*Първа част
Като първата чернокожа президeнтша в Белия дом, Мишел Обама често е сочена като човек, който чупи предразсъдъците за класовите и расовите различния в Америка. Най-често се намират допирни точки с Жаклин Кенеди по отношение на стила й на обличане, и с Лейди Ди по отношение на грацията и топлотата. И двете стоят особено адекватно в условията на световната икономическа криза. Първото сравнение прави препратка с oптимистичните за Америка 50-те години на 20 век, a второто носи носталгията по блясъка и свъхконсумацията на 80-те. В същото време обазът на Мишел Обама има шанса да стане дори по-идеализиран от този на двете покойни дами, тъй като при нея липсва моментът със самотата и изолацията, пред които се изправят и Даяна, и Джаки (Reitman, A., “Michelle Obama’s Public Image”, suite101.com, 20.04.2009, достъпно на адрес us-president.suite101.com).
Много ясно пролича какво е посланието, което отправя настоящата първа дама към всички онези жени, за които се е превърнала в кумир, по време на посещението й в английско училище като част от програмата й по време на срещата на върха на Г-20 в началото на април. «Нищо от жизнения ми път не подсказваше, че един ден ще стоя тук като първата афроамериканска първа дама. И всичко това е заради образованието», заяви тогава Мишел Обама (theindian.com. “Michelle Obama tells London school girls world needs more strong woman”, 03.04.2009, достъпно на адрес www.thaindian.com ) .
Въпреки че пленява с естественост и искреност, aмериканската първа лейди полага особени грижи за публичния си имидж, отбелязват анализатори. Жена с богата визуална култура, тя е наясно, че външният й вид предава дори повече послания от думите, и разбира се, иска да се увери, че ще предаде правилното съобщение на американците и останалата част от света, вторачен в нея. Тя се съгласи да позира за кориците на редица списания – като «People», «Essence», «Vogue», «O, The Oprah Magazine» (виж приложение 2), но само при условие, че тя сама избере стайлинга за фотосесиите.
“Тя искаше да създаде корицата. Да създаде имиджа за себе си. Определено тук си говорим за човек с желязна воля”, разказа Лесли Джейн Сиимор, главен редактор на сп. “More” пред медиите (Swarns, R., “Image control big for Michelle Obama”, smh.com, 26.04.2009, достъпно на адрес www.smh.com.au ) . Първата дама методично оформя имиджа си. Тя дава интервюта приоритетно на женски списания, които й позволяват да подчертае ролята си на майка й домакиня, да изтъкне усилията, които полага да установи семейството си в Белия дом, афинитета си да смесва конфекция с висока дизайнерска мода. Публичните мероприятия, които организира и посещава, също са ориентирани към затвърждаване на този имидж. Стъпките й са доста логични, предвид квалификациите, които получаваше за себе си Мишел, само до преди една година. Тогава медиите я наричаха «разгневена черна жена» и слабо място в кампанията на съпруга й Барак. Днес тя печели всеобщото възхищение, а расата й идва на втори план в съзнанието на американците. Тя има най-добрите рейтинги от която и да е първа дама от 1980 г. насам и е по-популярна дори от президента (Swarns, R., “Image control big for Michelle Obama”, smh.com, 26.04.2009, достъпно на адрес www.smh.com.au ) .
Някои политически анализатори отбелязват, че по този начин президентшата печели време, като предполага, че прегръщайки традиционната роля, след това ще има благоразположението на избирателите и за последващи политически каузи. Тя вече даде заявка за някой от тях – подкрепата на работещите родители със средства от бюджета (Swarns, R., “Image control big for Michelle Obama”, smh.com, 26.04.2009, достъпно на адрес www.smh.com.au). Въпреки че госпожа Обама се опитва да не набляга на расовите различия, цветът на кожата й със сигурност оказва голямо влияние, отбелязват други коментатори (Smith, H. “Michelle Obama; The true image of an aAfrican-American Woman”, bmia.wordpress.com., 06.04.2009, достъпно на адрес) .
«Америка не e свикнала една чернокожа жена да получава толкова голямо признание. Та музикалната индустрия направи милиарди, потъпквайки достойнството на черните жени», отбелязва Люис Смит. “Сега първата дама, както и президентът извеждат на светло афроамериканците, които олицетворяват достойнството, интелекта, трудолюбието и самоуважението – качества, които за предшествениците им са били трудни за предаване през поколенията в условията на робство” (Swarns, R., “Image control big for Michelle Obama”, smh.com, 26.04.2009, достъпно на адрес www.smh.com.au).
1. Начин на общуване и начин на говорене
Трудно е да се повярва, че жена с такива всепризнати ораторски способности като Мишел Обама първоначално е участвала без желание в предизборната кампания на съпруга си. Известен е случаят, когато през 2000г. Барак се кандидатира за Камарата на представителите, началникът на Мишел я пита дали все пак е успяла да изпита някакво лично удовлетворение по време на кампанията, а тя, отвръща след известен размисъл, че посещаването на толкова много салони й е дало някои добри идеи за декорация. През май 2007г., три месеца след като Барак Обама обяви кандидатурата си за президент, тя загърби 80 % от професионалните си ангажименти, за да подкрепи кампанията му. През февруари 2008г., Мишел беше стигнала такава гъстота на изявите си, че посети 33 събития в рамките на 8 дни. Анализаторите отблеязват, че тя сама пише речите си, и не ползва записки, докато говори пред публика (www.usabarackobama.blogspot.com).
Отначалото в начина й на говорене отчетливо се долавяше ирония, тя често разказваше забавни случки от семейния живот с Барак. Оказа се обаче, че хуморът, който не стоеше смущаващо, докато говори, стои като войнствен сарказъм, предаден в печатните медии и тя го смекчи.
Като една от най-големите грешки в начина й на говорене, медиите отчетоха репликата, «За първи път в съзнателния си живот съм горда със страната си», произнесена на 18 февруари 2008 при една от победите на съпруга й. По-късно, същия ден, тя редактира думите си, като каза «За първи път в съзнателния ми живот съм горда от страната си, не само защото Барак се справи добре, но и защото смятам, че хората са жадни за промяна». Въпреки това, медиите продължиха отново и отново да я цитират, придружавайки това с обвинения в антипатриотизъм. През юни 2008 г. самата тогавашна първа дама Лора Буш се изказа в нейна защита. «Думите й бяха погрешно разтълкувани, мисля, че тя е имала предвид «по-горда». Едно от нещата, които научаваш, когато си съпруга на кандидат-президент е, че всичко, което казваш, е обект на особено внимание и доста често може да е погрешно интерпретирано».
Мишел Обама си взе поука и постепенно успя да обърне негативните нагласи. След речта й по време на Националното събрание на демократите (Democratic National Convention) на 25 август 2008, бъдещата първа дама на САЩ беше определена като харизматичен оратор. Тогава тя портретува себе си и семейството си като олицетворение на изпълнената американска мечта, като отдели специално внимание на произхода и жизнения им път (www.youtube.com).
Тя освен това подчерта любовта към родината си. Политическият коментатор Андрю Съливан описа словото й като «една от най-добрите, най-вълнуващите, интимни, ентусиазиращи, скромни и красиви речи, които съм чувал от трибуна» (www.usabarackobama.blogspot.com) .
Денис Гравелин пък подчерта способността й да не бъде обсебена от телезрителите, спокойното и естествено държане, жестикулирането с ръцете и мимиките с лицето, които липсвали на повечето говорители същата вечер (sixminutes.dlugan.com, «Speech Critiques – Obama, Democratic Convention 2008», 29.08.2008, достъпно на адрес sixminutes.dlugan.com)
При по-неформални срещи, Мишел Обама впечатлява с духовитост. В деня на отворените врати в Белия дом за децата на служителите там – 23 април 2009, тя бързо успя да спечели тълпата подрастващи с топлото си отношение. Когато едно дете я попита, «Какво ще направите, ако се случи нещо ужасно в света?», отговорът й гласеше «Първо, ще събудя мъжа си – ако е нощ – и ще му кажа – приятел, ти си президентът, ставай и събирай световните лидери. После ще си легна и на сутринта ще го попитам какво е станало» (www.youtube.com).
При участието си в тв предаването «Шоуто на Елън» на 8 септември 2008 водещата я помоли да се опише с три думи, а отговорът й бе, «mom, down-to-earth, wife» (майка, реалистка, съпруга). На въпроса дали с Барак са мислили за трето дете, тя отвърна, че е приключила с това и след кратка пауза добави, «Нашето трето дете беше предизборната кампания» (www.youtube.com ), изтъквайки по този начин как съвместните усилия към обща цел сближават партнъорите.
Няколко от другите й силни комуникативни страни изпъкват още по време на гостуването й е в предаването Good Morning, America» на 22 май 2007 година. Наясно с качествата си, тя не се самоизтъква, а вместо това проявява тънко чувство за самоирония – индикация за буден ум и авторефлексия. «Барак е невероятно умен, знае как да се справя със силните жени. Всъщност, това е една от причините, поради които смятам, че той може да е президент. Той може да се справи с мен» (www.youtube.com ).
В същото предаване тя демонстрира и блестящото си умение да лавира и да не се поддава на журналистически провокации. Мишел Обама е предпазлива, без да е неуверена, и внушава искреност. На въпрос «Как се виждате като първа дама – повече като Хилари Клинтън или повече като Лора Буш?», тя дава достатъчно обстоен отговор, без да позволи след изказването да й бъде лепнат етикет. «Опитвам се да стоя далеч от такива сравнения. Това е така, защото е трудно да погледнеш реалистично какъв ще бъде животът за мен като жена, като майка, когато Барак стане президент. Трудно е да го знаеш. Това, което знам е, че при многото умения, които имам на различни нива, аз ще мога да бъда, това, което трябва да бъда. В зависимост от това от какво се нуждае страната ми, семейството ми, Барак…Така че аз ще остана достатъчно гъвкава, за да мога да правя това, което е нужно» (www.youtube.com ) .
Тя наистина използва ясни думи, и формулира ясни послания, изтъкват политическите наблюдатели. В анализите по случай навършването на 100 дни от влизането й в Белия дом, медиитe отбелязаха забележителния й прогрес. «Кой някога би си помислил, че Мишел Обама ще се преобрази от потенциален риск за предизборната кампания на Барак Обама в най-новата любимка на Америка и момичето от корицата на списанията, не отстъпваща по популярност на съпруга си?”, запитаха се риторично журналистите, с което ясно илюстрираха преобърнатите нагласи (vesti.bg. “Стоте дни в Белия дом на Мишел Обама», 29.04.2009, достъпно на адрес www.vesti.bg ).
( СЛЕДВА )
* Поредицата на Кристина Стамболова е част от нейната бакалавърска теза „Стил и публичен образ на Мишел Обама като първа дама на САЩ”. Дипломната работа е защитена на 28 юли 2009 година с отличен успех и грамота във Факултета по журналистика и масова комуникация. Научен ръководител проф. д-р Любомир Стойков, рецензент гл.ас.д-р Валерия Пачева.
Снимки:
1. Официалният портрет на първата дама Мишел Обама в Белия дом. Кадърът е заснет през февруари 2009 от фотографа Джойс Богосиан в Синия кабинет. Съпругата на Барак Обама е облечена в рокля на дизайнера Майкъл Корс.
2. Мишел и Барак Обама в деня на сватбата си през 1992 г.
3. Бъдещата президентска двойка позира за февруарското издание на сп. «Ebony».
4. Мишел и Барак Обама с двете си дъщери – Малия Ан и Наташа.
5. Мишел и Барак в нощта на изборите, 04.11.2008. Цялото семейство посреща новината, че следващите 4 години ще живеят в Белия дом, облечени в червено и черно. Роклята на Мишел е творение на дизайнера Нарсисо Родригес.
6. Мишел и Барак поздравяват хората, събрали се на Линкълн мемориъл за концерта по случай предстоящото встъпване в длъжност на президентa, 18.02.2008.
Източници: www.huffingtonpost.com, www.mrs-o.org, www.wtv-zone.com, www.juduciaryreport.com
