черна рокля, включително и заслугата за популярността на приятния слънчев загар. Широко приетата история гласи, че Шанел е снимана на Френската Ривиера със слънчев загар през 1923 г. Предвид статута, бронзовата кожа става желаната визия оттогава. Но едва през шейсетте години на миналия век е открита безопасна алтернатива на вредното излагане на слънце и лосионите за изкуствен тен започват да добиват популярност като продукт за красота.
През цялата история по-бледата кожа е била свързана с по-висок социален статус, което означава, че човек не е трябвало да понася въздействието на слънчевите лъчи от труда или живота на открито. До началото на 1900 г. е било стандартна практика за богатите европейски и американски жени да се предпазват с чадъри, шапки и ръкавици.
През 1903 г. лекар на име Нилс Финсен е удостоен с Нобелова награда за медицина за изобретяването на „светлинна терапия“, която използва слънчевата светлина за борба с болести като рахит и туберкулоза. Скоро все повече хора са склонни да се излагат на слънчевите лъчи за здравословни цели, въпреки че видимо загорялата кожа все още е в противоречие със стандартите за красота, насърчавани от западните медии в началото на 20-те години. Когато слънцезащитните кремове не са били достатъчни добри, за да избегнат неблагоприятните ефекти на слънчевата светлина, жените се обръщали към продукти като Après L’Été на Елизабет Арден – избелващо средство за кожа, предназначено да „прогони тен, лунички и други летни петна“, както често ги наричали по това време.
През 1929 г. „Вог“ обявява, че „движението за слънчево изгаряне“ е довело до възхода на цяла нова индустрия, включително бански костюми, козметика и дрехи, направени изцяло с цел придобиване или показване на трудно постигнатия меден оттенък.
Първите продукти за придобиване на тен без слънчеви лъчи са по същество цялостен грим като например Glory of the Sun, който обещава да даде на потребителя перфектен тен. През 50-те години на миналия век медицински изследовател на име Ева Витгенщайн забелязала , че лекарство, което тя тества, оцветява кожата на пациентите, но не и дрехите им. Тя открива, че една от съставките – дихидроксиацетон (DHA), може безопасно да покафенява външните слоеве на епидермиса. От създаването си производителите непрекъснато се опитват да преформулират своите продукти за тен без слънце, за да създадат по-естествено изглеждащи цветове, както и да ограничат страховитите петна и неприятните миризми.
В наши дни професионалните спрейове за тен и продуктите за автобронзиране са част от процъфтяваща индустрия. За съжаление с течение на времето фалшивият тен започна да придобива лоша репутация. Това се случва, защото хората се оплакват от прекомерния оранжев цвят и ивици, което означава, че изкуственият тен изглежда прекалено фалшив. За щастие има начин да се противодейства на прекалено фалшивия вид на изкуствения тен. Напоследък хората осъзнават, че може да създадат по-естествен вид просто като използват повече естествени съставки. Друг добър вариант е професионалният спрей тен, който би предотвратил избор на грешен тон за вашата кожа, добавянето на твърде много или неправилното му нанасяне.
Снимки:
1. Коко Шанел през 1923 година.
Фото: Coco Chanel
2. Спрей тен през 40-те години на 20. век.
Фото: https://customtanco.com/blogs/the_tan_authority/14462965-the-evolution-of-tan-the-history-of-the-rise-and-rise-of-the-fake-tan
3. Крем за изкуствен тен.
Фото: Pinterest
Източници:
https://sienna-x.co.uk/the-golden-history-of-fake-tan/
https://customtanco.com/blogs/the_tan_authority/14462965-the-evolution-of-tan-the-history-of-the-rise-and-rise-of-the-fake-tan
https://bronzieuk.com/pages/fake-tanning-a-brief-history
