Коланът е едновременно един от най-практичните и най-естетични аксесоари. Днес не може да се каже с точност коя от двете му функции е по- популярна, но е ясно със сигурност, че той е почти неизменна част от нашия гардероб.
Мъжете ги носят по-често, тъй като коланът е част от костюма на силния пол. Жените пък ги слагат предимно с декоративна цел.
Съвременният колан произхожда от каишката или лентата, която войниците увивали око кръста си, за да пристягат дрехите и оръжието си. Още в Древна Гърция и Рим катарамата за колана била неизменна част от униформата на воините. Ковачите й отделяли особено голямо внимание, за което свидетелстват многото древни образи с богат орнаментален дизайн.
Коланите са част от аксесоарите на силния пол още през бронзовата епоха. В женското облекло пък през годините са се появявали периодично в зависимост от модните тенденции или положението на талията. Според историците най-напред коланът в женския гардероб се появява през Средновековието, когато на него за закачвали малки торбички. По това време катарамата на колана вече била използвана с чисто декоративна цел. През втората половина на 14 век обаче, рицарският колан и неговата катарама придобиват все по-голяма историческа стойност.
На колана не се обръща особено внимание до 50-те години на 19-ти век. По това време той се изработва от същата материя, от която е ушита роклята или полата.
От втората половина на 19-ти век до Първата световна война коланът се използва по-скоро с декоративна цел, особено сред военните. Във въоръжените сили на Източна Европа коланът бил използван от служителите, които носели много къси и широки колани от външната страна на униформата. Така коланът спомагал за изправената стойка и добре изглеждаща мъжествена фигура, подчертаваща широките рамене.
В края на 19-ти век под влияние на ар нуво започват да се произвеждат колани с декоративни токи. И до днес те служат за вдъхновение на дизайнерите при изработката на токи за колани.
През 1920 година коланите губят част от „практичните” си функции. Тогава в облеклото талията на панталоните става все по-ниска. Коланите дори започват да изчезват от модния пазар.
Десет години по-късно популярността им се възвръща. Коланите отново започват да се произвеждат от същия плат като дрехите.
След края на Втората световна война коланът става неизменна част от женското облекло. Дамите започват да носят широки колани, за да подчертаят тънката си талия. Всъщност така изисквало новото модно движение. Тази тенденция продължава през 50-те и чак до 60-те години на 20-ти век.
През този период обаче вече започват да се появяват и нови разновидности на колана, например изработени от кожа, найлон или дори синджири. За кратко се разпространяват и каубойски колани с широка тока.
През 70-те години разнообразието на колани става все по-голямо. Ширината е различна, както и цветовете, като дори актуални са колани в ярки десени. Под влияние на японската мода и култура популярни стават коланите тип пояс. Те са много по- дълги от останалите и се увиват око кръста няколко пъти.
От средата на 90-те популярно сред младите мъже става носенето на панталони с много ниска талия, но без колан. Този градски стил има корени в… затвора, където има забрана за носене на колани (поради използването им като оръжия или за самоубийство).
Източници:
О’Хара, Джорджина, „Енциклопедия на модата”, ИК „Библиотека 48”, София, 1995
http://www.onceuponabelt.com/all-about-belts
http://pinksaloonblog.com/2010/04/history-of-the-belt/
http://www.hotbuckles.com/belt_buckles_history.php
Източници снимки:
01. Колан Louis Vuitton.
https://www.siam-trading.com/catalog/images/LV%20Belt%20Classic.jpg
02 . Катарама Rene Foy 1899 г.
http://www.onceuponabelt.com/all-about-belts –
03. През 70-те години са модерни ярките колани.
