„Беседа” (1934-1940) e едно от най-качествените периодични издания за времето си, но то би намерило своята аудитория и днес. Изданието спада към специализирания периодичен печат, а проблематиката му е основно за литература, изкуство и домашна култура.
На страниците на списанието откриваме интервю с един от най-великите дизайнери Едуард Молиньо.
Той е роден в Лондон, Англия през 1891 година. Учи изобразително изкуство и си изкарва прехраната, като прави скици в списания и за реклами. През 1911 г. негов модел за вечерна рокля печели първо място в конкурс за Люсил и тя го ангажира за моделиер в лондонския си салон. През следващите години той пътува с нея до салоните й в Ню Йорк и Чикаго. През Първата световна война служи като капитан в армията. През 1919 г. отваря шивашки салон в Париж. Между 1925 и 1932 г. открива клонове в Монте Карло, Кан, Биариц и Лондон. От средата на 30-те се установява в Лондон. В края на Втората световна война се завръща в Париж. През 1950 г. оставя само една от модните си къщи, чието ръководство поверява на Жак Грив и се оттегля в Ямайка. Петнадесет години по-късно прави опит да се върне в модния бизнес и заминава за САЩ с колекция от готови облекла. За негово нещастие майсторството му като дизайнер не привлича публиката на 50-те години и той отново се оттегля, този път поверявайки бизнеса си на южноафриканския дизайнер Джон Тулис. Дължи славата си на изчистения силует и кройка на своите вталени костюми, плисирани поли и дискретни ансамбли. Аристократичната елегантност на тоалетите му го превръща в търсен дизайнер за филмовите звезди и светските дами. Гъртруд Лорънс носи много от дрехите му на сцената. През 30-те години той въвежда малката черна рокля, вдъхновени от Изтока облекла с бамбукови мотиви, поли в тиролски стил и веревно скроени рокли. През дългогодишната си кариера той се радва на заслужено отношение като професионалист. (1)
Предлагаме на вашето внимание интервюто с Молиньо, публикувано в списание „Беседа”, бр. 10, IV, 15 юни 1938. (2)
Как се зараждат новите модели?<>
„Много е мъчно да се отговори на този въпрос. Всеки си има своя метод на работа. Мога да говоря от моя личен опит. Има две условия, които никога не забравям, когато се опитвам да сътворя нещо ново. Преди всичко съсредоточавам цялото си внимание върху типа на жената, за която искам да създам нещо, и всичките си хрумвания насочвам така, че да отговарят на тоя тип. Другото условие е, че трябва да се знае за какъв случай, за каква среда е предназначен този модел. Щом като имам тези две данни – типа на жената и случая, за който е нужен модела – притежавам вече основанията, върху които ще градя по-нататък. Преглеждам 25-те или 30-те манекени, с които разполагам и си избирам между тях някоя, която най-много отговаря на клиентката, за която ще работя. Аз винаги избирам манекенките си с такъв оглед, да мога да имам между тях представителки на различни типове жени, които ще бъдат обличани с моите модели.
Макар че повечето жени се обличат според това, което се казва ,,последна мода”, все пак очевидно е, че това, би напълно пропаднало, ако го облече жена от друг тип. Жена, която взема предвид тази истина, никога не е облечена лошо. Моите моделки – обхващат английски, американски и френски типове и разни техни видове. Имам красивия спокоен тип на английско момиче, която не е нито прекалено тънка, нито пък пълна, с една дума обикновен английски тип. После – доста високия, еластичен тип на американката и най-после – донякъде твърдия, но много ,,шик” тип на французойката. Между тях винаги ще намеря някоя, която се доближава до типа на онази, за която е предназначена дрехата. Както се забелязали, задачата на манекенките не е само да представят новите модели на богатите купувачи. Моите манекенки са постоянно пред очите ми, движат се насам-натам и ме вдъхновяват да измислям модели, които биха най-добре хармонирали с красотата на оня тип жени, които те представляват.
По-нататъшното развитие при създаването на модела е трудно да се опише. Доколкото се отнася до мен, не мога да кажа наистина, от къде ми идват нови идеи. Толкова много работи ми влияят, когато се ражда първата мисъл, от която ще се роди после нов модел. Идеята за нов модел може да ми дойде и когато си стоя сам в къщи, вечер, след вечеря. Представям си някоя жена от известен тип, за която тази идея би подхождала. Винаги имам у себе си блок и молив и си правя малка скица. Тя може да е само някаква драперия или друга подробност.
През нощта тази идея все повече се оформя и става конкретна. На сутринта в ателието, викам крояча си, който ми прави груб образец, според моя и обличаме живия модел. Никога не съм могъл и не съм в състояние да работя върху натъпкани кукли! След това преглеждам материала, който бих употребил. Това вече ми дава окончателна представа за модела. Щом като съм доволен до тук, идва ред на подробностите, които изменят началната, понякога неясна скица в готовото, понякога прекрасно дело.
Материалът, естествено, има голямо влияние върху работата ми. Когато например преглеждам новата колекция на копринени или вълнени платове – понякога шест месеца преди да са готови моите модели за ревюто – през главата ми минават една след друга сума идеи, как могат да се използват тези платове. Някои от тези идеи често водят към измислянето на нови модели, които имат най-голям успех после в сезона. Особено много ще наблегна на важността на условията, за които е предназначена една дреха. Моделите би трябвало да се създават преди всичко с оглед на средата, в която ще се носят, защото при други не биха подхождали.
Много често се забравя, че един модел, колкото и да е красив, сам по себе си още не е завършен. Когато си мисля за някой нов модел, аз винаги си представям някоя жена от известни обществени кръгове, която ще го носи. Виждам я как ходи в него, как стои, преди всичко, при какви случаи го облича. В много модни ателиета често има много хубави тоалети, чийто единствен недостатък е, че въобще не могат да се носят. Неотдавна имах такъв случай. Една много добре облечена дама, която ме посети, ми каза, че си закупила няколко тоалета, които и харесвали, докато се работели за нея. Но когато и ги донасят в къщи, разбира, че няма да може да носи никога нито един от тях.
Причината е много проста. Често тоалети, които изглеждат така хубави в магазина, не могат да се внесат в сегашния живот, който съвсем не е същия, както преди години. Всичко е станало много по-просто, без креслив разкош. И често най-богатите, разкошни тоалети страдат именно от този недостатък. Те не могат да се слеят с живота.”
Снимки:
1. Едуард Молиньо
Фото: asuitablewardrobe.dynend.com
2. – 14. Модели и скици на Молиньо.
Фото: coletterie.com, theredlist.fr
15. Потрет на Едуард Молиньо от 1930 година.
Фото:theredlist.fr
Източници:
(1) О`Хара, Джорджина. Енциклопедия на модата. София, 1995.
(2) Текстът е от магистърската теза „Портрет на „Беседа” (1934-1940)“ на Нери Даутева, специалност – „Журналистика и медии”, защитена на 24 юли 2013 г. във ФЖМК, СУ ,,Св. Климент Охридски“ с научен ръководител доц. д-р Здравка Константинова и рецензент д-р Ясен Бориславов.
