Кое кара толкова много хора – журналисти, писатели, модни експерти и анализатори да я обсипват със суперлативи? Защо я титулуват като “Първата дама на американската мода”, “Кралицата на Седмо авеню”, “Пепеляшката от Ню Йорк”, “Американската Шанел”? Къде е разковничето на нейния успех? Какво се крие зад вечната усмивка на тази лъчезарна и енергична дизайнерка? И как започва всичко?
НАЧАЛОТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ЛОГИЧНО
Обикновено биографи и изследователи си задават въпроси свързани с генеалогията на таланта, корените на гениалността, търсейки причини от биографски, социален, психологически и пр. характер. За Дона Каран няма нищо по-логично от това да направи своя професионален избор като дизаайнер, след като е родена и формирана в семейство на баща моден шивач и майка – манекенка и търговка на модни стоки. Появява се на бял свят на 2 октомври 1948 година във Форест Хилс, Ню Йорк като Дона Фаск. Учи в прочутото дизайнерско училище “Парсънс”. Още не е завършила, когато е одобрена да изработва скици за прочутата американска дизайнерка Ан Клайн. По-късно става нейна асистентка, а след смъртта й и главен дизайнер на модната къща. Стажуването и практикуването й при Ан Клайн съвсем не е само розово и безпроблемно. В началото шефката не е особено доволна от поведението на младата стилистки и даже я уволнява. По-късно, обаче, отново я назначава при себе си. Любопитно е да се отбележи, че Дона Каран е едва на двадесет и шест години, когато оглавява дизайна на модната къща, заемайки мястото на Ан Клайн, която внезапно умира от рак. Фамилията Каран получава от първия си мъж Марк, като я запазва и след развода им. От брака си има една дъщера – Габриела. Между 1974 и 1986 години е дизайнер и директор на “Ан Клайн” заедно с Луис Дел`Олио. През 1985 година създава своя собствена марка “DKNY” – “Дона Каран Ню Йорк”, която я извежда в звездна орбита, в която е и до ден днешен. През следващите няколко години / между 1986 и 1992 / прибавя нови линии към производството си, разширявайки своя бизнес с плажни и трикотажни облекла, булчински колекции, мъжко облекло, както и козметика, бельо, парфюми.
Каран е световно известна със своите парфюми и различни други ароматни течности. Модерност, достъпност, различност и свежест са сред ценностите на нейното парфюмерийно изкуство. Най-новият „писък” в това отношение е DKNY Women Energizing, пуснат на пазара през февруари 2011 година. В характеристиката за него четем: „Уханието на парфюма се фокусира върху енергията на Ню Йорк със своята весела, упойваща и чувствена композиция. По-лек от оригинала той е като един слънчев ден в Ню Йорк. Във връхните си нотки аромата е освежаваща комбинация от цитрусови плодове, ледено студена водка и доматени листа”.
Тя проявява изключителен пазарен нюх, гъвкавост и откровеност към реалните потребности на клиентите. А техните потребности варират от желанието за по-различно и практично облекло до необходимостта от по-достъпни, по-евтини дрехи. Дона Каран им предлага всичко това, откривайки втора, трета и т.н. линии, реализирайки гъвкаво ценовата си политика. Работи не по тенденции, а по теми. Изповядва максимата, че модата вече не може да диктува, а само да предлага стоки за избор. Редом с облеклото, проектира мебели и работи върху дизайна на множество аксесоари. През 2001 година продава фирмата си на Бернар Арно, собственик на френския моден гигант LVMH.
ЕСТЕТИЧЕСКА И ТВОРЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ
Нейната мисъл:“Целта е красивото да се подчертава, а грозното да се прикрива” спокойно би могла да мине за девиз на всеки уважаващ себе си имиджмейкър. Но това не е просто ефектна фраза, а кредо, което маркира цялостно и концептуално нейната естетика, нейното въздействащо творчество. Това, към което Дона Каран се стреми неотлъчно е да облекчи максимално съвременната жена в грижите й за разхубавяване и в стремежите й за намирането на лесен и практичен модел на работа, на всекидневно съществуване. Неведнъж ще срещнем нейни откровения за това как хрумванията за поредната колекция са в резултат на нейни лични потребности – потребности, зададени от реалния живот. Тъкмо за това тя е на мнение, че вече са отминали времената, когато жената трябва да има три тоалета – за сутринта, за обяда и за вечерта. Динамиката на живота предполага друг подход: търсенето и намирането на практичния лукс, на удобната елегантност. Може да й се доверим, когато откровеничи пред сп.“Пари мач”, отговаряйки на въпроса какво не е могла да намери по магазините: “Прост и удобен стил облекло за модерната жена, отвъд изкуствените моди, дрехи, които да можем да носим през целия ден. Аз прекарвах живота си по самолетите и живеех в пътната си чанта. С изненада установих, че дрехите, които се предлагаха на жените, бяха или твърде официални, или недостатъчно, и че не отговаряха на съвременните потребности. Погледнете ме, аз по нищо не приличам на манекен! Моите нюйоркски приятелки бяха като мен”. В телевизионен филм за нея пък тя кратко и ясно дефинира характера на своите колекции: “Лукс, удобство и чувственост”.
В различни периоди на своето творчество тя създава и акцентува върху различни особености на облеклото – първоначално на дамското, а в последствие и на мъжкото. Фаворизира тъкани като жерсе, черен кашмир, стреч, висококачествена коприна, вълна и различни фини материи. Работи продължително върху търсенето и намирането на новия – постмодерен, вид на изкуството на драперията /много по-минималистично и дозирано в сравнение с праобразите му в произведенията на Вионе и Гре . Облеклата й подчертават сексапила и еротичността на тялото почти незабележимо. Няма нищо по-естествено за окото да забележи част от бедрото благодарение на майсторски проектираната цепка и нищо по-нормално деколтето, което е символ на толкова женственост, виталност и, разбира се, страстност. Нейният дизайн може да се характеризира по много начини и навярно във всички ще има достатъчно основания, но би било грешка да се пропуснат определения като “смел”, “земен” и “ентусиазиран”. Сред множеството потвърждения е и решението й през 1992 година да лансира колекция в стил “ню хипи”, както и предложените горе-долу по същото време размъкнати и торбести модели – твърде далеч от обичайните й шикозни облекла. Към всичко това трябва да се добави и решителността, с която тя залага на бодито, на повечето комбинации в дамския гардероб, на наборите, които скриват дефектите и несъвършенствата на женската фигура и пр.
Концептуалността на дизайнерката личи не само в нейните произведения, но и в начина й на мислене, повлиян от медитацията и източната философия. Твърди се, че тъкмо на тази менталност се дължи опростения и функционалния й стил. Белег на високия й професионализъм са и препоръките и съветите, които тя дава на съвременните мъже, свеждайки ги до седем съвета за обличане. Кои са тези седем неща, които мъжът трябва да държи в гардероба си и – разбира се – да носи:
1. Хубав черен панталон
2. Хубаво сако
3. Бяла риза
4. Вратовръзка
5. Хубав кашмирен пуловер
6. Хубави дънки
7. Кожен аксесоар
Дона Каран не е безразлична към допълненията и съвсем закономерно през 2009 година създава и разпространява първата си колекция от ръчно изработени дамски чанти. Емоцонално и метафорично тя коментира поредното си начинание: „Много съм развълнувана за новата колекция чанти. Всички модели ще бъдат ръчно изработени в Италия. Всяка от тях ще стои прекрасно в ръцете на жената и ще се превръща в част от нея и начина й на живот. Когато си „градска жена“, като мен, чантата ти е един от най-важните неща защото вътре е побран целия ти ден. Поради тази причина ще вложа цялата си душа и креативност в новата ми колекция с чанти.“
Като при всеки друг дизайнер и тук проблемите не са изключение. Наскоро – през март 2011 година, заради това, че Каран използва заешка кожа за своята колекция, се заформя сериозен скандал. Организацията за етично отношение към животните и индийски гуру изразяват възмущението си чрез протестно писмо и „последно” предупреждение към „антиекологичната” дизайнерка. Те настояват тя да не използва друг път животински кожи за модни цели.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РОЛИТЕ В СЕМЕЙСТВОТО
Вън от съмнение е щастието и удовлетвореността на Дона Каран от втория й брак със скулптора Стивън Уайс. Задружното семейство /тя с дете от първия си брак и той с две деца от своя предишен брак/ се превръща в пример за успешното съжителство на любовта и бизнеса. И макар че Стивън нерядко предизвива упреци за недостатъчна компетентност или неправилни решения /в т.ч. и от съдружниците на Дона Каран – Таки и Мори/ той е незаменима професионална и емоционална опора на дизайнерката. Извайването на флакона с женския торс за парфюма “Дона Каран Ню Йорк” е само фрагмент от усърдието с което Стивън Уайс работи за компанията. Между впрочем той приема съвсем послушно и отговорно ролята на “втора цигулка”, ставайки вицепрезидент на модната къща. Самата Дона го защитава публично в едно свое интервю пред “Ню Йорк” ( 1996 г.), твърдейки, че вече наистина е банално и неуместно да се коментират качествата на съпруга й, тъй като ако нещо е постигнала през всичките тези години, то е благодарение на Стивън Вайс и на ползотворното им партньорство. Като цяло разпределението на ролите между двамата е класическо: тя отговаря за новите колекции, безбройните и скъпи мостри от платове, ревютата и рекламата, а той – за администрацията, финансите, лицензите и козметиката. Накратко: Дона Каран отговаря за творчеството, а Стивън Уайс – за техническите дейности в модната къща. Той отговаря известно време и за козметичната линия на марката, но по-късно решава да постави приоритета върху своето изкуство. За съжаление през 2001 година мистър Уайс умира от рак.
НЕЙНИТЕ ПРОЧУТИ КЛИЕНТИ
Списъкът със знаменитостите, които се обличат с “Дона Каран” е много дълъг и не по-малко престижен. Прочутите дами, които обожават стила й и са верни последователки са водещи имена в киното и шоубизнеса – Ракел Уелч, Барбара Стрейзънд, Лайза Минели, Деми Мур, Холи Бери и др. Една от най-скъпите й клиентки и заедно с това – приятелки е Барбара Стрейзънд, същата която години наред пее специален химн, на фона на който Дона Каран излиза в края на ревюто, за да се поклони пред публиката. Когато дизайнерът открие точния си клиент, и когато клиентът се спре на точния си дизайнер настъпва взаимна мултипликация на имиджа. Повечето от известните клиенти на дизайнерката потвърждават тази максима. Особено пък когато става въпрос за обитателите на Белия дом. Още в първите си изяви на първа дама Хилари Родам Клинтън предпочита да носи “Дона Каран” на вечери, приеми и официални срещи, където твърде силно впечатление правят роклите, разголващи раменете й. Но най-големият “бум” настъпва, когато самият президент на САЩ Бил Клинтън започва да се облича с нейни костюми. Запитана от журналисти за своя най-прочут клиент и дали под чуждо давление се е спрял на нейния стил, дизайнерката отговаря следното: “Бил Клинтън не е човек, който би се ръководил от чуждо мнение, когато избира облеклото си. Не зная как изборът му се е спрял на мен. Мисля, че просто се чувства удобно в моите дрехи. Впрочем той има рамене точно като за тях и моите модели му стоят много добре”.
ПРИЗНАНИЕТО
Оценката, или още – признанието, на всеки дизайнер е сборна величина, смесица от изпълнени обективни и субективни критерии, мнения на специалисти и мнения на неспециалисти. Като цяло меродавни са класациите на публиката, в т.ч. и пазарът, медиите, в т.ч. модните критици, и, разбира се, времето. Във финансов аспект нещата са недвусмислени: много бързо – още в началото на своята самостоятелна дейност Дона Каран достига рекордните 100 милиона щатски долара годишни продажби, а в края на ХХ век те вече надхвърлят 400 милиона. Дизайнерката и нейният екип са твърде високо оценявани и от различни модни организации, журита и асоциации. През 1996 година тя получава признанието за най-добър дизайнер на дамско облекло от Съвета на модните дизайнери в Америка. Преди това, респ. през 1977, 1981, 1984 и 1985 – престижната награда “Коти” на американските модни критици. През годините Съветът на модните дизайнери в Америка не е оставил незабелязан професионалния устрем и успех на “ПримаДона”-та. Тя е носителка на множество негови награди (1985, 1986, 1990, 1992 и др.). Могат да се изброят редица още призове, почетни степени и отличия, свидетелстващи за необикновеното обществено и професионално признание на тази удивителна създателка на облекла. Но най-важното признание със сигурност е това на многобройните клиенти, на новите генерации, на масовата публика, които не спират да се възхищават на способността на Дона Каран да откликва на техните актуални потребности, да засища желанието им за модерни и практични дрехи, допълнения и ухания.
Снимки:
1.Дона Каран сред свои модели – 1992 г.
Фото: © Vogue, April 1992 / Germany /
2. – 5. Модели от колекцията на Дона Каран, пролет-лято 1992
Фото: © Vogue, April 1992 / Germany /
6. Реклама на “Дона Каран Ню Йорк”
Фото: © Donna Karan, “Vogue”, September 1992 / England /
7. Реклама на трикотаж “Дона Каран”
Фото: © Donna Karan, “Vogue”, October 1996 / USA /
8 . Реклама на “Дона Каран”
Фото: © Donna Karan ; Herb Ritts ; McDowell, C. Fashion today, Phaidon Press Limited, London, 2000.
9. и 10. Реклама на “Дона Каран Ню Йорк”
Фото: © Donna Karan, “Vogue”, October 1996 / USA /
11 . Реклама на “Дона Каран Ню Йорк”
Фото: © Donna Karan, “Vogue”, October 1996 / USA /
12. Реклама на джинсите “Дона Каран Ню Йорк”
Фото: © Donna Karan, “Vogue”, April 2002 / USA /
13. Реклама на бельото “Дона Каран Ню Йорк”
Фото: © Donna Karan, “Vogue”, April 2002 / USA /
14,15 и 16. Реклама на “Дона Каран Ню Йорк”
Фото: © Donna Karan, “Vogue”, April 2002 / USA /
17. Реклама на “Нийман Маркъс” и “Дона Каран Ню Йорк”
Фото: © Donna Karan, “In Style”, September 2003 / USA /
18. и 19. Колекция на Дона Каран, пролет-лято 2011
Фото: © Monica Feudi / GoRunway.com
20. и 21. Колекция на Дона Каран, пролет-лято 2011
Фото: © Robert Mitra