МАГИЯТА НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО

* Саймън Люис: „Снимай каквото обичаш и го прави от сърце!”

Oт 21 юни до 4 юли галерия „Юзина” представя изложбата MEMORIA ON BEAUTY – Fashion and Dance Photography на Саймън Люис, подготвена съвместно с неговия европейски куратор и Арт директор на галерия „Юзина” – Десислава Монева. Саймън Люис живее в Ню Йорк и работи в областта на портретната, модна и танцова фотография. Завършил е Глобална фотография в Колежа за визуални изкуства, Ню Йорк (SVA), като в момента подготвя няколко изложби за 2012 г., междувременно работейки за Ралф Лорен, „Нокиа”, „Огилви”, Робърт Марк, „Канон”, „Харпърс Базар” Мексико и мн. др. Mагьосникът на обектива е бил в повече от 40 страни. Фотографиите му също са обиколили целия свят, като не спират да очароват посетителите на изложбите със своята непреходност, илюстрирайки човешкото любопитство към непознатото и недокоснатото. Творбите му са израз на човешките състояния, движението на живота и красотата на взаимните преживявания.

Вие ли открихте фотографията или тя избра вас?

Фотографията ме привлече още като дете, когато бях почти самоук, учейки се да отпечатвам снимки в тъмна стая, а това беше толкова удивително за мен. Обичах да гледам появяващите се образи на хартията във водата, пълна с химикали. Беше като магия, която така и си остана у мен. Сега, разбира се, процесът е дигитален, но магията си остава.

Кой е най-добрият ви учител във фотографията?

Бях голям късметлия да уча с много талантливи колеги. Помня преди години правих уъркшоп с Грег Горман, който ми отвори очите за възможностите, които фотографията предоставя. Това ми даде увереността да разкрия моята страст и да продължа по-далеч, отколкото съм предполагам, че мога да стигна. Когато се преместих в Ню Йорк, учех в Колежа за визуални изкуства и живеех изцяло в света на фотографията с хората, които ме вдъхновяваха. Не само професорите, но и аз и моите състуденти разбирахме, че всички имаме способността да се учим един друг.

Посочете кои са според вас златните правила в професионалната фотография?

Снимай, каквото обичаш и го прави от сърце. Когато започнах, мислех, че осветлението и композицията са много важни, и то е така, но не повече от чистото желание да се опиташ да изразиш себе си с фотографиите. Друго е вече, когато си позволиш да бъдеш вдъхновен и впечатлен от всичко около теб. След като вече можеш да виждаш красотата около себе си, това е малката стъпка към нейното споделяне с твоя „поглед“. Тя може да се появи от книги или музика, описвайки друго изкуство или пътуване. Това е, което ме вдъхновява най-много.

Кои са най-високите ви постижения като художник-фотограф?

Всеки път, когато излагам работите си, се чувствам удовлетворен. Сякаш работата вече не е моя, когато някой идва и я гледа. Има нещо много освобождаващо в това. Харесва ми и удоволствието, което се появява, когато някой си купува мои фотографии, които наистина харесва. Когато хората се свързват с мен и ми казват, че са си сложили на стената някоя моя работа и изпитват щастие докато я гледат, това означава много за мен.

Какво не бихте могъл и не бихте искал да уловите с фотообектива си?

Аз съм фотограф, който обича да се наслаждава на абстрактното. Мистиката и екзотиката са толкова съблазнителни, че аз естествено създавам неща, които не отразяват напълно реалността. Някои фотографи са отлични изследователи на света, такъв какъвто е, показвайки човешките състояния, но аз предпочитам да живея някъде по средата.

Бил сте в повече от 40 страни по света. Къде още искате да отидете и да снимате?

Пътувал съм дори повече, отколкото съм си представял, но има още много какво да видя. Бих искал да изследвам повече Източна Европа, може би да хвана Транссибирската железопътна линия през Русия и Монголия. Африка е толкова обширна и има толкова места, които искам да посетя. Надявам се никога да не загубя приключенския си дух и любовта към пътешествия. Толкова е въодушевяващо, поддържайки ума отворен за всички възможности около теб.

Срещал сте се с културите на много и различни народи. Кои от тях са оставили у вас най-силни впечатления?

В момента ме вдъхновяват танца и движенията и съм много запален по индийската култура. Работих с няколко изключително талантливи танцьори на бхангра в Ню Йорк, някои от които участват в натоящата изложба. С удоволствие бих пътувал из Индия, проследявайки цветовете и културата и местата, където могат да те „отведат”.

Работите за дизайнера Ралф Лорен и „Harper`s Bazaar” Мексико. С какво ви привлече модната фотография?

Модната фотография е завладяваща, всъщност самата мода е такава за мен. Човек е започнал да осъзнава, че с това, което облича го представя по един уникален начинв обществото. Дрехите показват ранга или племето, културата или класата. Те са един от най-големите маркери на времето. Нека спомена 80-те – това са годините на големите подплънки и сините сенки, или 60-те – на скъсаните панталони и флоралните щампи. Част от това, което вдъхнови „Memoria” е идеята за традиционното облекло, което създава идентичност, но и това, което стои зад нея? Модната фотография е запис на нашето време, но и отражение на това, което сме в момента. Тя показва своята версия на настоящето, нашите тъмни желания, фантазии, стремежи. Модата сама по себе си е много вдъхновяваща. Това е особено очевидно в Ню Йорк, но вярвам, че така е не само тук, но и навсякъде по света.

С кои други хора от света на модата (дизайнери, топ модели) сте работили и бихте искал да работите занапред?

Имах щастието да работя с редица дизайнери и фотографи, откакто съм в Ню Йорк, всеки от които ми даде нова и различна гледна точа. Времето, в което работех за Ралф Лорен, беше много вълнуващо, защото това е една огромна компания с много отдели и всеки ден се случваше нещо ново. За в бъдеще очаквам с нетърпение да работя със стилисти и списания, които мислят нестандартно и творят иновативно. Бих искал да експериментирам повече с модната фотография, като съчетавам елементи от изящните изкуства и създавам хибрид. Това за мен е едно интересно предизвикателство.

В голяма част от фотографиите си пресъздавате движението, танца. Какви послания искате да достигнат до хората, които гледат тези кадри?

Тази серия по-специално се занимава с емоцията и красотата по абстрактен и нетрадиционен начин. Бях вдъхновен от традиционните изпълнения, но картините идват и от моите спомени от пътуванията, където образите изплуват в проблясъци от цветове и изчезват отново в тъмното. Спомените за мен са доста неконкретни, но живи и емоционални – как съм се чувствал на определено място, начина по който държавата или културата са ми въздействали. Живеейки в Ню Йорк, бях възхитен от мултикултурността, която ме заобикаляше и хората, които съхраняваха традициите си в чуждата страна. Идеята за глобална хомогенизация ме плаши по начин, по който може би, векове от сега нататък светът ще става още по-малък, че ще забаравим какво ни прави уникални и индивидуални. Тялото в движение е моят начин да се изразя, чрез екзотиката на културите, надявайки се да запаля любопитството и чувството за мистериозност у тези, които гледат фотографиите, вероятно вдъхновявайки ги да търсят свои преживявания и спомени.

Снимал сте и различни рекламни кампании. Какви са творческите предизвикателства в рекламната фотография?

Рекламните кампании се различават по това, че се работи за кратко време за клиент, който се опитва да покаже определена визия за своята марка или продукт. Обикновено се работи с голям екип и всичко е плод на съвместен труд. Крайните срокове най-често са много кратки и това определено е изпитание за възможностите ти, защото трябва да си готов за всичко. Но въпреки това, обичам тръпката, когато всичко се подреди и направя точната снимка.

Как високите технологии се отразяват на фотографското изкуство?

Фотографията е една развиваща се среда, защото се променя заедно с технологията. По своята същност фотографията е технологично изкуство, било то просто механично, чрез действието на камерата и химикалите за проявяване или по-разпространено, чрез дигитално заснемане и обработка. Някои хора смятат, че дигиталното заснемане и обработката вредят на тази форма на изкуството, но аз не съм съгласен. Всичко, което ни помага да изразим себе си чрез визуалното, трябва да бъде смятано за средство. Дали резултатът е естетично желан, зависи от преценката на артиста и зрителя. Признавам, че има недостатъци, особено когато се работи в комерсиалната сфера, защото хората очакват бързи резултати. Процесът преди беше доста по-бавен от сегашната дигитална технология. Също така, развивайки се, технологията става мейнстрийм. Всеки вече може да заснема с телефон или фотоапарат, но не вярвам, че това омаловажава средството. И макар всеки да има достъп до бои и платна, то има само една Мона Лиза!

Кои известни фотографи харесвате и уважавате?

Уважавам фотографи, които растат и се развиват като артисти, но остават верни на себе си. Винаги ще има икони като Паоло Реверси, Стивън Клайн, Ани Лейбовиц, дори Давид Ла Шапел, които заместиха модната фотографията с изящните изкуства. Но също така уважавам фотографи, които продължават да работят, не заради чуждата похвала, а защото това ги прави щастливи. Това е изключително конкурентна среда и изисква упоритост и вяра в себе си. Ако ги притежаваш, тогава успехът е само признание от другите за това, какво правиш. В момента ме вдъхновяват повече класически артисти, художници от Ориента, фламандски натюрморти, ренесансови художници. Наскоро пътувах из Италия и там видях много красиви картини. Няма нищо по-велико от Караваджо! Нямам търпение отново да снимам.

Какви по-главни тенденции бихте откроил в съвременната фотография?

Това е трудно, защото не съм сигурен, че съвременната фотография следва тенденции. Това по-скоро се случва в модната фотография поради променящите се тенденции в самата мода. Фотографията е толкова разнообразна и всеки има своята гледна точка, което се отразява по доста хетерогенен начин. Лично моята работа не е повлияна от някакви течения или от чужди творби. Моята работа идва от личното ми вдъхновение или любопитство, а не от това какво мисля, че е модерно.

Каква е разликата между еротиката и порнографията във фотографията?

Зависи какво е намерението и контекста. Човешката фигура е изобразявана през цялата история на изкуството в живопис и скулптури и границата между тези две линии е зависела от ценностите на обществото, в които е била създадена. Мисля, че сега живеем в много по-свободен свят, където хората трудно се шокират, а и порнографията е лесно достъпна. Фотографията и в последствие появата на видео направиха това възможно.

Вие сте космополит, но изпитвал ли сте все пак някога носталгия? Искало ли ви се е просто да се приберете у дома?

Аз вярвам, че домът е там, където си го направиш. Напуснах Сидни, когато бях на 18 години и се преместих в Лондон за няколко години, а сега съм се установил в Ню Йорк. Харесва ми да се връщам в Австралия, защото посещавам приятелите и семейството ми, но все още има толкова много, което искам да направя и места, където искам да живея. Животът е твърде кратък, за да стоите на едно място!

Разкажете за съвместната си работа с Десислава Монева – вашият европейски куратор и арт директор на галерия „Юзина”, където ви предстои изложба?

Г-жа Монева не спира да ме изумява с познанията и страстта си към изкуството. Ние се срещнахме преди няколко години и веднага усетихме връзката по между ни. Работeйки с нея по изложбата "Един свят" (One world), успях да усетя решителността и мотивацията й. Тя обръща огромно внимание на детайла и в същото време го прави със завидна елегантност и концентрация. Освен това е невероятно красноречива, когато пише за изкуство. Тя притежава способността да усети вдъхновението и мотивацията на художника, без да е необходимо, той да й го обяснява. Бих казал, че има превъзходен вкус към художниците, които представя, но това може да прозвучи твърде нескромно! Ще добавя обаче, че Галерия „Юзина” е фантастичен пазар за български и международни артисти и мисля, че художествената сцена тук тепърва ще процъфтява. Щастлив съм да бъда част от това.

Бил сте и на доста места в България. Успял ли сте да запечатате част и от нейната красота?

Обичам да се връщам в България. Тя наистина е страхотно място – толкова разнообразно и с толкова много красота! За последен път бях тук, за да снимам кампанията на „Германос”, която се състоя в и около София и успях да фотографирам множество невероятни места, включително и Народния театър „Иван Вазов". Разбира се, когато пътувам из страната, снимам където и да отида и съм запланувал серия фотоси от България. Не искам да издавам моите планове, но със сигурност ще се върна тук скоро.