ИСЕЙ МИЯКЕ ИЛИ КОГАТО ИЗТОКЪТ СРЕЩА ЗАПАДА
Исей Мияке е роден на 22 април 1938 година в Хирошима, Япония. Баща му е бил офицер, сражавал се е във втората световна война и намира смъртта си на фронта. Самият Мияке преживява и оцелява след американската ядрената бомбардировка на Хирошима. Още като юноша изучава рисуването и изобразителното изкуство. Между 1959 и 1963 година следва графичен дизайн в престижния Университет за изкуствата “Тама” в Токио и започва да се интересува от дизайна на облекло. Първата си колекция представя в Япония през 1963 година. През 1965 година завършва Школата към Синдиката на висшата мода в Париж. В продължение на няколко години работи като асистент на най-известни европейски и американски дизайнери – при Ги Ларош ( 1969-1970), Юбер дьо Живанши ( 1968-1969), Джефри Бийн ( 1969-1970). Свое собствено студио създава през 1970 година в Токио. От 1980 година се занимава с дизайн и проектиране на театрални костюми. Своя първи бутик в САЩ открива през 1988 година. Световна известност му донасят и уханията с неговата марка, респ. парфюмите L’Eau de Missey (1993) и L’Eau d’Issey pour Homme (1995). Приемник на Исей Мияке е неговият ученик Наоки Такизава, който от 1993 година проектира мъжките колекции са марката “Мияке”, а от 1999 година поема и дамската линия. През 2000 година Мияке открива своя “A-POC” бутик в Лондон. През 2003 пуска нов аромат “L’Eau d’Issey Souffle”, съответно за жени и за мъже.
Наричат го магьосник, скулптор, откривател. Редом с Кензо, Ямамото, Ханае Мори, Кошино, Рей Кавакубо и Джуня Ватанабе, Исей Мияке е между онези японски стилисти, които допринасят най-много за нежния флирт между Изтока и Запада, за кръстосването на културите и взаимното им оплодяване. Неговото име е знак за естетическа иновативност, нетривиалност и много неподправена емоционалност. Почеркът му издава осезаема нагласа към оригиналността и мистичната екзотика. Дрехите и допълненията, създадени от него, символизират нашето време - епоха на много техницизъм, но и на много копнеж по естествената чувственост, земните страсти и изключителен пиетет към природата. Всеизвестен е стремежът му към създаването на полифункционални облекла, чийто компоненти позволяват комбинативност и взаимозаменяемост. И заедно с всичко това неговото твърдение, че джинсите и тишъртите са сред най-великите модни изобретения на човечеството!
ПРОИЗХОД И КОРЕНИ НА ГЕНИАЛНОСТТА
Исей Мияке има интересен и богат творчески път. За да се осмисли неговата гениалност, както и действително колосалния му принос към динамиката на световния моден дизайн, трябва да се вникне както в духовния му произход, така и в професионалните корени на неговото създаване и усъвършенстване като уникален създател на облекла. Той не само възприема в цялата й пъстрота японската живописна традиция, но и допълва познанията и практиката си, минавайки през школата на един от най-добрите европейски и американски дизайнери. Рааботата му като асистент и стилист за Ги Ларош и Живанши (във Франция) и за Джефри Бийн (в САЩ) му дава едновременно тънката европейска чувствителност и фина нагласа за аристократизма на висшата мода, от една страна, и американска практичност и функционалност, придружена с усет за удобната кройка и комфортен силует, от друга страна. В още по-голяма дълбочина корените на неговата изключителна креативност следва да се търсят в историческите бащи на класическия моден дизайн – Жан Десе ( учител и наставник на Ги Ларош), Елза Скиапарели ( работодателка на младия Живанши) и Академия Жулиан и модна къща “Молиньо”, оставили неизлечим отпечатък върху ранния Джефри Бийн. Ако обаче трябва да се посочи един-единствен дизайнер, на когото Мияке се възхищава най-много, то това е царицата на драпериите Мадлен Вионе, за която той говори с апломб, наричайки я недостижима и ревюлюционна за своето време както по отношение на възприемането на човешкото тяло, така и като идея и концепция за облеклото.
С основание редица автори сочат Исей Мияке за баща на съвременната японска мода и за опорна точка на стила между Изтока и Запада. Трансформацията като основен принцип на днешната култура и особено на модерния дизайн е отбелязана и в една от книгите на Мияке “Изтокът среща Запада”, издадена в Токио през 1978 година. Колин Макдауъл характеризира Исей Мияке като мечтател и като особен хибрид между търговията и изкуството и отбелязва способността му да свързва в едно две различни естетики, чийто резултат в края на краищата се свежда до създаването на японски стил, който се цени и има значение на запад. Благодарение на индивидуалността на Изтока и технологичните предимства и модерността на Запада, “Мияке мисли свободно, давайки на жените “ветровити палта”, които бухват и след това пак възвръщат първоначалната си форма; които могат да обвият тялото като пухен юрган; които позволяват на жената, която ги носи сама да ги проектира и да определя формата им - да ги стеснява или пък разширява по свой вкус и желание”, пише Макдауъл.
За да се осмисли по-прецизно философията и гениалното умение на Мияке, несъмнено трябва да се вникне както в обясненията на най-доверените му хора – неговите асистенти, така и в собствените му размисли. Какво може да научим, например, от Макико Минагава, която работи за него от 1973 година като текстилен директор на дизайнерското му студио в Токио. В изявления за пресата тя отбелязва, че всичко е започнало от самата нула и, че експериментите с платовете и въобще материите заемат огромня място в творческата лаборатория на японския дизайнер. Минагава подчертава колко властен е стремежът на Исей Мияке към оригиналното, неподправеното и самобитното облекло. Целта е създаването на съвременни дрехи, които носят топлината на човешката ръка. “Исей не желае ние да разглеждаме и да следим модните списания. Той иска всичко да бъде оригинално. Единственото списание, което му харесва е “Нешънъл джиографик”. Той иска неговите облекла да бъдат част от бъдещето”, изповядва в интервю през Сузи Менкес дясната ръка на дизайнера Макико Минагава.
В разговори с журналисти Исей Мияке обяснява, че още от самото начало на творческата си дейност е мислил за пространството между тялото и дрехата, за създаването на облекла, които гарантират движението на тялото. А това най-добре може да се провери чрез моделите предназначени за танцуване. Самият творец обича много танците и танцьорите и в своята многогодишна практика има редица случаи на партньорство и изпълнение на поръчки за прочути танцови компании. Дизайнерската му произведения са подчинени на вечното съмнение, на непрестанното недоверие към това, което съществува или пък се предлага като най-нова мода. Именно подобно настроение го кара непрекъснато да преосмисля стила, материалите, формите. Безпокои се от промишлената инвазия и конвейрността: "Модата вече не е толкова дизайн, колкото индустриална игра". Кимоното, в едни случаи - дискретно, а в други - пряко, определя в значителна степен формалните търсения на Мияке. Самият той казва: “Обичам да работя в духа на кимоното. При него между тялото и материята съществува само приблизителен контакт.” Лесно е да се забележи, че дизайнерът заимства не само формални ценности от кимоното, но и определени техники за свързване на отделните части на дрехата.
МОДАТА КАТО ИЗКУСТВО
Обемите, цветовите съчетания, инкрустациите и допълненията, използвани в моделите на Мияке, може би на някои се струват странни, прекалено екстравагантни или даже недомислени. Но в естетиката му твърде дълбоко е заложено разбирането за изкуството мода именно като волеизлияние на въображението, разчупване на бариерите във времето, смесицата на стиловете. Предпочитани от него колористични гами са жълтото, оранжевото, шоколадово кафявото, маслинено зеленото, лагуновосиньото и пр. Коприната, например, дава чудесна възможност на Мияке да изрази поетичната си душа, индивидуалния си емоционален заряд и, разбира се, неконвенционалното си кредо. Върху неговите модели от имприме могат да се видят такива интересни и вълнуващи сюжети, фигури, пейзажи!
Професионалната стилистика на Мияке е особено ярко доказателство за функционирането на модата като изкуство. Колекциите и неговите модели често са получили първоначалния си духовен и естетически тласък от произведенията на велики художници, писатели и артисти. Някои от тях са вдъхновени от илюстрациите на Гюстав Дюре към библията - райски картини с приказни мотиви; други - от далекоизточните ритуали и култовото дегизиране чрез татуировките;трети интерпретират в един по-необичаен стил "поп-арт" такива секс-символи като гърдите на Мерилин Монро. Независимо от изображенията върху коприната - птици, маймуни, прилепи или постмодернистични колажи, този тип творчество на Мияке е достойно за най-високи квалификации,а суперлативите в никакъв случай не биха звучали фалшиво.
Изследователите на творчеството и естетиката на дизайнера отбелязват, че още през 1982 година той започва да експериментира с плисетата. За него плисираната форма на дрехата е възможност да се разшири свободата на човешкото тяло и да се гарантира по-голяма динамика и комфорт на движенията му. Плисетата, които той конструира, следват различни посоки – вертикални, хоризонтални и диагонални, в зависимост от фантазията и авторовия замисъл. Така се стига до линията “Плисираното удоволствие Исей Мияке”, лансирана през 1993 година. Но още преди това ( три години по-рано) на художествени изложби в Токио и Амстердам, творецът показва модели, в които на плисетата е отредена централна роля. През 1996 година Мияке обогатява тази линия в сътрудничество с известни японски художници, сред които се открояват Ясумаса Моримура и Нобуйоши Араки. Особен интерес у Мияке предизвикват картините на Моримура, вдъхновени от творчеството на известния френски художник Енгр. Те са щампирани с помощта на специална технология върху плисираните облекла, създадени от Исей Мияке.
Поп- и рок-музиката като едни от най-въздействащите видове на съвременното изкуство също не остават незабелязани от чувствителния творчески перископ на Мияке. В свои произведения той увековечава някои от най-знаменитите попикони като Джанис Джоплин, Джими Хендрикс и др. Връзката между модата на Мияке и света на изкуството може да се открие и в друга посока – много артисти, художници и музиканти са почитатели на неговия стил и предпочитат да носят неговите облекла. Сред тях са джаз-легендата Майлс Дейвис, един от най-ярките представители на поп-арта Робърт Раушънбърг и редица още други.
КОНЦЕПЦИЯТА “A-POC” ( A PIECE OF CLOTH )
Особено силно впечатление японският стилист прави с необичайната обработка на тъканите. Това е още едно потвърждение на неговата антиконсервативност. Привилегировано място заемат плисетата, намачканите и усукани по странен начин дипли на дрехите. Обаче тъкмо те позволяват свобода на тялото и движенията, както и неограничен порив и неудържима смелост в кройките, силуетите, формите. Още в зората на своето творчество младият дизайнер работи с отделни парчета плат, най-често неправилно изрязани, като ги комбинира по чисто интуитивен подтик, напластява и артистично “организира” около тялото. От края на 60 и началото на 70-те години на ХХІ век Мияке започва да използва по-груби и сурови материи, от които дотогава са се изработвали само облекла за японските работници. Аналогията с бума на денима на Запад е напълно логична.
Отношението към материите е програмно и емблематично за разбирането на новаторството в изкуството на Исей Мияке. Знае се, че за всяка нова колекция в неговите лаборатории се експериментират над 300 различни видове материи – естествени, синтетични, смесени и пр. Необичайните и алтернативни материали по правило заемат централно място в текстилните интерпретации на твореца. В началото на кариерата си той работи основно с памук, защото цени високо универсалността и практичността на тази материя. По-късно открива полиестера и найлона, които пък позволяват необичайни промени във формалните дизайнерски търсения, както и прилагането на високотехнологични решения. Обикновено идеята за самата дреха произтича от вида и качеството на материята като целта е да се следват контурите на човешкото тяло и да му се гарантира максимална свобода. Крепон, вафлени материи, хармонично сгънати и надиплени платове – всичко това постепенно се превръща в запазена марка за суровината на неговото изкуство.
Исей Мияке извлича нови и нови ефекти от избраните и създадените от него платове. Той ги обработва по странен и непознат начин, който включва необичайни кройки, шокиращи разрези, изненадващи отвори, както и екстравагантно и направо фантастично дупчене, съшиване и съединяване на отделните късчета. Кулминация в творческите търсения на дизайнера е схващането за “Парче плат” ( А-Poc – A Piece Of Cloth ). Той и неговият екип хвърлят много сили през годините, за да намерят вълшебния способ, с помощта на който всеки би могъл сам да проектира дрехата си. В обработката на парчето плат се включват, разбира се, и най-новите технологии с компютърно програмиране. В Института “Киото” по време на изложбата “Видение на тялото: модата или невидимия корсет” бе показан модел на Исей Мияке от колекцията “A-POC Qween”. От това произведение, изработено от найлонов жакардов стреч и памучна тъкан откъм опъката страна, става ясно че всяка дреха – пола, риза, рокля, палто, яке и т.н. може да се превърне в извезана жакардова “тръба”. За да се постигне желаната от потребителя или пък художника форма, трябва да се направят съответните срезове, разрези и прорези. Анализаторите на Института за костюма “Киото” смятат, че това “най-ново постижение в сферата на конструирането на облекла” трасира пътя към оригиналност от коренно различно естество, която ще бъде водеща в модния дизайн през настоящия ХХІ век.
БЕЗГРАНИЧНО ВЪОБРАЖЕНИЕ И ФЛУИДНИ ФОРМИ
Любопитно е вглеждането в най-зрелия период на дизайнера – в неговите произведения от края на 90-те години на ХХ век, непосредствено преди той да се оттегли от активна творческа дейност. Представите и впечатленията ни за късните му творби се допълват от две особено значими колекции, насочени респективно към сезоните есен-зима 1997-1998 и пролет-лято 1998 година. Какви се тези впечатления?
В колекцията прет-а-порте на Исей Мияке за есента и зимата на 1997 - 1998 една от темите е озаглавена "Северни светлини" и има за своя основа множеството богати луминисцентни цветове, като се започне със зеленото и синьото и се свърши с пурпурното, сивото и черното.Както е отбелязано в естетическата концепция на колекцията и пресдосието, облеклата напомнят ризите от джинсов плат и тениските, изработени с много чувство за хумор и авантюризъм. Тези модели преращат към далечната 1970 година, когато Мияке и екипът му показват своята ранна колекция на шефката на американския “Вог” Даяна Врийланд. Якетата са десенирани като детски рисунки и изглеждат ръчно изработени въпреки машинната намеса. Някои от тях са изработени от мохер. Ефектът,който се постига с тази конструкция е изтъняване и издължаване на силуета и финес на пропорциите. Отново като декоративен елемент се използва кадифето. Под якетата и саката се носят прилепнали рокли,панталони и поли от стреч, отново с кадифени декорации. Костюмите от стреч са обогатени или съчетани с диагонално моделирани кадифени панталони и поли, които преакцентуват върху тялото.
Пълна свобода на въображението, усет за цветовия лукс и нагласа за грация и красота, чийто извор е в самата природа - навярно това е най-характерното за последната тема на колекцията, озаглавена "Призми". Както отбелязва самият дизайнер в своето писмено послание до зрителите, до своята публика, "Официалните облекла като тъкани и като форми са издържани в целия спектър от брилянтни цветове. Тук цветовете са издигнати в ранг на истинска поезия и емоция. И сякаш танцуват върху повърхността на дрехите. Това се постига като се комбинират традиционни и нови индустриални технологии. Това е един колаж от традиционна ръчна работа и съвременно високотехнологично шивачество, а ефектът е дреха за утрешния ден. Тук Исей Мияке изцяло е освободил въображението си, тотално е разрушил неговите граници. Материите, от които са изработени моделите са : коприна и шифон с апликации - вълнени или кадифени. Вследствие на това всеки един от моделите е уникален.Създава се впечатлението, че моделът е изработен от едно цяло парче плат, което е кроено единствено на местата,където е абсолютно необходимо.По този начин се постига максимална свобода на силуета и материите падат леко по тялото, следвайки естествените му линии. Шапките са с крила и са направени от водоустойчива хартия."
В лансираните от Исей Мияке облекла за пролетта и лятото на 1998 година отново изпъкват концептуалните му решения; наново засиява философията му за формите, които са плод на богатата творческа фантазия и отлично познаване на анатомията на човешкото тяло. Гледайки тези прекрасни произведения, човек логично започва да ги сравнява със съвършени пластики, с изумителното скулптурно изкуство.
И в тази колекция прочутият японският майстор на драпираното изкуство не крие пиетета си към Мадлен Вионе, която още преди няколко десетилетия създава съвършените рокли, заимствайки и развивайки античния изкуство на драперията. Предлаганите облекла отново потвърждават нестихващия интерес на дизайнера към стичащите се по тялото форми и материи; към художествената интерпретация и неконвенционалния стил в конструирането на дамската дреха. Синтезът между необичайната форма и човешкото тяло е необикновен, запомнящ се и провокиращ въображението. Модели от тази колекция са в състояние да ни накарат за пореден път да вникнем в творческото и естетическото кредо на стилиста - да осмислим философското му обяснение на приликите и разликите между човешкото тяло и неговата дреха; да прозрем в изумителния резултат от сливането и взаимното влияние на културите от Изтока с културите от Запада. Автентичността на формите, въздействието на оригиналния релеф и свежите драперии привилигероват Мияке като дизайнер-чудотворец, като един от най-оригиналните и свежи художници на нашето време.
НАОКИ ТАКИЗАВА: ТОЧНИЯТ УЧЕНИК НА ТОЧНИЯ УЧИТЕЛ
След като оставя дълбока диря в световния моден дизайн най-вече със специалното си отношение към текстила, геометричните форми, изкусните гънки и драперии и въобще - радикалната промяна в схващането за мода, Мияке поверява изготвянето на дизайна на новите колекции на своя млад колега и ученик Наоки Такизава. „Предаването на щафетата” от точния учител на точния ученик не е изненадващо събитие. Такизава работи при Мияке още от 1989 година и успява да усвои много от най-важните му техники и изразни средства. От 1993 година той отговаря за дизайна на мъжките колекции на Исей Мияке, а няколко години по-късно и за дамската линия.
Продължава ли новият дизайнер на “Исей Мияке” Наоки Такизава да твори в духа на своя патрон? Дали великата традиция ще бъде следвана неотклонно или пък ще се осъществи поредната реформа и преразглеждане на стила на прочут дизайнер от неговия приемник? Мияке просто няма как да бъде забравен! Това проличава особено силно , например, в последната част на колекцията на Такизава за „Исей Мияке” дамска мода есен-зима 2003 – 2004. Акцентите падат върху гофрираните тъкани. Силно впечатление правят мантата и якетата, украсени с цветни бродерии, копчетата от жерсе, меките тъкани, а също така и иползвнето на материи като деним, вълна, жакард и памук. Като цяло внушението на дамската колекция на Наоки Такизава за Исей Мияке, есен-зима 2003-2004 година навява асоциации – при това деликатни, със стила на самия Мияке, който продължава да бъде характеризиран от модните експерти като безпрецедентен моден идеалист, мечтател и визионер.
И други талантливи модни творци работят за марката „Исей Мияке”. Своята първата колекция за нея – мъжка линия, представя Дай Фудживара през 2007 година. Но всеки, който получи честта да работи за този емблематичен бранд, знае, че са да бъде на нивото на неговия пионер и създател, трябва да умее да се конкурира с времето, да дава воля на въображението си и да не забравя никога безценните традиции на Изтока.
* * *
Безспорно свидетелство за голямото признание на таланта на Исей Мияке са неговите награди и отличия. Сред тях не може да не бъдат споменати приза на Клуба на японските модни издатели, на Съвета на модните дизайнери на Америка;както и това, че е Офицер на Френския Орден на изкуствата и науката, че е Доктор Хонорис кауза на Кралския колеж за изкуство в Лондон (1993) и, че е Кавалер на "Ордена на почетния легион". Гигантското дарование Мияке е и навярно сред най-убедителните доказателства за художествено-естетическата природа на модата, както и за това, че съвременният дизайн е немислим без най-новите текстилни технологии, без експеримента и свободата на творческите хрумвания. . Неговото изкуство наистина е синтез на японските изконни ценности и най-новите въжделения на човечеството.
Бележки:
(1) В статията са използвани следните източници: Ермилова, Д.Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003; История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003; О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Стойков, Л. Световната мода. Първа част ( Англия и Франция).С.,2000; Стойков, Л. Теоретични проблеми на модата.С., 2006; Evans, C.Fashion at the edge. Yale University press. New Haven and London, 2003 ; Issey Miyake - The Illusionist,Vogue Fashion Designers – Internet; ; Issey Miyake – press release; Martin, R.The St.James Fashion Encyclopedia:A Survey of Style from 1945 to the Present.Visible Ink Press. Detroit,1997; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; Menkes, Suzy. Issey Miyake. Fabrics of the mind. “International Herald Tribune”, June 1, 1993, p.8; Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann,2000,Cologne; Simon, J. Miyake Modern. In:”Art in America” , 2/1/ 1999 и др.
Снимки:
1.Исей Мияке
Фото: © Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann,2000,Cologne
2. Модел на Исей Мияке, 1977
Фото: © Noriaki Yokosuka / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р. 438;
3. и 4. Модели от колекцията “Изгубеният рай” на Исей Мияке,1977
Фото: © Leventon, M. Artwear. Fashion and Anti-fashion. San Francisko, 2005, p.60
5. Модел на Исей Мияке, 1978
Фото: Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer. Köln, 1999, p.438.
6. Модел на Исей Мияке, 1979-1980
Фото: Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer. Köln, 1999, p.438.
7. Модел на Исей Мияке, 1980
Фото: © Peter Knapp / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р. 407;
8. “Rattan body” на Исей Мияке, 1981
Фото: © Tsutomu Wakatsuki / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р. 409;
9. Корсаж на Исей Мияке, есен-зима 1980
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 609
10. Трико “тяло-татуировка” на Исей Мияке, есен-зима 1989
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 645
11. Модел на Исей Мияке, 1989
Фото: © Barry Lategan / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р. 426;
12. Палто на Исей Мияке, пролет-лято 1995
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 646
13. Модел на Исей Мияке, вдъхновен от творбата на японския художник Ясумаса Моримура, който на свой ред интерпретира картина на Енгр, 1996
Фото: © Leventon, M. Artwear. Fashion and Anti-fashion. San Francisko, 2005, p.56
14. Модели на Исей Мияке, изработени от негови материи и вдъхновени от творби на други художници, 1998-1999
Фото: © Фото: Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer. Köln, 1999, p.443.
15. Модел “A POC QWEEN” на Исей Мияке на изложба в Киото “Видение на тялото : модата или невидимия корсет, пролет-лято 1999
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 709.
16. Колекция на Исей Мияке, пролет-лято 1999
Фото: © Fashion Group International / Evans, C.Fashion at the edge. Yale University press. New Haven and London, 2003, p. 174.
17. Модел на Исей Мияке, есен-зима 1999-2000
Фото: © Фото: Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer. Köln, 1999, p.441.
18. Наоки Такизава
Фото: © FashionWindows.com,Inc.
19. – 21. Колекция на Наоки Такизава за “Исей Мияке”, есен-зима 2003-2004
Фото: © JAVA Fashion Press Agency
22. – 24. Колекция на Наоки Такизава за “Исей Мияке”, пролет-лято 2007
Фото: © Giovanni Pucci / FashionWindows.com,Inc.
25. – 26. Колекция на Исей Мияке, пролет-лято 2008
Фото: © www.elle.com
27 - 28. Колекция на Исей Мияке, пролет-лято 2009
Фото: © Imaxtree / www.elle.com
29 - 32. Колекция на Исей Мияке, пролет-лято 2009
Фото: © Imaxtree / www.elle.com
ВИДЕО:
Исей Мияке : документален филм (Първа част)
Исей Мияке : документален филм (Втора част)
Исей Мияке : документален филм (Трета част)
Issey Miyake, Spring 2009 : runway footage from the show
Issey Miyake Fall 2008 : runway show with pop-up facts
FTV - Issey Miyake (Paris F/W 2008)
Issey Miyake by Naoki Takizawa Spring Summer 2007 Collection
Прочетено: 9534 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 19, Февруари 2009
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 18: АННА МОЛИНАРИ: „МОИТЕ ДРЕХИ НОСЯТ ПОСЛАНИЕ ЗА КРАСОТА И СЪБЛАЗЪН”
БРОЙ 17: ВИКТОР И РОЛФ: КОНЦЕПТУАЛНО ДУО ЗА МИЛИОНИ
БРОЙ 16: МАРК ДЖЕЙКЪБС: „ДРЕХАТА ГУБИ БЛЯСЪКА СИ, АКО НЕ Е ОБЛЕЧЕНА ОТ ТОЧНОТО МОМИЧЕ!”
БРОЙ 15: ДЖАНИ ВЕРСАЧЕ: “ГРАНИЦИТЕ МЕЖДУ СЪБЛАЗНИТЕЛНОСТТА И ВУЛГАРНОСТТА СЕ ПРОМЕНЯТ С ОГРОМНА СКОРОСТ!”
БРОЙ 14: АНЖЕЛА МИСОНИ: “ИСКАМ РАБОТАТА ДА Е В ХАРМОНИЯ С ЛЮБОВНИЯ ЖИВОТ И ПРИЯТЕЛИТЕ МИ!”
