КЕНЗО: „ВСИЧКО Е В СЪСТОЯНИЕ ДА МЕ ВДЪХНОВИ!”

Проф. Любомир Стойков

Кензо Такада е роден през 1940 година в Киото, Япония. След като завършва образо­ванието си в „Бунка колеж“ (токийски колеж по дизайн), работи като дизай­нер на мостри за различни магазини. Между 1960 и 1964 година е и художник на кройки за токийското списание „Soen“. През 1964 година заминава за Париж и работи отначало на свободна практика, а след това за Жак Пизанти, Луи Феро и др. През 1970 година открива свой собствен бутик „Японска джунгла“, който му носи голям успех. По-късно името на модната къща се променя на „Кензо“. Бързо почват да печелят възхищение неговите памучни облекла. Ценящ високо шевиците и пъстрите шало­ве с перуански мотиви, творецът се изявява и като майстор на миксираните щампи. Негов специалитет са блузите в ориенталски стил, ту­никите и широките панталони. През годините вниманието му към плетивата е неотслабващо: предпочитаните от него облекла са богато апликираните жилетки и пуловери. През 1983 година лансира своята мъжка ли­ния. През следващата година разширява дей­ността си, като включва проектирането и про­изводството на джинсови облекла и дрехи за деца.

Ненадминат художник, съединяващ традициите на Изтока и Запада, Кензо е сред световните асове на модата. Награда на Клуба на японските модни критици (1972). Кавалер на Ордена на изкуствата (1984). (1)

През 1988 година излиза първата му женска линия парфюми – Kenzo de Kenzo, Parfum d’été, Le Monde est beau и L’eau par Kenzo. Първият му мъжки аромат е лансиран през 1991 година под името Kenzo Pour Homme. Flower by Kenzo пък е лансиран през 2000 г. и се превръща в най-известния парфюм от цялата линия.

През 1993 г. брандът му е купен от световноизвестния моден конгломерат LVMH. Кензо Такада обявява оттеглянето си като дизайнер през 1999 г., оставяйки марката на своите асистенти, които отговарят за модната къща. През 2003 г. италианският дизайнер Антонио Марас се присъединява към бранда и е обявен за творчески директор през декември 2008 година.

През юли 2011 година от модната къща обявиха, че Марас напуска позицията си като творчески директор на „Кензо” и ще бъде наследен от Умберто Леон и Каръл Лим. "

Кензо, като марка, има толкова богата и интересна история и е трудно да се определи какво точно сме променили. С нашите нови колекции се надяваме, че сме вкарали в марката младежки дух, забавление и нахаканост. Заедно с това обаче искаме да уважим и да съхраним традициите на модна къща „Кензо”, като например значението на щампите и техния смисъл във всяка колекция… ", казва Умберто Леон след година на поста творески директор.

Изкуството на Кензо Такада покорява поне с три неща: с оригиналността си, с удивителната свежест на внушенията и с детинската свобода на въображени­ето. Детинска е и усмивката на твореца, която – дока­то общуваш с него, наистина не слиза от лицето му…

Първият ми досег до изкуството на този изключи­телен творец бе на ревюто с колекцията му мъжка мо­да, есен-зима 1994 – 1995 година в Карусел на Лувъра. Цялостното впечатление от това запомнящо се ревю, преминало на фона предимно на спокойна музика (шансони, редувани с класика), е свързано с дизайнер­ската настойчивост по отношение на новата роля, която материята ще играе в мъжкия гардероб. Туиди, фланелени материи, релефни тъкани, велури и микси-рани платове – така най-общо могат да се представят главните насоки от гледна точка на материалната ос­нова на модата „Кензо“. Ако се придържам към тема­тичната схема, предложена от дизайнера, трябва да изброя главните полета на неговите внушения. Те са: „Мъжът тук или навсякъде“; „Мъжът в тълпата“, „Мъжът оркестър“; „Мъжът от горите“; „Винаги ще има мъже“; „Багдадският кра­дец“.

Пуловер-туника или риза от жарсе в съчетание с широк панталон; сако с едноредово закопчаване (три копчета) или къс кардиган; жилетка с яка в стил „Мао“ или жилет­ка с горно закопчаване…

Пред очите ми още стои вну­шителната панорама на мъж­кия имидж в края на двадесе­ти век – облекла със сложни структури и „натежали“ от символика цветове и нюанси (предимно топли), а в ушите ми още звучи симфонията на едно приложно изкуство от най-висок ранг. Не искам да злоупотребявам с епите­тите, но действително, гледайки колекцията на Кензо, човек не може да не усети тръпката на истинското въздействие на изкуството мода и да не почувства вълнението от досега до такива оригинални творения.

Серията от мъжки костюми в стил „Денди“ пък на­помни, че макар и неординерно схваната, класиката също може да бъде интерпретирана в днешните хрумвания на стилистите. Не ме изненадаха толкова елечетата, обличани от манекените едно върху друго, нито пък декорациите по хастарите – джамии и църкви. Удивление предизвика самата атмосфера в залата – наситена с възторг, с пиетет към оригиналността и същевременно с много, много семплост. „Точките обраха“ хората на физическия труд – монтьори, дърводелци, водопроводчици и стъклари, които дефилираха в края на ревюто. Под звуците на бодро звучащия марш тази алегория на основните и всекидневни ценности бе възприета с френетични ръкопляскания.

Това беше първото ревю на „Кензо” „на живо“, което видях през януари 1994 година в града на Сена, а първият ми разговор с него се състоя в „Бо-з-Ар" на „Рю дю Паради“ в Париж. Там, сред античните статуи и стенописи, маестрото бе предпочел да покаже най-нова колекция мъжка мода за предстоящите студени сезони. Свенлив и скромен, през цялото време той се усмихваше с детската си усмивка и отговаряше прекалено лаконично и семпло. Подтекстът на отгворите му бе: ”Моята философия – това са моите модели. Те говорят вместо мен!” (2)

Какви са внушенията в мъжката ви колек­ция за сезона есен-зима 1995 – 1996?

Основната тема на днешната ми колекция е дендизмът, или стилът „денди“ във всичките негови измерения. Искам да покажа големите възможности на изискано­то и неглижирано облекло за мъже.

Кое ви вдъхновява най-много във вашето творчество?

Всичко е в състояние да ме вдъхнови: фотосите, жи­вотът, пътешествията, думите на хората, киното, ули­цата…

В цял свят са известни дизайнерите от Япо­ния – Мори, Ямамото, Мияке, Кензо. Кое е общото и кое различното между тях?

От тридесет години съм в Париж. Общото е, че живе­ем в Париж, но независимо от това обстоятелство ние си оставаме японци. Целта ни е да смесим тукашната култура с японската. Правим го по различен начин – всеки по своему. Но си оставаме японци!

Преди години бяхте казали, че сте най-голе­мият французин сред японците. Продължа­вате ли да мислите по същия начин?

Не знам… (Смее се) Може би наистина е така!

Как подбирате своите манекени и каква ро­ля играят те във вашите ревюта?

Държа винаги моите манекени да изглеждат внуши­телно, да стоят добре в дрехите с марка „Кензо“; да създават усещане за елегантност в тях и да излъчват достойнство. Също – да бъдат симпатични и изиска­ни.

Как съжителстват на едно място творецът Кензо и бизнесменът Кензо?

Аз не съм бизнесмен (Смее се)…

Вие сте само творец?

Да, да. Аз не съм бизнесмен!

През 1970 година направихте голям бум с вашия бутик „Японска джунгла”. Кое ви накара по- късно да промените това име?

Да, тогава открих моя първи бутик, кой­то се казваше „Джънгъл джап“. Обаче думата „джап“ раздразни моите съна­родници в САЩ, защото на английски тя звучи обидно, има презрителен оттенък. Имах проблеми с тях и се от­казах от това име.

Каква е жената, облечена от Кензо, и съответно мъжът, облечен от Кензо?

Жените и мъжете, които обличат моите дрехи, имат много чувство за хумор и прите­жават тънко остроумие. Те са весели и мно­го обичат живота… Отличителната им черта е, че са много симпатични.

… Кензо Такада очарова най-вече с у мението си да смесва образи и символи от раз­лични култури и да строи артистичен и ес­тетичен мост между Изтока и Запада. Вдъхновена от магията и от звездното небе на Ориента, есенно-зимната му колекция за ’98 и ’99 г. съдържа инте­ресен поглед към външността на съв­ременната жена. В своето послание към публиката дизайнерът споделя: „Точно като Шехеразада и тази колекция ще вдигне завесата за своя танц – танц, наситен с феерия и жественост. Топла палитра разпръсква студа с екзотична тръпка. Амазонка, облечена в кожа (черно и сиво), стои колебливо на границата между Запада и Изтока; костюмът й на войствена ездачка е изпъстрен с червено, кафяво , подобно на карираната дреха на Уелския принц.”