В галерия „Академия“ на Националната художествената академия се състоя премиерата на книгата на известния наш учен, изкуствовед и медиен експерт проф. д.н. Любомир Стойков „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието предизвика изключителен интерес и бе уважено от артистичния, академичния и културен елит на страната. Уникалното произведение бе представено от ректора на НХА проф. Георги Янков и рецензентите проф. д.изк. Чавдар Попов и проф. д-р Яна Костадинова. Водеща бе Валерия Велева. Вечерта мина в духа на посланието на проф. Стойков: „Не“ на политическата диктатура, „да“ на демокрацията и естетическата свобода!“

Кои са контурите на т.нар. „диктаторски стил“ въз основа на анализа на визуалната култура и дрескода на тримата най-ярки представители на авторитарните и тоталитарните режими през ХХ век – Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф В. Сталин? Известни ли са факторите, определящи тяхната персонална визия преди и по време на Втората световна война? Каква е връзката между лидерския маниер на обличане и публично държане, от една страна, и семиотиката на нацистката, фашистката и комунистическата идеология, от друга? По какъв начин облеклото и конкретно военната униформа, носена от тримата узурпатори, се е вписвала в пропагандната и комуникационна система за изграждане на харизматичен имидж и формиране на култа към личността на фюрера, Дучето и съветския вожд?

Книгата на проф. Любомир Стойков „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“ има амбицията не само да отговори на тези въпроси, но и да постави по нов начин под своя микроскоп факти и явления, истории и казуси, които досега не са били разглеждани интегрално в контекста на политическата комуникация и политическия имидж, властовата култура, езика на тялото, символите и знаците на външността, респ. на облеклото, аксесоарите, допълненията и пр. Главната идея и основният мотив на този труд е комплексно да анализира и диагностицира визуалния стил на тоталитарните лидери и да открие пресечните точки между техните персонални своеобразия и тираничните им режими. Водеща цел е да се разкрият и обяснят сходствата, различията и особеностите в индивидуалния стил на Хитлер, Мусолини и Сталин, в т.ч. и чрез изясняване на връзката между характера им, възгледите им и техните лидерски статус символи.

Друга не по-малко важна цел на този анализ е да се допълнят и обогатят теориите на Макс Вебер и Хана Аренд за харизматичното лидерство (независимо от тяхното взаимно противостоене), за същината и измамността на обаятелните и обожествяваните политически и държавни водачи, за фалшивите и манипулативни послания, които те изпращат не само словесно, но и чрез невербалната си публична комуникация, сериозна част от която заема т.нар. „цивилизационна модалност“, т.е. външният вид и спецификата на неговото оформяне. Постигането на подобна цел е невъзможно без концептуалното вникване и осмисляне на политическия лайфстайл, съществена част от който заемат всекидневната култура и битовите, и екзистенциалните компоненти на политическите и държавните лидери, в т.ч. облекло, жилище, семейство, свободно време, храна, развлечения, музика, мода и др. По различни причини тези толкова важни зони в лидерския стил на живеене бяха и продължават да бъдат пренебрегвани, което пък на свой ред води до непълноти и неясноти в анализирането и оценяването на властимащите, особено в частта за тяхното публично общуване и медийно въздействие.

Подходът към стиловия анализ на Хитлер, Мусолини и Сталин е почти изцяло симетричен. Потърсена е генеалогията на визуалната им култура и естетическия вкус; откроени са дисонансите между всекидневното и униформеното им облекло; коментирана е връзката между съответната идеология и доктрина, от една страна, и особеностите на външността на диктаторите, и на дизайна на военните им дрехи и допълнения, от друга страна. Също така са разкрити зависимостите между свръхегото, мегаломанията и фанатизма на тираните и маниера им на обличане. Засегната е, макар и по-бегло, темата за отношението на тоталитарните режими към модата, модната индустрия (респ. крайната идеологизация на модния дизайн и лишаването от право на свободен избор на външността), както и хранителните навици на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф Сталин. В анализите е използвана смесената, интердисциплинарна и хибридна методика. В нея се миксират имиджовият и комуникационният, културологичният и политологичният, естетическият и психологичният подход.
Авторовото убеждение е, че визуалният диктаторски стил с присъщия му материален и символен реквизит трябва да бъде перманентен обект на анализаторски и научен интерес, тъй като той индикира ключови и структурни характеристики на един или друг обществен строй, тираничен, авторитарен или тоталитарен режим. Визуалното изразява вътрешното, макар и опосредствено, а вътрешното резонира върху визуалното, но пречупено през различни социални инструменти и личностни филтри. Стилът на живеене на хората, притежаващи власт подпомага същата тази власт (по Пиер Бурдийо) и затова е толкова важно политическият и лидерският стил да бъде интерпретиран и чрез средствата на емпиричната културология, имиджмейкърството, теорията на модата и политическия лайфстайл.

Квинтесенцията на тази книга е, че личният вкус, стил и предпочитания на тоталитарните лидери е ключ към разбирането на техните мегаломански амбиции и антихуманни идеологии. Всекидневният живот на диктаторите все още не е добре анализирана сфера, което пък не позволява цялостното и истинното тълкуване на тоталитарния феномен, при това най-вече в неговата персонализация. Чрез допълването на знанието за битието на политическите тирани, в т.ч. за тяхната всекидневна култура, начин на обличане, на развличане, на хранене и пр. не само се изяснява по-добре крещящото противоречие между имиджа и репутацията им, но и се оценява по-надеждно връзката между личност и власт, лидер и общество, идеология и социална манипулация, харизма и политически кич.
Проф. Георги Янков – ректор на Националната художествена академия, отбеляза: „Книгата е много ценна. Някои от нещата ние сме чували, чели и сме виждали откъслечно, но така систематизирани, прегледно описани и анализирани се случва за първи път — смея да кажа, не само тук в България, а и в световната практика, доколкото аз съм запознат!“.

Проф. д-р Яна Костадинова – ръководител на катедра „Моден дизайн“ в НХА и рецензент на книгата, сподели: „Книгата на проф. Стойков е увлекателна и завладяваща, защото той с обективността на журналист, прецизността на историограф и погледа на моден експерт анализира стила на обличане на Хитлер, Мусолини и Сталин.“

Проф. д.изк. Чавдар Попов – рецензент на книгата, изтъкна: „Впечатлява умението на проф. Любомир Стойков да очертава преплитането на личностното начало и фасадната демагогия. Книгата ще заинтригува не само историци и културолози, но и читателите, които се интересуват от тоталитаризма.“

Г-н Христо Дурчев – собственик на компания „Балкантел“ и меценат, посочи: „През дългия житейски път, през който сме призвани да пътуваме, на някои от нас ни се налага да колекционираме бисери. За някои, преди всичко става дума за материални бисери – ценности, а за други това са бисери, които представляват необикновени приятели, характери и магнетични персони. Един от тези бисери е моят приятел проф. Любомир Стойков. Иска ми се тази книга да ни подтикне да разсъждаваме върху фундаментални въпроси, свързани с нашата цивилизация и главно накъде отива тя. Произведението на проф. Стойков е писано с дух. Тоталитаристите и диктаторите са тема, която води до много горчивини, но тенденциите от миналото продължават и сега.“

Проф. Любомир Стойков: „Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им – гротескна и кичозна, но и респектираща, и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение – морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това.“


Сред гостите на премиерата бяха Евтим Милошев, адв. Биляна Тончева, Красимир Дачев, проф. Светлозар Кирилов, проф. Майа Богданова, проф. Мариела Гемишева, проф. Николай Михайлов, проф. Йорданка Узунова, доц. Мария Николова, доц. Мария Попова, доц. Васил Колев, доц. Александър Гергинов, Мария Георгиева, Евгения Живкова, д-р Росица Рангелова, Бояна Шарлопова, д-р Рафаела Рафаелова, д-р Виктория Бисерова, д-р Екатерина Титова, Никола Рангелов, Павел Цветков, Едита Цветков, д-р Гергана Дончева Янков, Саня Борисова, Герагана Зефирова, Явор Цаков, адв. Пламен Джуров, инж. Илиян Терзиев, д-р Ирина Гъркова, д-р Мария Кръстева, Весислава Антонова, Мохамед Халаф, Моника Николова, Аспарух Карастоянов, Деси Краваева, Ивет Бианки, Таня Ян, Лора Лилова, Деси Краваева, Анелия Попова, Анита Иванова, Габриела Наплатанова, Валентина Войкова, Пепа Попова-Кънева, Кристияна Йорданова, Кристина Несторова, Ивелина Бубова, Мадлена Иванова, както и много студенти, дипломанти и докторанти на проф. Стойков от НХА, СУ „Св. Кл. Охридски“ и УНСС.
***
Съдържание на книгата:
Предговор
Тоталитарният стил
І. АДОЛФ ХИТЛЕР
1.1. Имидж и харизма на фюрера
1.2. Цивилното облекло: между баналното и лукса
1.3. Нацистката идеология и модата
1.4. Униформите: брутална елегантност и култ към смъртта
1.5. Стил на хранене: противник на месото и алкохола
ІІ. БЕНИТО МУСОЛИНИ
2.1. Черната риза и фашистката идентичност
2.2. Бялата риза и черният костюм
2.3. Фашистката униформа: зрелище и ритуал
2.4. Дучето: мегаломания и култ
2.5. Храна и мода
ІІІ. ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН
3.1. Пролетарското облекло: аскетизъм и семпла външност
3.2. Вождистки имидж и обожествяване на личността
3.3. Униформата: визуална константа на публичния образ
3.4. Сталин и социалистическата мода
3.5. Мнителният вожд и неговото месоядство
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ
ПРЕДМЕТЕН ПОКАЗАЛЕЦ
SUMMARY
***
Екип: редактор-координатор Галина Кондова, графичен дизайн на корицата Калин Стойков, компютърен дизайн Даниела Банчева, коректор Денка Данчева.
Издател: Алма комуникация
Печат и предпечат: Business Printing Services
Книгата се издава с решение на Катедра „Моден дизайн“ в Националната художествена академия и със съдействието на „Балкантел“.
Рецензенти: проф. д.н. Милко Петров, проф. д.изк. Чавдар Попов, проф. д-р Яна Костадинова
Данни за автора:
Проф. д.н. Любомир Стойков е български учен, университетски преподавател, изкуствовед и медиен анализатор. Автор е на 20 научни и публицистични книги, сред които „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“, „Медии и култура“, „Публична комуникация и медиаморфози“, „Управление на връзките с обществеността“, „Ефективна бизнес комуникация“, „Теория на модата“, „100 срещи с мен“, „Световната мода“, „Фирмена култура и комуникация“, „Калинография“, „Facebook комуникация“ и др. Създател е на телевизионната модна журналистика в България, автор и водещ е на популярни ТВ предавания за стил и моден дизайн. Създател на Българската академична асоциация за комуникации, председател на Академията за мода и член на Съюза на учените в България, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските художници. Член е също на Метрополитън мюзиъм (Ню Йорк), Американското дружество за връзки с обществеността (PRSA), European Communication Research and Education Association (ECREA) и International Association for Media and Communication Research (IAMCR).
Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значими заслуги към културата, на Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента за цялостен принос към развитието на журналистиката и на Факултета по журналистика и масова комуникация – от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Удостоен е с Почетния знак на президента на Република България за значим принос към българската култура, наука и образование, с Почетния плакет за принос към изграждането на ценности в българската младеж – от Министерството на младежта и спорта, със „Златен век“ – звезда, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и по повод Деня на народните будители – от Министерство на културата, „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти и др. По случай 70-та годишнина на проф. Любомир Стойков Софийският университет „Св. Климент Охридски“ издаде в негова чест сборника „Медийна култура и комуникация“.