КРИСТИАН ДИОР: УЛТИМАТИВНИЯТ РОМАНТИЗЪМ НА НОВАТА ВЪНШНОСТ

Проф. Любомир Стойков

Времето между 21 януари 1905 и 24 октомври 1957 години кондензира животът и творчеството на един от великаните на световната мода мосю Кристиан Диор. Кой е той и какво знаем за него? Как става така, че неуспелият политолог Кристиан израства до модния тартор Диор? Коя е причината любознателния юноша, от когото взискателните му родители очаквали да стане изкусен дипломат се превръща в емблематичен дизайнер, преминавайки през митарствата на търговец на изкуство и автор на скици?

УЧИТЕЛИТЕ

Влиянието, което Кристиан Диор е получил във формирането си като оригинален и мащабен създател на облекла е интегрално и комплексно. В чисто биографски аспект това е елегантността на майка му – чиято стилност във външността го вдъхновява десетилетия по-късно / дори за направата на стратегическата си колекция през 1947 година авторът си спомня, че е черпил инспирации от красивите дрехи, носени от майка му по време на състезания /. Като интелигентна и духовно еволюираща личност той се е увличал по историята и археологията, откъдето със сигурност са и богатите му впечатления за културното и цивилизационно развитие на света.

Ръководейки картинна галерия, рисувайки скици от младини Кристиан е попивал идеи и внушения от големите майстори на изящните и пластични изкуства. Особено силен е отпечатъкът върху художественото му развитие, оставен от други двама гиганта на френската мода – Робер Пиге /при когото работи между 1938 и 1939 години/ и Люсиен Льолон /между 1942 и 1946 години/. Тъкмо последният е известен и с предпочитанието си към дългите разкроени долу и тесни в кръста рокли, които през втората половина на 40-те години на ХХ век се превръщат в запазена марка на Кристиан Диор.

МОДНИТЕ ЕКСПЛОЗИИ

Творчеството на всеки моден диктатор от ранга на Кристиан Диор наподобява вулкан, чийто изригвания оттекват не само през годините, но и през десетилетията и даже – столетията. Кои са най-силните модни експлозии в творчеството на Диор? Пионерската роля на маестрото, отчитана от всеки учебник за начинаещи дизайнери и от модните енциклопедии и речници е заложена още в първата му колекция, която медиите изпреварващо, но напълно основателно наименоват "ню лук", т.е."нова външност", "нов вид". Стегнати корсажи и поли във формата на камбани задълго намагнитизирват вниманието на ценители и потребители. След недоимъка, мизерията и оскъдицата по време на втората световна война изведнъж се появява творец, който предлага дамски дрехи от най-скъпи материи в невероятни обеми. Твърди се, че за направата на една от тези рокли са били необходими поне 20 метра плат! Самият Диор си спомня за това време следното: "Ние изплувахме от един период на война, униформи, на жени – войници със структура на боксьори. Аз създавах жени – цветя, с нежни рамене, напъпили гърди, тънки кръстчета като лиана и широки поли като цветя".

Любителите на етапи и периоди навярно точно тук ще поискат да им се каже, че дизайнерът твори колекции в различни линии и силуети – зиг-заг, Н-образен /през 1954 година/ , А-образен /през 1955 година/, Y-образен /през 1955 година/ и пр. Това е вярно, но е вярно също така, че модата, лансирана от Диор /с някои изключения/ винаги е гравитирала и интерпретирала първоначалния стил на "ню лук".

Огромна е заслугата на стилиста и към въвеждането през 1952 година на костюми от три части – плетена жилетка, семпла горница и мека пола от креп, издържана в пастелни тонове. Те, както правилно отбелязва Джорджина О’Хара, оказват за дълги години силно влияние върху развитието на модата .

Кристиан Диор прави през годините популярни наклонените шапки, тесните поли с плисета, нестандартните яки и др. Упрекван от мнозина за това, че връща корсетите и закрива женското тяло /особено пък и след публичните атаки на Коко Шанел/ той демонстративно лансира лековата и феерична колекция, в която практичността доминира над сложността на изработката, а баналната опростеност се превръщна в знак за двусмислие. Днес – близо половин век след кончината на този моден гений е добре да вникнем още по-внимателно в неговата характеристика на стила ню лук във следвоенното време като символ на "младостта, надеждата и бъдещето".

БИЗНЕС И ТВОРЧЕСТВО

Какво би бил Кристиан Диор без памучния предприремач и магнат Марсел Бусак? Може би същото, което Ив Сен Лоран без Пиер Берже или пък Кристиан Лакроа без Бернар Арно? Кой знае! И все пак нито един от биографите на маестрото не пропуска да отбележи ползотворния момент на връзката между бизнесмена и твореца, между Бусак и Диор. Някои даже стигат дотам, че твърдят, че Кристиан Диор умишлено налагал дългите силуети, за да се покачи продажбата на текстила. Между впрочем съвсем не е изключена /по принцип/ връзка между дизайнерските форми и производствените и пазарните страни на дистрибуцията на облеклото, но това е друга дълга тема. Исторически факт е, че благодарение на френския текстилен магнат Марсел Бусак през 1946 година става възможно да се наеме сграда на "Авеню Монтен" и да се открие модната къща "Кристиан Диор". За темповете на растеж и мащабите на дейност може да се съди по факта, че само шест години по-късно структурата на модната къща вече включва 6 фирми, 16 асоциирани предприятия, 28 цеха и над 1000 служители.

ЛИЧНИЯТ МОМЕНТ
…Личният момент в тези съвсем бегли щрихи за Кристиан Диор са впечатленията ми от една изложба в Лондон – в Имперския музей на войната през 1997 година по повод честването на 50-годишнината от създаването на модна къща Кристиан Диор. В нея бяха включени над 100 оригинални костюма, допълнения и украшения – обувки, ръкавици, шеапки, бижута, а също така модни илюстрации, фотографии, рисунки и документални филми за един от най-интересните периоди в модата през 20 век – времето на 40 години. Посетителите можеха да разгледат великолепните вечерни рокли, сред които образци от Норман Хартнел от 1938 – 39 година; костюми носени от най-прочути театрални и филмови звезди, като вечерния тоалет на Грета Гарбо от 1930 година и костюмът, носен от Джинджър Роджърс при връчването на наградата Оскар през 1940 година.

Централно място в експозицията заемаха произведенията на създателя на новата въшнност гениалният Кристиан Диор. Изложени бяха програмните образци от неговата колекция, показани за пръв път на 12 февруари 1947 година и скандализиращи обществеността със своето разточителство – необичаен разкош и ново, наистина революционно схващане за модата. Кристиан Диор – внушаваше тази изложба, бе първият моден създател, който веднага след втората световна война реставрира високия вкус, налагайки ултимативен романтизъм и нова екстравагантност. Изпитах истинска наслада не само при съзерцаването на христоматийно познатия му силует "ню лук", но и на “Розовата Венера”, разкошна вечерна рокля, носена през 1949 година от Марлене Дитрих, както и на други прекрасни образци, изработени от Коко Шанел, Кристобал Баленсиага, Елза Скиапарели и други.

…Великият Диор умира на 24 октомври 1957 година. Някои твърдят, че по време на партия карти, което – ако е вярно – е още едно потвърждение за артистичната му природа, издържана напълно в духа на Хомо луденс. Как е изпратен по пътя на безсмъртието научаваме от книгата на М. Покна, посветена на маестрото: на погребението присъстват Ив Сен Лоран, Баленсиага, Пиер Берже, Пиер Балмен, Жак Фат, Юбер дьо Живанши, Пиер Карден. Вечната противничка Коко Шанел не идва лично, а изпраща кръст, направен от рози с техния цвят и аромат.