Роден е на 30 август 1927 година в Хейнсвил ( щат Луизиана ) , САЩ, починал на 28 септември 2004 г.. На младини е следвал медицина – първоначално в Ню Орлиънс, а по-късно в университета в Южна Калифорния. Анатомията живо го е интересувала. Множество скици изпъстряли учебника му още тогава, а по-късно медицинските му познания със сигурност са му помогнали в проектирането на бельо. Подготовка по дизайн получава в Ню Йорк / 1947 / и в Париж, където завършва курсовете в школата на Камарата на висшата мода и Академията “Жулиан”. Стажува и чиракува в прочутата модна къща “Молиньо” / 1948 – 1950 /, а между 1951 – 1963 година е асистент-дизайнер в “Хармей” и “Тийл Трейна”. Своя фирма учредява през 1962 година, а една година по-късно вече дебютира с първите си творби. Първата си мъжка колекция Джефри Бийн лансира през 1970 година. Джефри Бийн е предвидил и по-малко платежоспосбните хора. Тъкмо за тях е създал линия облекла на по-достъпни цени – “Бийн баг”. През следващите години се занимава с проектирането и произвоството на спортни облекла и мебели, както и със създаването на парфюмите “Gray Flannel” / 1975 / и “Bowling Green” / 1987 /. Носител е на най-различни изключително престижни награди като “Коти” – на американските модни критици / 1964, 1966, 1968, 1974, 1975, 1977, 1981, 1982 /,Специалната награда за бижутерия / 1977 /, “Дизайнер на годината “ / 1986 /, на Института за модни технологии в Ню Йорк / 1994 / и няколко награди на Съвета на модните дизайнери в Америка.(1)
За ценителите на елегантността той е символ на прецизна модна стилистика, безупречност и съвършенство. Джефри Бийн е между онези американски дизайнери, които формират модерната отвъдокеанска стилистична школа благодарение на своето упорство, оригиналност и последователност.
В неговото творчество съжителстват поне две линии на дизайна – първата, артистичната, която е обагрена с много въображение, романтика и изисканост в европейския смисъл на думата / не случайно го сравняват с мадам Вионе /, и втората – младежко-спортната, която лансира удобно, всекидневно и практично облекло. През 60-те – ерата на хипитата и сексуалната революция, той заедно с Ан Фогъти набляга на мини-модата, като създава ултракъси поли и ги комбинира с дълги сака (2) . От неговото внимание не убягва и динамиката в младежката култура през 70-те години, които за мнозина са епохата на дискомузиката. Младите генерации очакват облекла и външност, които да им импонират, да са в хармония с техния буен живот, с желанието им да танцуват, да се веселят, да се забавляват. Тъкмо такъв тип дрехи за развлечение и отмора предлага Джефри Бийн, редом с другия голям американски дизайнер Бил Блас. Те създавали “весели” облекла, предназначени за тийнейджъри, изработени от кожа и кадифе в ярки цветове, райета и като цяло – ентусиазиран дизайн, който бързо започнал да импонира и заразява жените от различните възрасти (3).
Дизайнерът носи дълбоко в себе си артистичното и поетичното отношение към модата. Още в първите години на своята самостоятелна кариера избира и работи с материи като шифон, жерсе и тафта. Пайетите пък му служат за допълнителна и пищна украса. Той е сред малцината американски модни творци, които гледат на модата като на изкуство с присъщите му дози фантазия, философия, експеримент и многоизмерност. В произведенията му може да се открие влияние както на кубизма и поп-арта, така и на японското изкуство за сгъване на хартия – оригами. Единството и борбата на класическите противоположности “добро” и “зло”, олицетворявани от бялото и черното. Другояче казано, в неговия моден дизайн през десетилетията старокитайската символика на космическата дуалистична система “Ин” и “Ян” намира непрекъснато приложение и търпи множество интерпретации. Доказателства за това откриваме както в моделите му от 80-те години, така и в последните му колекции в началото на ХХІ век.
Дизайнерът има свои любими форми и жанрове, към които се връща непрекъснато в творческите си търсения. Освен графичните комбинации на черно и бяло, освен специалният акцент върху големите падащи яки, той разработва множество проекти с болерото, съчетавайки го с официални рокли или пък развивайки го до форма, която напомня екипировката на фехтовача. Добре е да бъдем наясно и с това, че Джефри Бийн отчетливо е разграничавал всекидневното от вечерното облекло и е залагал на скритите кодове на облеклото така, както са постъпвали големите майстори на шева и кройката: ”Една от главните характеристики на американската мода винаги е била рязката граница между дневното и вечерното облекло. Джефри Бийн не прави изключение; той противопоставя платове с металически цветове на сиви вълнени материи, изскрящо бяло на тафта с флорални елементи, дантела на карирани вълнени тъкани. Понякога на-йдобрите му идеи са изразени във вътрешната част на дрехите, като например обърнатите маншенти, разкриващи платове, чиято функция е да допълват общото впечатление” (4).
Джефри Бийн заедно с други свои колеги като Пери Елис, Ралф Лорен, Дона Каран и Калвин Клайн разбират през 80-те години, че не е достатъчно да се проектират само дрехи, а че трябва да предлагат цялостни дизайнерски решения – облекло плюс аксесоари, обувки, колани и други допълнения, парфюми и пр. “Докато през 70-те години всичко от което се нуждае човек, за да изглежда добре, са чифт дънки, риза, слънчеви очила, обувки и часовник, ансамблите на следващото десетилетие са придружени от шапки и ръкавици, избрани по-скоро за удоволствие, отколкото като необходима част от общия ансамбъл, всякакъв вид широки колани, шарени чорапи и претеннциозни обувки” (5).
Но не бива и да се мисли, че при него всичко е решено веднъж завинаги и че са изключени корекции или пък реформи в собствената му програма, изразни средства и тенденции. Периодично Бийн “залита” по свръхелитарната мода и се налага сам или с чужда помощ да бъде отрезвяван. Преди доста години за това негово “приземяване” спомага и критиката в “Ню Йоркър”, която не го пощадява, посочвайки му слабите места, неприложимостта и откъснатостта на дрехите му от реалния свят. В началото на 90-те години той отново е принуден да направи завой и да премине от предлагането на суперлуксозни облекла на фантастични цени към правенето на по-достъпната мода. За тази цел той самият взема активно участие в рекламната кампания за популяризиране на тази нова практична линия. Отличителното за стила му от този период е усетът за женственост и крехкост. Между впрочем тъкмо тези добродетели той цени най-много у съвременната жена. Моделите му се характеризират с ефирност, асиметричност, изчистеност и експресивност. Жакетите обикновено са извезани красиво, а полите са къси и тесни по бедрата. Силно впечатление правят необичайната му кройка, ефектните разрези и апликации. Обича да работи със сатен, шаяк, кожи, дантели, тюл, коприна, памук и др. Преди време модната редакторка на “Интернешънъл хералд трибюн” Сузи Менкис сравни сребърните врезки в черните му модели с “лунни лъчи, които падат косо”. Предпочита да работи с цветове като розовия, синия, зеления в неговата амплитуда от ябълковото до хвойновото.
* * *
С пълно право може да ръкоположим Джефри Бийн сред великите американски класици на съвременната мода. Неговите заслуги към американския, а също и към световния моден дизайн са най-малко три. От една страна, че успява да хвърли мост между европейския и американския маниер на модно творене, с което подсилва изяществото на модата на САЩ. От друга страна, че обогатява дамското облекло, като привнася в него елементи от типично мъжкия гардероб, в т.ч. и съвсем обикновени елементи като например тишъртите и шортите. От трета страна, че предусеща, заедно разбира се и с други негови колеги, новата посока в световната мода – траектория, белязана със спортен дух и практичност, свобода и развлечение.
_________
Бележки:
(1) За живота и творчеството на Бил Блас вж. по-подробно: О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Martin,R.The St.James Fashion Encyclopedia:A Survey of Style from 1945 to the Present. Visible Ink Press. Detroit, 1997 ; Milbank, C.R. New York fashion. The evolution of American style. Harry N. Abrams, inc, Publishers, New York, 1989; Stegemeyer,A. Who`s Who in Fashion.Third Edition. ”Fairchild Publications”. New York,1996.
(2) Вж. Connikie, Y. Fashions of a decade. The 1960`s. “Facts On File”, New York, 1990, p.17.
(3) Вж. Herald, J. Fashions of a decade. The 1970`s. “B.T. Batsford Ltd”, London, 1990, p.52.
(4) Milbank, C.R. New York fashion. The evolution of American style. Harry N. Abrams, inc, Publishers, New York, 1989, 264 – 294 (? )
(5) Пак там, p. 265 (?)
Снимки:
1. Джефри Бийн
2. Тоалет в черно и бяло с голяма ефектна яка от Джефри Бийн – 1969 г.
Фото: © Еleanor Lambert
3. Вечерен тоалет от Джефри Бийн за “Бийн Базар” – 1970 г.
Фото: © Еleanor Lambert
4. Луксозна вечерна рокля от Джефри Бийн – 1988 г.
Фото: © Sheila Metzner
5. и 6. Модели на Джефри Бийн, пролет-лято 1998
Фото: © All photographs © 2003 FIRSTVIEW
7. и 8. Модели на Джефри Бийн, есен-зима 2000-2001
Фото: © All photographs © 2003 FIRSTVIEW
