Въпросът за манипулирането на общественото мнение представлява интерес за множество социолози, психолози и медийни изследователи. Един от тях е Едуард Бернайс, посочен за „бащата на пиара“, а според него обществеността може да се определи като „стадо“. Той описва разнообразни техники и методи, свързани с това как се контролират обществените слоеве от личности, които искат да упражнят влияние. Анализира, че разнообразните идеи – от яденето на бекон за закуска, до естетическите стремежи на жените да бъдат слаби – са просто наложени от някого друг.
Друга важна фигура по въпроса за формирането на обществено мнение е Ноам Чомски, който е определен от вестник „Ню Йорк Таймс“ като „най-важния жив интелектуалец“, а вестник „Гардиън“ го съпоставя с имената на Маркс и Шекспир. Въпросите за социалната несправедливост, влиянието на големите корпорации и корупционните практики на правителствата са важна част от формирането на възгледите на Чомски. Той ни запознава с десет похвата, които най-често биват използвани за манипулирането на обществената нагласа.
На първо място, според него ефективен инструмент е разсейването. То представлява умело отклоняване на общественото внимание от съществени въпроси, които занимават висшите кръгове в йерархията. Продуктът от разсейването представлява „засипване“ с ненужна информация, а целта е да се прикрият важните дилеми и проблематики на политическо, икономическо, кибернетично и невробиологично равнище.
Втора тактика е похватът „създайте проблем, предложете решение“. Например в градските райони се наблюдава нарастващо насилие или организиране на кървави атаки, вследствие на което гражданското съсловие изисква строги мерки за сигурност. Методът представлява и още формулата „проблем-реакция-решение“.
Друг похват се изразява като „постепенно налагане“. Психологията на човека е предразположена да приема дори неприемливи неща, а единственото, което осъществява това е постепенното налагане. Стратегията се обвързва с неолиберализма през 80-те години на 20-ти век, когато гражданствеността претърпява промени като приватизация, нестабилност, ниски заплати, липса на гаранция за добър и качествен живот. Ако всички тези промени бяха настъпили в конкретен момент, биха довели до революционни мерки сред обществото.
„Отлагане“ е следващият метод. Чрез него едно „непопулярно“ решение се представя като необходимост, за да се постигне одобрението му от обществото за прилагане в бъдеще. За отделния човек е лесно да повярва, че е по-лесно да предприеме нещо в бъдеще, отколкото в настоящия момент.
Следва категоризирането на аудиторията като „малки деца“ . Изследвания откриват, че част от рекламните стратегии, достигащи до масовия потребител, са изградени от реч, образи, интонация, които събуждат асоциации на слабост, предназначени сякаш за малки деца. Реакцията на гледащия следва да бъде лишена от критичност и здравомислие.
Доминирането на емоционалната същност, отколкото на разума е следващ трик/похват/. Всеки индивид осъзнава, че емоциалната му същност може да замъгли разума, когато ситуацията е критична. Стимулирането на емоциалната същност у човека, повече от разума, на практика предизвиква саботаж в разсъдливостта му. В подсъзнанието на човека могат да се зародят мисли, желания и страхове – вход, за които е била емоционална му същност.
Поддържане на посредствени модели на поведение – следващ метод. Това се обвързва и с образователната система – нейното качество, производството на кадри и личностни възприятия. Образованието „трябва“ да бъде на ниско ниво и подчинено на елементарност.
Интересен метод за манипулация е свързан с познаване на обществото по-добре, отколкото то познава себе си. Наличието на елити и обикновени личности, напредването в науката и технологиите предразполага към образуването на големи различия между отделните знания. Казано иначе – „Системата“ знае много повече за човека, отколкото той знае за себе си. Тя стъпва на задълбочени факти за неговата психология, физиология и поведенческа категоризация. По този начин и контролирането идва съвсем естествено.
Значително по-трудно е манипулирането на общественото мнение, когато аудиторията знае похватите, образована е и търси варианти за елиминирането на социалното неравенство. Това се постига не само чрез личната отговорност, но и прерастването й в колективна.
Източници:
https://www.economy.bg/marketing/view/6110/Kak-se-manipulira-obshtestvenoto-mnenie
https://www.economy.bg/marketing/view/43099/Kak-se-syzdava-i-manipulira-obshtestvenoto-mnenie
