Безспорен е фактът, че в последните години броят на жените, заемащи отговорни постове по високите етажи на властта, се увеличава. Този процес се вижда по-ясно в политиката, отколкото в бизнес средите. Маргарет Тачър, Индира Ганди, Ангела Меркел, Кондолиза Райс, Хилари Клинтън, Юлия Тимошенко – това са само част от “тайфуните с нежни имена”, които в различни етапи са играли главна роля на световната политическа сцена. Наред с тях, много други дами заемат уверено своето място по върховете на държавното управление, без обаче да са толкова известни. Президентският пост във Финландия вече десет години е запазен за Таря Халонен, а Далия Грубаускайте заема същия пост в Литва от две години насам. Женският стремеж към лостовете на държавното управление не се ограничава само в рамките на Стария континент. Кристина Фернандез де Кирхнер е държавен глава на Аржентина от три години, а Лаура Чинчила беше избрана за президент на Коста Рика в началото на тази година. Списъкът продължава с Шейк Хасина Важед – премиер на Бангладеш, Камла Персад-Бисесар – премиер на Тринидад и Тобаго и редица други дами, поели в ръцете си съдбата на своите народи.
България не изостава от общата тенденция, а дори напротив – може да бъде добър пример за сериозно участие на нежния пол в управленските структури на страната. Като започнем от кмет a на столицата – Йорданка Фандъкова, преминем през министри в ключови министерства – на здравеопазването – проф. д-р Анна Мария Борисова, на правосъдието – Маргарита Попова, на околната среда и водите – Нона Караджова и не забравяме председателя на Народното събрание – Цецка Цачева и българския еврокомисар с ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“ – Кристалина Георгиева. Всички те заемат отговорни позиции и с действията си доказват, че по нищо не отстъпват на мъжете на подобни постове.
Въпреки дадените до тук примери, участието на жените в държавното и в корпоративното управление като процент спрямо мъжете в него е много ниско. Интересни статистически данни, допълнени от собствени размисли по темата, дава журналистът Брус Кръмли в своята статия за списание “Тайм”, озаглавена “Жените директори донасят нещо ново в европейските компании: ум”. В нея той говори за сериозния полов дисбаланс в бордовете на европейските компании и хвърля светлина върху законовите квоти, които все повече страни приемат, за да се справят с този проблем. Авторът посочва проучване, според което “жените заемат по-малко от 9 % от управленските постове във водещи фирми във Франция, в сравнение с около 12 % в Обединеното кралство, 13 % в Германия и 8 % в Испания. През 2009 г. в страните от Европейския съюз дамите са заемали по-малко от 10 % във високите етажи на управлението. Това е далеч след резултатите в САЩ, които показват 15%“. Тази тревожна практика предизвиква негодуванието на много успели дами мениджъри. Брус Кръмли представя гледната точка на Ноел Ленор – международен адвокат с успешна петнадест годишна кариера, но и експерт по етиката в Европейската комисия, преподавателка в училището по право в Колумбийския университет. Тя е била Френски министър по европейските въпроси и Председател на департамент във водещо френско бизнес училище. Според г-жа Ленор “има нещо сбъркано в това, че почти всикчи компании са контролирани и ръководени от мъже”. “Изключването на жените ограбва бизнеса. В общество, изобилстващо от талант и перспектива, той може да спечели дори само като допусне другата половина от населението в управлението си”, обяснява тя пред журналиста от Тайм.
В своята статия Брус Кръмли спира вниманието си върху примера на Норвегия и посочва, че там през 2003 г. “се прокарва законодателство, задължаващо компаниите, които са собственост на държавата или са публично търгуващи, да повишат броя на жените в бордовете си от средното за тогава 7 % до поне 40 % до началото на 2009 г. Иначе щели да бъдат затворени. Резултатът: женското представителство в управленските структури на норвежките компании е 44 % – цифра, която явно вдъхновява други “мъжки” европейски нации да постъпят по същия начин. Испания и Холандия са приели подобни закони, които трябва да дадат резултат съответно през 2015 и 2016 г., а във Франция е предвидено да бъде приет закон, изискващ женското присъствие в бордовете постепенно да се увеличи на поне 40 % до 2016 г. “
Кръмли е категоричен, че допускането на дамите във висшия мениджмънт на компаниите няма да стане по естествен път. Сегашното статукво, установено от културните и социални традиции в различните страни, е добро оправдание за представителите на силния пол. Рут Сийли – старши научен сътрудник и заместник директор на Международния център за жени лидери към английското училище по мениджмънт Кранфилд, споделя своите възгледи пред Брус Кръмли: “В бизнес средите съществува голям страх, че ако проблемът не се реши вътрешно в компаниите, правителствата ще го разрешат чрез законодателство. И това е дало тласък за началото на промяна в някои страни”.
Анализаторите предупреждават, че е твърде рано да се правят изводи как се е отразило увеличението на жените в корпоративното управление. Според защитниците на квотния принцип разнообразието на гледни точки при взимането на решения в мениджмънта на компаниите ще намали риска от погрешни действия. Освен това, кандидатурите на новопостъпващите дами ще бъдат разглеждани много прецизно и съответно ще бъдат назначавани най-добрите сред тях. Този внимателен подбор на кадри отсъства, когато се наемат мъже, защото те обикновено са част от приятелските кръгове на директорите, твърди Марит Хоел – основател и изпълнителен директор на Център за корпоративно разнообразие.
Дали с правна регулация, вътрешно решение на корпоративните бордове или просто в отговор на нуждите на пазара, все по-често управлението на отделни компании или на цели държави е в ръцете на дамите. И ако в момента изводите за последствията от тази “нежна революция” са по-скоро в сферата на догатките, то според Брус Кръмли съвсем скоро те ще са напълно ясни. Не можем да не се съгласим с автора в заключението му, че само след няколко години в Европа жените ще бъдат на власт.
Източник: Crumley, Bruce. Female directors bring something new to Europe`s firms: smarts. – Time, April 26, 2010 , p.41 – 42 .
Снимки:
1.През 2005 г. Ангела Меркел става първата жена канцлер в историята на Германия, а през септември 2009 г. беше преизбана.
Фото: www .topnews .net .nz
2. Хилари Клинтън е настоящият държавен секретар на САЩ. Предшественикът й на този пост също беше жена – Кондолиза Райс.
Фото: www .independent .co .uk
3. Юлия Тимошенко е първата жена – премиер в Украйна.
Фото: www .25.media .tumblr .com
