Тя е тайнствена и стилна, символ на елегантност и лукс, дантелата и днес е кралицата на текстила.
Думата дантела произлиза от латинската дума lacques, което означава линия или примка. Терминът дантела се предоставя като материя, която е създадена от примката, усукване или връзване на конци на ръка, с игла или с машина. Дантели могат да се правят от почти всяко влакно – коприна, лен, памук, полиестер, вискоза и т.н. Ръчно изработените дантели днес са от лен, памук или коприна. Машинно изработени дантели са най-често изработени от полиестер, памук или комбинация от двете влакна.
Легендите разказват, че най-древните образци на дантелата са се появили преди 2500 г. пр. хр. в Египет. Те представлявали декоративни мрежи, украсени с малки порцеланови перли и били направени по технологиите на мрежите, използвани за улов на малки животни. Използвали се предимно за завеси или покривки за легло, но не присъствали в облеклото. Според други източници производството на дантела започнало в Древен Рим.
През 12-ти и 13-ти век дантелите вече се появили и в дрехите. Те били използвани само за одеждите на свещениците, намиращи се високо в църковната йерархия. Популярността на дантелата обаче се увеличила бързо и тя се разпространила в занаятчийската индустрия на Европа.
Ренесансът довел до голямо богатство в Италия и венецианският стил на дантелата бил приоритет в цяла Европа. Дантелите били украса дори и за обзавеждането. Първите дантели в Европа представлявали тясна ивица със заострени зъбчета. След това ставали все по-широки и с по-сложен десен.
През 15-16-ти век използването на дантела вече станало широко разпространено. Затова говори постановлението на Карл V от 15-ти век, когато изработването на дантелата започва да се преподава в училища и манастири на белгийските провинции. Това е период на възраждане и просветление, а изработването на дантелата бързо навлиза в областта на модата. По това време в белгийските провинции са разработени много стилове и техники за изработката на дантела. Дантелата, плетена в Белгия, се характеризирала са груби и тежки, леки и нежни, флорални и геометрични мотиви, в зависимост от това какво диктувала модата, но това бил майсторски направен продукт, ценен като бижута и всъщност струвал почти толкова, колкото бижутата. 
Затова се смята че именно Белгия е люлката на дантелата. Три са обаче страните, които се конкурират за нейния произход – Италия, Белгия и Франция.
Въпреки че Белгия е считана за родина на дантелата, в Италия производството се развивало по същото време. През 17-ти век индустрията за производство на дантела в Италия процъфтявала. Почти всички страни внасяли дантела, произведена там. Дори имало наказания за тези майстори от Италия, които произвеждали дантела в други страни. Контрабандата на дантела по това време също била сериозен проблем за властите.
Във Франция дантелата станала популярна заради качествата й, които я правели подходяща за шалчета, яки, къдри. Дантелата била любима на кралските особи и особено на Луи XIV – Кралят Слънце. Въпреки, че днес тя се счита за женски „накит”, дантелата тогава била почитана еднакво и от мъжете, и от жените.
Във Великобритания дантелата е била използвана много от кралица Елизабет. Изработката на дантела била широко разпространена, но и много трудоемка. Това я правело и изключително скъпа, затова била достъпна само за жените от висшата класа. Дантелата, наричана още „Кралицата на текстила”, била знак на богатство и престиж и била обявявана като част от най-големите ценности, облагани с данък или оставяни в наследство.
Един грам дантела дори се равнявал на цената на един грам злато, а страстта към дантелите се превърнала в истинска мания и за закупуването на този продукт се харчели огромни пари. През 1660 г. премиер-министърът на Франция, кардинал Мазарини дори издал указ “Правила против излишния разкош в дрехите”.
Дантелата се прави от много влакна, като памук, коприна и лен, също и метални нишки като злато, сребро и мед. Техниките за изработка на дантелата са две – дантела, която се плете с игла и дантела, която се изработва с чукчета. Това са много скъпи за производтво видове дантела и вече не се произвеждат с търговска цел. 
Дантелата се е изработвала от плетачки, за които по това време плетенето на дантела било професия. Моделите пък се правели от мъже. Момичетата започвали да се обучават на занаята още от 5-годишна възраст. Изработката била много сложна и отнемала много време, като за да се направи едно парче дантела можело да отнеме дори повече от година. Работното време било от изгрев до залез слънце, а често продължавало и през нощта. Заради стремежа към чиста и точна работа в съчетание с лошото осветление в стаята, плетачките дори ослепявали.
В началото на 19-ти век дантелата вече масово се използва за украса на воалетки, рокли за чай, сака, ветрила, слънчобрани, маншони и шалове. Първоначално дантелата се изработва от ленени конци, но от началото на 19-ти век все по-често се плете от памук. По това време тя вече достига и до Северна Америка, където е разпространена в индианските племена чрез мисионерите.
През 19-ти век е изобретена и плетачната машина за дантела. Това увеличило разнообразието в моделите и изработката, но от друга страна загубило голяма част от уменията за ръчна изработка. Намаляла и стойността на дантелата като символ на аристокрацията. След като станала широко достъпна тя вече не била толкова ценна и рядка, а вече станала част от дрехите на средната класа.
Днес обаче дантелата отново триумфира като застана на върха на модните тенденции и е на път отново да завладее света.
Снимки:
– 3. Очарованието на дантелата се завръща
Валентино предлага неустоими дантелени аксесоари
В колекция есен-зима 2010-2011 Евгения Живкова също показа блясъка и нежността на дантелата
Тоалет в дантела на Долче и Габана.
Фото: Интернет
Източници:
