Младите хора кипят от енергия, търсят повече свобода и обичат
да правят забранени неща. Затова пънк музиката е покорявала много деца
с гневните си призиви и антиконформизма, заложен в този стил, ала нейни
фенове се срещат и сред зрели творци, търговци или програмисти. Пънк
субкултурата израства в стил на живот, който се изразява чрез идеология,
облекло, визуално и филмово изкуство, литература. Тази субкултура се
разчленява в различни направления – хардкор, ню уейв, стрейт едж и много
други. Те запазват основните особености на пънка, но се модифицират и
започват свой собствен живот.
Кои
индивиди се наричат стрейт едж фенове?
Стрейт едж (Straight еdge) субкултурата се изправя срещу пороците на
съвременното общество. Членовете на това движение се отказват или намаляват
значително употребата на алкохол, тютюневи изделия и наркотици. Някои
дори стигат до отказ от приемане на кофеин, възприемане на вегетарианството
и избягване на случайни сексуални контакти. Причините за това са много
– философски, религиозни, социални или просто здравословни. Тази субкултура
се характеризира с подкрепа както на християнството, така и на атеизма
и агностицизма, затова не може твърдо да се каже към каква религиозна
насоченост се придържат последователите й.
Музиката оформя стрейт едж субкултурата чрез посланията на
различни песни. Сред по-познатите групи, които пропагандират този начин
на живот са „7 Seconds”, “SSD”, “Youth of Today”, “Good Clean Fun”, “Casey
Jones” и “Throwdown”. Те изпълняват хардкор пънк музика, като понякога
се стремят да се изолират от пънк стила, а друг път си сътрудничат добре
с пънк музиканти.
Основният
символ на стрейт едж е знакът „Х”, който се слага като татуировка или
се пришива към <а href="https://www.fashion.bg">дрехи, а може и да бъде върху различни аксесоари от облеклото.
Според някои източници този символ се е зародил след един концерт на
групата „Тийн Айдълс” (Teen Idles) в нощен клуб в Сан Франциско. Въпросната
вечер управителят на заведението разбрал, че членовете на групата са
непълнолетни и не могат да бъдат пуснати да влязат. Той направил компромис
като допуснал да свирят в клуба, но на всеки от тях било написано върху
ръката „Х”, за да знае персоналът, че не трябва да им се сервира алкохол.
Постепенно това се превърнало в символ на новата субкултура.
Силната връзка с пънка
Повечето особености на идеологията и модата на пънкарите важи и за стрейт
едж обществото. Те вярват в индивидуалния избор на всеки човек и се
стремят към антиконформизм, политическа промяна и етика на ръчно изработените
вещи (Do It Yourself ethic).
Политиката
заема особено място в пънк субкултурата. Нейни представители взимат участие
в политически протести за локална и глобална промяна. Най-често преобладават
ляво и прогресивно настроените. Анархизмът е друга идея, поддържана от
пънкарите, макар и в по-тесни граници. Често пъти си задаваме въпроса
дали тези политически нагласи не са само камуфлаж. Дали не са просто
опит за привличане на общественото внимание? Или са подбудени от някои
политически среди? Младите хора са по-лесно манипулируеми, затова техните
протести биват грешно разбрани в някои случаи. Но не може да се каже
със сигурност, че политическите убеждения на пънкарите са фалшиви и показни.
Това би било най-лесното, ала не всичко е такова, каквото изглежда.
Модата на пънкарите.
Дрехите им се модифицират по различен начин – може да изобилстват от
безопасни игли или закачливи надписи; задължително е наличието на аксесоари
като вериги, синджири, шипове и капси; кожата е на почит независимо
дали ще е яке, панталон или само колан. Емблематични са прическите
тип гребен и наличието на различни цветове в косата, а колкото по-ярки
са кичурите, толкова повече се доказваш като различен, като пънкар.
Татуировките са друг знак за принадлежност към пънк обществото, както
и различните видове пиърсинги (обици) по тялото. Обувките им обикновено
са кецове или кожени, тип Мартинс (Dr. Martens). Но всеки е различно
повлиян от модата и използва малко или много символи в зависимост от
собственото си себеусещане. Което отново показва колко е важно да си
различен, за да си част от една субкултура. От друга страна пънкът
влияе
на световната мода и дори дизайнери от висшата мода взимат елементи
от тази субкултура.
Развитието
на стрейт едж през музикалната сцена
„Straight edge” се заражда през 1981 година в едноименната песен на хардкор
групата „Minor Threat”. Припевът съдържа думите „Аз имам чисто острие”
(I’ve got the straight edge) и приканва към въздържание от наркотици.
Те дават първия тласък, но не стават бащи на стрейт едж субкултурата.
Стрейт едж обществото преминава през три фази. В първата
то е било много близко до пънкарите. Това е периодът на началото на 80-те
години на двадесети век, когато и двете субкултури са обединени от индивидуализма
и идеята да живееш за мига. В този период активно участие играят групите
“Minor Threat”, “7 Seconds”, “SSD”, “Uniform Choice” и “Cause for Alarm”,
които свирят с различни пънк музиканти. Но в средата на 80-те двете движения
се разделят. Появяват се момчетата от „Youth of Today” и техният призив
към вегетарианство и защита на животинските права. Така вече двете култури
по-остро се разделят в своите идеологии. В началото на 90-те години представителите
на стрейт едж стават по-активни и агресивни, дори настроени към насилие,
тъй като смятат, че трябва да пропагандират идеите си и да ги налагат,
ако трябва и чрез сила. Групи като “Earth Crisis”, “Gorilla Biscuits”,
“Judge” и “Bold” пеят за чистия начин на живот и все повече отхвърлят другите възприятия,
хората, които не са стрейт едж.
След
2000 година отново има връщане към корените. Настроенията поутихват и
стрейт едж изпълнителите започват да свирят с пънк артисти, което може
да доведе до ново обвързване на двете субкултури и дори да ги видоизмени.
Единствено времето ще покаже как ще се развият тези социални групи. Новите
имена на сцената включват “Good Clean Fun”, “Champion”, “Casey Jones”,
“Trial”, “Down to nothing”, “Throwdown” и т.н.
Феновете на стрейт едж могат да бъдат наречени „добрите пънкари”,
защото залагат на здравословен начин на живот. Те въвеждат нова идея,
която трудно може да се критикува. Нетрадиционно е млади хора да вземат
такива драстични мерки относно начина си на живот, но тук отново се вижда
стремежът да си различен от останалите, дори това да изглежда като лична
саможертва.
Снимки:
1. Обложка
на албум на „Teen Idles”
2. Хардкор
изпълнител, който е стрейт едж подръжник
3. Татуиран
пънкар
4. На
кафе
5. Плакат
на групата „Youth of Today”
