НАОМИ КЕМБЪЛ – ЧЕРНАТА ПЕРЛА НА МОДАТА

Световноизвестният супермодел Наоми Кембъл зашеметява с екзотичното излъчване и изтънчен стил. Тя е родена на 22 май 1970 г. в Лондон и е с афро-ямайски произход. Още на 15-годишна възраст се утвърждава сред първите три най-разпознаваеми и търсени модели от края на 80-те и се нарежда сред шестте „супермодела” на нейното време.

В детските си години Кембъл живее в Рим, където майка й работи като танцьорка. След завръщането си в Лондон, Наоми е оставена на грижите на баба си, докато майката пътува из Европа с танцова трупа. На десет годишна възраст, супермоделът се записва да учи балет в академия за театрално изкуство в Лондон.

Първата публична изява на Наоми е на седем години, когато участва в клип на Боб Марли към песента Is This Love. През 1986 г. Кембъл е забелязана от ръководителката на популярна модна агенция Бет Болт. Нейната кариера се разраства бързо и малко преди шестнадесетия си рожден ден се появява на корицата на британския „Ел”. През следващите няколко години успехът на модела нараства постоянно. Дефилира в ревюта на световни дизайнери като Джани Версаче, Азедин Алая, Исак Мизрахи и позира за фотографи като Петер Линдберг, Хърб Риц и Брус Уебър. До края на 1980 г. Кембъл е част от триото най-разпознаваеми и търсени модели – „Троицата” – заедно с Кристи Търлингтън и Линда Еванджелиста.

В началото на кариерата си Наоми се сблъсква и с проблема с дискриминацията. През декември 1987 г. тя се появява като първото чернокожо момиче, показвано на корицата на британския „Вог”. А през август 1988 г. е на корицата и на френския „Вог”, след като дизайнерът Ив Сен Лоран, заплашва да оттегли рекламата си от списанието, ако продължат да не показват чернокожи модели на кориците си. През следващата година красавицата вече е на корицата на американското издание на „Вог”.

В средата на 90-те години моделът се преквалифицира в други области на развлекателната индустрия – пише романът си „Лебед”, посветен на супермодел, занимаващ се с изнудване. Книгата обаче получава негативни критики през 1994 г. и Кембъл пуска албумът Babywoman, кръстен на прякора, с който я нарича дизайнерът Рифат Озбек. Албумът също е критикуван и се превръща в търговски неуспех, а сингълът "Любов и сълзи” едва достига номер 40 в класациите на Обединеното кралство. През 1995 г. Кембъл и моделите Клаудия Шифър и Ел Макферсън инвестират в злополучна верига от ресторанти, наречена „Фешън кафе”. Кембъл прави и опити да започне актьорска кариера, но получава само няколко малки и второстепенни роли.

През 1999 г. Наоми подписва своя първи договор с козметична компания за стартирането на няколко аромата, носещи нейното име. През ноември същата година, тя позира с дванадесет други топ модела за изданието на американския „Вог” – „Съвременни музи на хилядолетието", заснето от Ани Лейбовиц.

След повече от две десетилетия като модел Наоми Кембъл все още е в полето на търсените. През 2007 г. тя участва в модното шоу на „Диор” във Версай по случай шейсет годишнината от първото ревю на марката. Кембъл се занимава и с няколко благотворителни каузи. Тя поддържа фонд на Нелсън Мандела за децата в Африка, за които през 1998 г. Наоми организира едно благотворително модно шоу на „Версаче”.