В субкултурата на „люберците“ били членове на младежко движение, възникнало в руския град Люберци в края на 70-те и съществувало до началото на 90-те години в СССР. Активно се занимавали със спорт, основно културизъм и военно-приложни спортове – ръкопашен бой, бокс, бягане, плуване, скокове. Живели живот без наркотици, цигари и алкохол, и активно се противопоставяли на хипитата, пънкарите и метълистите.
От самото начало люберите се формирали две групи: „спортисти“ и „хулигани“. Първите поставяли спорта на преден план, стремейки се към резултати, а за вторите е бил само средство за постигане на друга цел – печелене на двубои.
Култът към физическата сила довел до появата и на нов стил. През лятото носили тениски и потници, за да се виждат оформените им тела. Блузи с щампи на герои като „Рамбо“ също били много разпространени. През зимата популярни били ватираните якета, плетените шапки и карираните панталони. За да изглеждат рамената и гърбовете им визуално по-големи, на талията слагали колани. Комсомолските значки с Ленин били задължителна част от аксесоарите на субкултурата.
Дейността на люберите вдъхновила доста песни, книги и филми през годините. Групата DDT в албума си от 1990 г. – „Размразяване“ имат песен посветена на субкултурата – „Мамо, обичам Любер“. Част от живота им е показан във филмите „Казвам се Арлекино“ и „Луна парк“.
Тази субкултура е имала свой герб и химн. Гербът представлявал триъгълник с щанга, пресичаща го и надпис „Любер" отдолу.
Разцветът на „люберците“ затихвал с времето и в края на 20-ти век изчезнал. Според различни изследвания до 70% от жителите на град Люберци през 90-те години са били замесени в престъпни групи, свързани с рекет.
Снимки:
1. Снимка на люберите.
2. Филмът „Луна парк“.
3. Значка на люберите.
Фото: www.webmiastoto.com
Източници:
https://www.nytimes.com/1987/03/07/world/moscow-s-east-side-story-teen-age-toughs.html
