Роденият в Лондон фотограф цитира великия италиански майстор като едно от своите „хиляди влияния“. За Олдридж реалният живот – „без значение дали паркирам колата си в гараж в Сохо, боядисан в неоново червено“ или „забелязвам жена, която пресича улицата, облечена във флуоресцентно-зелено палто“ – е също толкова вдъхновяващ, колкото яркото оранжево в картините на Франсис Бейкън или бонбонената палитра на „Вълшебникът от Оз“.Тази откритост – както към външния свят, така и в изкуството и киното – създава рязка еклектика. Неговата любов към неоновите цветове и херметически запечатаните повърхности – кожа, пластмаса, текстил – както и настойчивостта му за перфектно гланцово покритие придават на снимките му футуристичен блясък. И все пак неговите обекти – бледи, начервени домакини, които мечтаят, докато разточват тесто за сладки или приятелки, облечени в дрехи от четиридесетте, които посещават Париж за първи път – са в чудесен ретро стил. Може да се каже, че стилът на Олдридж е “futuretro” (футуристично ретро). Олдридж работи редовно за италианския „Вог“ и неговите творби са се появявали в много други издания, включително в "Ню Йорк Таймс" (The New York Times) и "Ню Йоркър" (The New Yorker). Неговите изображения разказват сценарии, които той скицира предварително и които често включват притеснени или отегчени жени, тайно недоволни от живота си, но винаги призрачно бледи и натрапчиво красиви. Неговите остри, изразителни предварителни скици наскоро бяха публикувани от Карл Лагерфелд и Герхард Щайдл в издадената през 2009 година от Щайдл книга "Pictures for Photographs". Олдридж се различава от другите професионалисти в неговата сфера по това, че той не се е поддал на цифровата техника, а предпочита да снима на лента. Въпреки, че е известен като страхотен колорист, той постига повечето от своите необикновени цветове и светлинни ефекти в студиото. Неговият съвременен поглед върху основната палитра е вдъхновен по-скоро от направеното от човека, а не от естественото: неоново жълто, бонбонено розово, тревисто зелено и тъмносиньо, не небесно синьо или лазурното синьо от фреските, а непроницаемото синьо на униформите на стюардесите или на италианските футболни екипи. Старите цветни филмови ленти също са голямо вдъхновение. „Обичам начина, по който "Техниколор" раздели всичко на блокчета от чист цвят и придаде ярко син цвят на сенките.“ Творбите на Олдридж са включени в постоянните колекции на няколко музея, сред които Международния център по фотография в Ню Йорк и Националната портретна галерия в Лондон. Тази година Олдридж имаше три самостоятелни изложби – в лондонската галерия „Хамилтънс“, галерия „Стивън Кашер“ в Ню Йорк и галерия „Рефлекс“ в Амстердам. Олдридж е женен, има четири деца и живее в Лондон.
Календарът Lavazza е интерпретиран от най-големите световни фотографи. Какво си помислихте, когато ви поканиха да направите изданието за 2010 г.?
– Когато получих телефонното обаждане от Lavazza бях много развълнуван, защото бях напълно запознат с историята и наследството на календара и кампанията. Бях поласкан, че ми се предоставя възможността да работя по този проект, един вид традиция, която започва с Нютън (на когото аз съм голям фен) продължава с Елен фон Унверт, Давид Лашапел, Ани Лейбовиц. Много съм щастлив да бъда част от този забележителен екип.
Темата на новия календар на Lavazza е „истинския дух на Италия”. Като англичанин, каква е вашата идея за „истинския дух на Италия” и каква е вашата интерпретация на тези календарни снимки?
– Получих своите представи за Италия от киното и от части чрез картините в галериите на изкуството и музеите, но най-вече от филмите на Фелини, Пазолини, Роселини, Де Сика, дори Скорсезе, който очевидно е американец с италиански произход. Чрез тази визия се създаде идеята за италианския живот и начин на живот, изключително изразителна, цветуща и странна интерпретация на модерния живот. Това ме очарова и ме накара да започна да мисля за проекта. Песни, музика, „истинския дух на Италия” и смесицата от всичко това, особено Чинечита (Cinecittà), където бяха направени снимките. Беше великолепно да чувстваш духа на Фелини, с неговата радост и лудост, да се вмъкват в идеите от самото начало. Моите кадри са израз на тази пресилена реалност.
Вие споменахте музиката, темата на тазгодишния календар. Израснали сте в семейство на хора на изкуството: каква е вашата връзка с музиката и по какъв начин популярното изкуство и поп музиката са вдъхновили вашият стил във фотографията?
– Баща ми беше, и все още е, известен художествен директор и илюстратор, той ме въведе в един свят на поп музика и поп култура. В къщата ни и в студиото в Лондон винаги имаше музиканти, така че аз израснах около много секси, лъскави, поп образи, независимо дали баща ми правеше корица за албум или плакат. Мисля, че стилът ми на снимане е дълбоко повлиян от тези преживявания. Почерпих много вдъхновение от средата, в която израснах, например музиката. Музиката по принцип е много вдъхновяваща и мисля, че изборът на италиански песни за този проект беше наистина прекрасна идея, която придаде своебразен ритъм на снимките, дори преди да бяха започнали.
Какво е чуството да работите с Lavazza и агенцията Армандо Теста? Какви бяха отношенията ви с екипа, работещ по проекта?
– Беше прекрасно и много възнаграждаващо изживяване. Сигурен съм, че всеки фотограф би искал да работи по проект, в който му е дадена огромна свобода да изрази себе си и своите идеи. Lavazza и агенцията Армандо Теста бяха чудесни. А екипът на Lavazza открито ни подкрепяше и се отнасяше с уважение към работата, която вършехме.
Вие казахте, че сте почерпили вдъхновение от работите на Фелини и Антониони: бяхте ли развълнуван да снимате в Чинечита (Cinecittà)?
– Повече от развълнуван. Влюбих се в Чинечита (Cinecittà) и хората, които работят там, от секундата, в която стъпих на сцена 15 и видях комплектите от рисунки, които проектирах в Лондон, да оживяват с невероятно внимание към детайла. Всичко беше перфектно, в Чинечита всичко е възможно. Разбира се, историята на това място също е уникална, беше наистина вълнуващо да видя някои от статуите от филмите на Фелини, докато се разхождах по сцена 5, великата сцена, където е работил Фелини. Мога да кажа, че духът на Чинечита е все още невероятно жив. Това беше важен урок по професионализъм и посветеност. И разбира се, всичко тук е направено с изключително внимание към естетическото, което е типично за италианската култура. Точно на тази инстинктивна италианска красота съм фен. За мен този проект е свързан донякъде с Фелини. Почувствах тези италиански арии и песни като малки истории – истории за превъзмогване на нещастието или горчиви любовни истории. Те ми напомниха за борбата на жената в „Пътят” (La Strada) и за многото сюжетни линии в „Сладък живот” (La Dolce Vita).
Тази теория за естетичната красота отрази ли се и върху избора ви на модели? Какво търсите в един модел?
– Аз винаги търся лице, което е по-скоро интересно, а не просто красиво; чистата красота не представлява интерес за мен, обичам красотата да е изненадваща и енигматична., нещо като Джорджия Фрост в Nessun Dorma. Нейният характер и дух са толкова интересни, че когато сложихме фона и тя започна да създава образа, тя просто ме порази със своята енергия и интерпретация на това, което й предлагах за героинята в Nessun Dorma. Аз не исках просто шест заслепяващи красавици. Аз исках шест жени, който са архетипи по свой собствен, различен начин
Можете ли да кажете нещо за историята на всяка снимка?
– "Nessun Dorma" е за жена, през нощта, в един град, който е жив и пълен с цветни светлини. Жена, която не може да заспи, защото е развълнувана от живота.
Baciami piccina: целувки, много целувки. Допада ми идеята, че жената е влюбена в кафето и в чашите за кафе. В средата на следобеда тя затваря вратата на спалнята, взима всички чаши за кафе, целува ги и изживява нещо като еротична любовна афера с тях.
" Va pensiero" не беше единствено идеята за борба, но също и за представянето на нещата отвъд нормалния живот, въображаем полет в друг свят на фантазия. Създадох този образ на красиви статуи, които перфектно отговарят на моята естетика. Хареса ми идеята, че момичето се носи към мъжката статуя.
" Guarda che luna" е очевидно за жена през нощта и аз харесах идеята, че тя идва тайно в градината през нощта, не може да спи, тя страда от безсъние. Има малко езерце и тя си почива да него гледайки надолу. Водата отразява нея и луната, а чаши за кафе се носят по водната повърхност.
" Con te partirò" е базирана на идеята за море, което разделя живота от идеята за приключение на другия бряг. Използвах визуален език, сходен с този на Хичкок и Фелини, подсилвайки психологическата разлика между реалния живот и съня.
" O sole mio" беше замислена да бъде особено весел, ярко оцветен образ, подобно на холивудски мюзикъл с нотка сексапил.
Повече за календар “Лаваца 2010” можете да прочетете Т У К
Снимки:
1. Портрет на Майлс Олдридж
Фото: © Miles Aldridge / Lavazza
2. Колаж от фотографиите на Майлс Олдридж в календар „Лаваца 2010”
Фото: © Miles Aldridge / Lavazza
3. „Lumiq Studios” в Торино: проф. Любомир Стойков заедно с фотографа Майлс Олдридж на гала-вечерта за представянето на новия календар “Лаваца 2010” – 15 октомври 2009 г.
Фото: © Личен архив на Любомир Стойков
4. „Lumiq Studios” в Торино: проф. Любомир Стойков заедно с фотографа Майлс Олдридж и някои от топмоделите, снимани за новия календар “Лаваца 2010” – 15 октомври 2009 г.
Фото: © Личен архив на Любомир Стойков
5. – 10 . Произведения на Майлс Олдридж от неговата изложба „Pictures for Photographs” в Steven Kasher Gallery в Ню Йорк (28 май – 20 юни 2009 г.)
Фото: © Miles Aldridge / Steven Kasher Gallery
ВИДЕО:
2010 Lavazza Calendar Making Of
Официално представяне на календар „Лаваца 2010” в Торино – 1 част
Официално представяне на календар „Лаваца 2010” в Торино – 2 част
Официално представяне на календар „Лаваца 2010” в Торино – 3 част
Официално представяне на календар „Лаваца 2010” в Торино – 4 част