Маркиз Емилио Пучи ди Барсенто е роден на 20 ноември 1914 година в семейство на аристократи в Неапол и умира на 29 ноември 1992-а във Флоренция. Известно време учи в университета в Милано, след което продължава обучението си на различни места в САЩ. През 1937 година получава диплом по обществени науки от “Рийд Колидж” (Портлънд, щата Орегон). Магистър е по изкуствата. Доктор по политически науки с научна степен от университета във Флоренция (1941). Между 1938 и 1942 година е пилот на бомбардировач в италианските военно-въздушни сили. През 1947 година регистрира фирма за облекла за спорт, туризъм и свободно време. Първите му изяви като дизайнер са свързани с проектирането на ски екипировка за жени, от 1948 година. През следващата година открива и първия си магазин на остров Капри. Активно се занимава и става известен с дизайна на спортни облекла през 50-те години. През 1950 година открива още няколко свои бутика в Рим, Флоренция, Ню Йорк, Елба, Монтекатини и другаде. Сред най-известните му награди са: Neiman Marcus (1954, 1967), Sports Illustrated (1955, 1961), The Sunday Times – London (1963), на Асоциацията за индустриален дизайн в Милано (1968), награди от Рим (1982) и Париж (1985), наградата на Съвета на модните дизайнери в Америка (1990) и др. От 1992 година собственик и мениджър на модната къща става дъщерята на Емилио Пучи – Лаудомия. Днес “Пучи” е притежание основно на Бернар Арно (LVMH), който през 1999 година закупува 67% от акциите. Главни дизайнери са Антонио Берарди (1999 – 2000), Х. Еспада (2000 – 2002), Кристиан Лакроа (2002 – 2005) и Матю Уилямсън (2006).
СПОРТ И ПОЛИТИКА В МЛАДЕЖКИТЕ ГОДИНИ
Принадлежността на Емилио Пучи към кастата на аристократите и гарантираният охолен живот не само че не разглезват будния юноша, но го амбицират да намери собствен път за реализация. Интересът му към социалните науки го подтиква да започне да ги изучава, при това в няколко университета – в Италия и в САЩ. В комбинация с артистичните и естетическите му познания (не случайно той става и магистър по изкуство) той навлиза в зрелия етап от живота си мъдър, образован и кален. Последното се дължи както на активните му спортни занимания (още като ученик е в състава на италианския олимпийски ски отбор), така и на неколкогодишната му военна служба като пилот на самолет изтребител.
Емилио Пучи се жени през 1959 година за Кристина Нанини ди Казабианка, имат две деца – син Алесандро и дъщеря Лаудомия, която след кончината му наследява модната къща и я управлява до 1999 година.
ФИЛОСОФИЯ, ЕСТЕТИКА И ФАНТАЗИЯ
Коя е запазената марка във философията и естетиката на маркиз Емилио Пучи? Защо и в наше време е толкова актуална и свежа комбинацията от ярки цветове, в които са изрисувани шаловете, ризите, блузите, роклите? Кое прави толкова популярни дамските панталони тип “Капри”? Защо още са модерни пижамите “палацо”, обагрени в интензивни тонове? За да се разбере стилът и мисленето на прочутия дизайнер, е добре да се схванат три от главните негови пробиви в италианската, както и в световната мода. Неговото творчество се разгръща в следвоенния период, когато човечеството има потребност от нови форми на удобство и красота – било за отдих и спортуване, било за официални случаи. Първият пробив на Пучи е в сферата на спортното облекло, където той много бързо завоюва международен престиж, лансирайки модерни и ергономични костюми за скиорите. През 1948 г. дизайнерът е фотографиран за сп. “Харпър’с базар” как се спуска по ски пистите, облечен в подходяща екипировка собствено производство. Скоро след това идват и първите поръчки за американския пазар. Вторият пробив на дизайнера е в т.нар. “униформено облекло”. Емилио Пучи е сред модните творци, които имат заслуга за естетизирането и облагородяването на строгите служебни и униформени облекла в редица сфери като напр. полицията и въздухоплаването. Негови са свежите и елегантни облекла за стюардесите и екипажите на авиокомпанията “Braniff” през 1965 година. Още тогава дизайнерът прогнозира нещо, което се случва четиридесет години по-късно: корпоративното и униформеното облекло преодолява сивите и скучни кройки и съчетава в себе си все по-голяма доза виталност, разнообразие и свежест. Няколко години по-късно той е поканен да изработи дизайна на логото и емблемата на американските астронавти и космическия кораб “Аполо 15”. Майсторски изработената емблема е решена в три цвята – червено, бяло и синьо, и в нея са вградени фамилните имена на астронавтите – Скот, Уордън и Ъруин. В знак на благодарност и с възхищение пред необикновения му талант НАСА и космическият екипаж му предлагат да вземат със себе си в космоса и на луната вещи на Пучи, които след това да му върнат като извънземни сувенири. Доколкото е известно, дизайнерът се възползва от предложението и в космическото пространство летят изработени от него златни медали с инкрустирани върху тях имена на папата, на американския и на италианския президент, на астронавтите и на членовете на семейство Пучи.
Третият пробив на Емилио Пучи е свързан с новата роля и място, които той отрежда на живописните багри и романтичността в своите произведения. Ето как самият творец обяснява отношението си към цветовете: ”Аз преоткрих цвета и създадох симфония на комбинациите. Цветята с всички цветове растат заедно, хармонично в полето и почти всички съчетания на цветовете изглеждат красиво заедно.” Как и защо дизайнерът решава да се спре на този пъстър и емоционално въздействащ маниер при рисуването на тъканите и използването на щампите е въпрос, чийто отговор е комплексен и е свързан с природата на таланта, с влиянието на околната среда, а и с неизбежната мода на 60-те и 70-те години. Нека да припомним, че през този период са актуални т.нар. “психеделични цветове” (психеделията е душевно състояние, наситено с пъстроцветни и магични образи, в резултат на използването на наркотиците). Психеделията като художествен метод и подход има своите жанрови и формални измерения в поп музиката от този период. Известно е психеделичното въздействие върху “Бийтълс” и един от прочутите им хитове “Жълтата подводница”. Пристрастието на Пучи към пъстрите тонове – жълто, червено, оранжево и комбинациите им със синьо, зелено, бяло и розово има и друго обяснение. При пътуванията си до Индия, Бразилия и остров Бали чувствителният творец получава незабравими инспирации от колористичното природно богатство, както и от красивите шарки и мотиви, изпъстрящи облеклата на местното население. Богатата му фантазия инфилтрира тези импулси и ги преработва в чудно красиви ризи и рокли, кърпи за глава, шалове, чанти, а също така и като дизайн за халати, пижами, плажно облекло и пр.
Известно е, че отношението към платовете и въобще текстилната култура е ключова за всеки моден дизайнер. Емилио Пучи отделя много време и внимание на подбора на своите тъкани и не се колебае да експериментира с тях. Ето какво четем в една модна статия във “Вог” за него от 1964 година: „Той експериментира с модели върху кадифе или хавлиен плат, вълна с панделка, коноп с коприна, постоянно търсейки по-добри форми на материала за разтягане. Пучи използва максимално текстилната технология, доколкото беше възможно по това време”.
Красивата еклектика на щампите, по детски пъстрите рисунки и мотиви привилегироват творчеството на Емилио Пучи като необикновен извор на вдъхновение. Сред дизайнерите, които се възхищават и черпят естетически заряд от неговите произведения, са Джани Версаче и Франко Москино (за жалост и двамата вече покойници), както и най-новите негови интерпретатори Антонио Берарди, Кристиан Лакроа и Матю Уилямсън. Тригодишният договорът между „Пучи” и Матю Уилямсън изтече през октомври 2008 година. На негово място бе назначен бившият дизайнер на “Емануел Унгаро” – Питър Дундас. Според „Пучи”, Дундас притежава творчески талант и индивидуалност, които отговаря изцяло на духа на модната къща.
Осмислянето на приноса на Емилио Пучи към световната мода става още по-релефно чрез вглеждането в анализа и оценката, които му дава навярно най-добрата му изследователка Шърли Кенеди в своя труд “Пучи: ренесанс в модата”. Там тя пише: ”Пучи проектирал пелерини, които се спускали и полюшвали като пустинни бризове; еластични бодита с щампи били носени отдолу, а мини-рокли, съчетани с подходящи чорапогащници бяха част от един свободен стил, който скоро се появи в колекциите на дизайнери от Лондон, Париж, Рим, Флоренция и Ню Йорк. Високите талии в стил “ампир”, роклите във вид на ризи, обгръщащи тялото, кадифените и копринените мини поли, бодита с дълбоки V-образни деколтета и тънки „Twist and Frug” разголени рокли станали запазена марка на силуетите на Пучи от 1967-1968 година. Щампите варирали от гигантски гъби и цветя, до пищни водовъртежи, многоцветни, танцуващи панделки, ослепителни тропически пейзажи”. Творчеството на Пучи от 70-те години се вписва идеално в новите стандарти на развлечение и летни почивки и се асоциира с пъстротата и “темперамента” на десените на хавайските ризи и бермудските шорти.
ВЕЛИКИТЕ КЛИЕНТКИ НА ПУЧИ
Кои са жените, избрали да бъдат обличани от Емилио Пучи? Какво обединява дами, свързани с политиката и обществения живот, киното и модата? Шарените десени, изисканите платове, лежерните силуети или пък нещо друго? Жаклин Кенеди-Онасис е сред запалените клиентки на дизайнера. На нея несъмнено й се нравели топлите цветове и игривото настроение, което идва от неговите модели. Като една от най-известните и най-елегантни жени на света тя носи негови произведения през ваканциите и по време на летния отдих. Да не забравяме, че копринените блузи и белите панталони “Пучи” тогава са почти униформа сред елегантните жени в Ямайка. Друга изключително влиятелна дама в областта на вкуса, стила и модата е Даяна Врийланд (американка, родена в Париж, която между 1937 и 1962 години е главен редактор на списание “Харпър`с базар”, а между 1963 и 1971 – шефка на главния му конкурент – американското списание “Вог”). Врийланд е запомнена и описана от нейни съвременнички, облечена в красива и женствена рокля на Пучи, изработена от копринено жарсе.
Тесните, сравнително къси панталони (един от сексуалните знаци в края на 50-те и началото на 60-те години в дамската мода) са особено търсени и желани от почитателките на тази марка. Дрехите от шантунг, коприна, жарсе, памук, кадифе са с привилегировано място в гардеробите на София Лорен, Барбара Уотърс, Одри Хепбърн, Мерилин Монро и други светски знаменитости. През 90-те една от най-запалените модни фенки на марката “Пучи” е поп звездата Мадона. Не са малко жените, дотолкова влюбени в модата на Емилио Пучи, които са пожелавали да бъдат погребани, облечени в негови тоалети. Ако за някои това е било само желание, то се превръща в показателен факт за световния секссимвол и една от най-легендарните кинозвезди на Холивуд – Мерилин Монро. Положена в ковчега за последния си земен път тя е облечена в бадемово зелена рокля на Емилио Пучи от копринено жарсе. Според самия дизайнер, тази рокля има интересна история. Веднъж, пазарувайки в бутиците на Бевърли Хилс, Мерилин Монро попада на нея и от пръв поглед се влюбва в изкусително стилната и женствена дреха. Бързайки час по-скоро да я пробва, актрисата осъзнава, че би било неподходящо да я облече във вида, в който била тогава, а именно – с жартиери и сутиен. Без да се замисля, тя ги сваля в пробната, облича новата рокля от Пучи и така излиза от магазина. Говори се, че тъкмо в този момент на улицата я забелязва прочутият драматург и писател Артър Милър, който по-късно й става съпруг.
Хроникьорите на прочутия италиански дизайнер и до ден-днешен разказват колко било модерно за Коледа да се купи като подарък “нещичко от Пучи” – било кърпа за глава, шал или пък нещо по-голямо – рокля, ансамбъл и т.н. Известни са случаи, когато за специални партита в светското общество задължителният дрес код за всички гости бил те да са облечени в “Пучи”. Изобщо произведенията на Емилио Пучи в продължение на десетилетия са ярък символ за преуспялост в обществото, за висок вкус и оригинален стил. Съпругите на милионери, дъщерите на преуспели магнати носели “Пучи” с удоволствие и самочувствие, защото тази марка им давала гаранция за луксозен начин на живот, за модерна елегантност и елегантна модерност.
* * *
Новаторството и гениалността в модата обикновено са свързани с търсенето и налагането на нови форми, силуети и цветови съчетания. Към това може да се добави и съзнателното поставяне на акцент върху един или друг аспект на дизайна – например на детско или мъжко облекло, на спортна или униформена дреха, на допълнения и принадлежности за една или друга дейност, за една или друга светска изява в обществото. Емилио Пучи възвърна аристократичния блясък на следвоенната мода, като я романтизира и еманципира свежестта и разнообразието на цветовете в дизайнерските произведения. Благодарение на флорентинската му естетическа и културна мощ, както и на други италиански творци-поети и музиканти на стила, днес италианската мода е водещ фактор в световния моден дизайн и намагнитизирва всеобщото внимание със сочна визия, пълнокръвна красота и живи форми.
Бележки и източници:
В статията са използвани следните източници: Ермилова, Д. Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003; О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Encyclopedie.Editions – De grote Mode Nathan. Paris, France,1989; Baker, Patricia. Fashions of a decade. The 1950s. B.T. Batsford. London, 1991; Connikir, Yvonne. Fashions of a decade. The 1960s. Facts On File. New York, 1990; Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press; Martin, R. The St. James Fashion Encyclopedia: A Survey of Style from 1945 to the Present. Visible Ink Press. Detroit, 1997; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; Reuters Television News; O`Hara, G. The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s. Thames and Hudson. London, 1986; Seeling, Charlotte. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999; Steele, Valerie. Fashion, Italian Style. Yale University Press. New Haven and London. New York, 2003; Stegemeyer, A. Who`s Who in Fashion. Third edition. Capital Cities Media, Inc. Fairchild Publications, New York, 1996.
Снимки:
1.Фотография на Емилио Пучи на фона на величествен ренесансов портрет, 1970
Фото: © Enrico Ferorelli / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.20.
2.Пучи заедно с един от любимите си модели Ина върху покрива на своята внушителна сграда – палат, 1957
Фото: © Relang / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.30.
3. Модел на Пучи – коктейлна рокля от копринено жарсе със щампи на стилизирани рози, 1958 г.
Фото: © Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.48.
4.Eмилио Пучи заедно с Барбара Стрейзънд, Ню Йорк – 1964 г.
Фото: © Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.36.
5. Работен момент в ателието на Пучи – дизайнерът конструира дреха от коприна върху японския модел Ику Итзуки, 1964 г.
Фото: © Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.17
6. Шик за зимните ски спортове – модел на Емилио Пучи, 1965
Фото: © William Klein, Vogue © Konde Nast / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.59.
7. Униформи за стюардесите на авикомпанията “Braniff”, проектирани от Пучи през 1965 г.
Фото: © Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.154.
8. През 1967 година пет италиански дизайнери получават наградата Neiman-Marcus ( от ляво на дясно ) Лидия де Рома, Джангарло Вентурини, Валентино, Фиама Ферагамо, Емилио Пучи и Стенли Маркъс
Фото: © Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.131.
9. Емилио Пучи е автор на дизайна на мотоциклетите “Веспа” за “Фиат”, 1977
Фото: © Roberto Marchiori / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.93.
10. Чанти по дизайн на Пучи, изработени от коприна, памук и кадифе в периода 50-те – 70-те години на ХХ век
Фото: © Roberto Marchiori / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.149.
11. Плащ с капюшон от розов копринен жоржет и акцент върху маската като мотив на рисунките, втората половина на 60-те години на ХХ век
Фото: © История моды. Коллекция Института костюма Киото. Москва, 2003, с.593.
12. Копринени и памучни възглавници от Пучи, 1988
Фото: © Roberto Marchiori / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.162.
13. Пучи е първият моден дизайнер, който изработва за бита и домакинствата шалове, кърпи и чаршафи, 1967
Фото: © Roberto Marchiori / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.162.
14. Цветовете на дъгата са колористичните предпочитания на Пучи, което личи от този букет от нишки и влакна от ангора, мохер и бляскави конци, 1987
Фото: © Roberto Marchiori / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.136.
15. Емилио Пучи е автор на емблемата за австронавтите на “Аполо 15” с мисия за кацане на луната, 1971
Фото: © Roberto Marchiori / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, p.168.
16. и 17. Модели от жарсе (горнищата) и легингс (долнищата), изработени от стреч през 1990 година и вдъхновени от модата на Пучи от 60-те години. Стилисти Andrew Eccles и Susan Cannon
Фото: © Roberto Marchiori / Kennedy, Shirley (1991) Pucci: A renaissance in Fashion. New York, London, Paris: Abbeville Press, pp.200 – 2001.
18. и 19. Колекция на Матю Уилямсън за „Емилио Пучи”, пролет-лято 2009
Фото: © Marcio Madeira / www.style.com
20. и 21. Колекция на Питър Дундас за „Емилио Пучи”, есен-зима 2009 – 2010
Фото: © Marcio Madeira / www.style.com