ФОТО ПОЕЗИЯТА НА МАЙКЪЛ КЕНА

Любител пътешественик, фотографът Майкъл Кена е роден през 1953 година в британско промишлено градче . Вдъхновен от заобикалящата го природа, той показва нейната красота и мистерия чрез своите фотографии.

Концепцията на Кена изглежда близка до ориенталската теория на пейзажното изкуство – изобразената действителност дръзко застава срещу зрителя. От пръв поглед смисълът на пейзажа не е очевиден – трябва време, за да оцениш и да разбереш какво иска да покаже Кена с конкретното произведение. Трябва да се уловят точните елементи, тяхното позициониране в действителността и въздействието им върху погледа и разсъдъка на зрителя. За Кена е важно да улови крехкостта на момента и величието на мястото.

Човешкото присъствие е невидимо във фотосите на британския фотограф. Можем да абележим само материалните следи от съзидателния труд на хората, но самите места са пусти. Единствените обитатели там са самите зрители.

Кена няма за цел да ни покаже света такъв, какъвто е – чрез своите снимки, той го представя в един краткотраен момент. Цветовете за него са излишни – сенките са по-въздействащи, затова и контрастите чрез играта на бялото и черното ни внушават заложените екзистенциални теми и драматичността на момента. Какъвто и да е обектът на заснемане, фотографът пътешественик го пречупва през своя поглед, като се държи винаги на една почтителна дистанция. Кена се превръща в будната съвест на собствените си съграждани, които замърсяват околността с промишлени отпадъци и чрез своите фотоси сякаш прави призив да спасим красивата ни планета.

Пейзажът на Майкъл Кена представя чистата и девствена природа, но лишена от цветове, тя се превръща в мрачна мистерия. Можем да доловим самотата и страха от непознатото. Всичко е замръзнало сякаш е кадър от непредвидено бедствие. Имаме чувството, че в снимките на Кена е запечатана част от вечността.

В цялото си творчество фотографът показва големия си интерес към мостовете и отраженията им в реките под тях. Той ги вижда като o с на населеното място и символ на човешката идея за обединение. Облаците пък са задължителните свещени елементи на природата. Кена ни предоставя безброй разкази на действителността чрез мощни природни пейзажи, които провокират мисълта на зрителите. Това е един вид визуална поезия с много тълкувания.

Липсата на цветове е компенсирана от разнообразието на светлосенки, като по този начин зрителите могат да придадат личностната си представа за света. Пред нас не е фотокопие на действителността, а една меланхолична черно-бяла провокация на нашите предположения.

Пред „сивите” фотоси ние можем да се усамотим, за да помечтаем, помислим и почувстваме … Майкъл Кена не ни оставя никакво послание. Неговата визия е преди всичко лична, като желанието му е да провокира и да си играе с мислите на зрителите. Творчеството му е въпрос на гледна точка, философия.