Велислава Каймаканова – Ножарова е една от малкото дами в българската фотография. Името й се е превърнало в нарицателно за стил, ефектна визия и безкомпромисен перфекционизъм. Тя казва за себе си, че е един щастлив човек, който в последните шест години живее в собствен свят – красив, светъл и добър.
В момента, освен като фотограф, Велислава се изявява и като декоратор.
Как започнахте да се занимавате с фотография?
Срещата с моята любов изкара твореца от мен и започнах да показвам света и красивото чрез фотографията. Изкуството е заложено в мен, но е трябвало да се появи музата, за да „изскочи” на бял свят и да се превърне във всекидневие.
Кои са вашите идоли във фотографското изкуство?
Нямам идоли, търся красотата във всеки творец, бил той известен или неизвестен. Робуването пред идоли като че ли ми поставя граници да се възхищавам на определени хора и да не поглеждам на места, където също има изкуство, макар и не видяно или познато на повечето хора.
Защо според вас в световната фотография има толкова малко известни жени?
Това е въпрос, който съм си задавала и не знам дали имам точен отговор. Факт е, че в тази сфера жените са много по-малко от мъжете и това не може да се обясни. Знаете ли, аз не правя разлика между пол, раса, възраст, класа… За мен е важно да си позитивен, любящ човек, независимо в коя област се развиваш.
Доколко според вас новите технологии отдалечиха фотографията от статуса й на изкуство?
Тук имам твърдо становище. Всички средства, с които можеш да създадеш някакво изкуство, да твориш и изразяваш себе си, са позволени. Няма случайни неща в природата – всяко нещо се появява с някаква цел и умисъл. За мен оправдания от рода: “с “Фотошоп” всеки може” са абсолютно неприемливи. Това се казва еволюция, развитие и т.н. На същия принцип защо не използваме все още гълъбите за писма, а използваме интернет? Тесногръдието не е част от мен, отворена съм за всякакви нови технологии и експерименти, стига те да ми помагат да творя.
А какво превръща фотографията в изкуство?
Всяко нещо, което е свързано с творчество, може да бъде прието като изкуство. А фотографията е изкуство с традиции, така че сега за нас остава само да попълваме редиците.
Напоследък модните среди в чужбина се обявиха против използването на “Фотошоп” в рекламите, които се публикуват в модните списания. Доколко е реалистично това според вас?
Напълно подкрепям! “Фотошоп” е страхотна програма, която отваря много възможности, но прекаляването с нейното използване вече е проблем. За да покажа, че това не са само думи, скоро ще правя изложба, в която всички звезди, които са били пред моята камера, ще са без никакъв ретуш на “Фотошоп”. Снимките ще са черно-бели и това ще е единствената манипулация. По този начин искам да покажа, че всички могат да са красиви и без прекомерната злоупотреба с тази програма. Ще докажа, че една снимка може да е жива, когато кожата” диша”, а не като е излъскана и замазана като на изкуствена кукла. Емоцията, която излъчва модела, е най-важното, а не дали има малко по-големи задни части или бръчка по лицето.
Как успявате да извлечете от моделите, които снимате, търсеното от вас излъчване и емоция?
Нямам схема по която да работя. Всичко е част от начина ми на комуникация и интуиция към хората, независимо дали е професионален модел или застава за първи път пред камера.
Вие сте снимали едни от най-красивите жени в България. Как те възприемат факта, че зад фотоапарата стои жена?
Много по-спокойни са, сякаш аз знам всички тайни места по тялото на жената и знам начина, по който да ги представя най-добре.
Казват, че обективът изважда всичко на показ. Кое е най-красивото и най-грозното, което сте видели през него?
Много пъти съм казвала – където искаш да видиш красота я намираш. Аз не търся грозното, за да го видя през обектива. Улавям се, че моите снимки са някак „светли”, цветни, позитивни. Снимката е израз на вътрешното състояние и виждане на твореца, а не улавяне на нещо грозно пред камерата.
Доколко моментното ви настроение се отразява на снимките, които правите?
Ако не съм в добро настроение, няма сила, която да ме накара да застана зад камерата в този момент и отговорът ми изцяло се покрива с отговора на предишния въпрос. Пред мен може да е най-красивата жена, но ако аз не се чувствам по подобен начин как ще видя и запечатам красотата? Аз нося отговорност за резултата и енергията, която ще се излъчва от тази снимка и ще се гледа от много хора. Нямам право да създавам отрицателни емоции чрез моето изкуство.
Казват, че една снимка може да “каже” много неща. Какво не може да се каже със снимка?
Зависи дали имаш ”очи” и душа да видиш и усетиш какво казва една снимка. Дори една гола жена може да не излъчва само еротика, а и нещо повече.. Но всички зависи от начина на представяне, стайлинга, грима и т.н.
Какво обичате да снимате най-много?
Когато усетя порив просто снимам. Не си поставям никакви граници.
Как прекарвате свободното си време?
Творя и пак творя. Обичам, обичана съм, творя……
Какъв е предпочитаният от вас стил на обличане?
Спортен, цветен и винаги има някакъв „шашав” елемент, който да ми придава индивидуалност.
Любим дизайнер?
Същият отговор като при идолите…
Любим парфюм?
Сладкия, с дъх на ванилия, жасмин….
Снимки:
1. – 3. Велислава Каймаканова – Ножарова.
4. – 19. Фотографии на Велислава Каймаканова – Ножарова.
Фото: © Личен архив на Велислава Каймаканова – Ножарова.
