Името й неизменно се свързва с късите поли, младостта, лудостта на 60-те години и триумфа на уличния стил на обличане.
Тя е толкова дръзка в своите предложения, че в самото начало на нейните изяви никой не би допуснал, че с модата й само след няколко години ще се съобразяват и първата дама на САЩ, и английската кралица.
Коя е Мери Куонт и кои са причините, поради които нейният мини стил става толкова популярен? Как става така, че името й се поставя редом с имената на първите астронавти, направили пробивите в космоса, с тези на ливърпулските момчета “Бийтълс”, или пък с хипи-стила като едни от най-важните символи на 60-те? Каква философия и естетика на външността изповядва английската дизайнерка? Само с ултракъсите рокли и поли ли се изчерпват нейните заслуги към световния дизайн?…
Родена е на 11 февруари 1934 година в Лондон и е учила в Колежа за изкуства “Голдсмит” към Лондонския университет – педагогически профил. Между 1950 и 1953 години там тя овладява частично знанията, свързани с изкуството и дизайна, но същинското й образование е реалният живот и контактите й с хората – особено с подрастващите поколения. Могла е да стане учителка по рисуване или пък лектор по история на изкуствата, например, но тя задгърбва тази възможност, за да се отдаде на нещо много по-вълнуващо и важно за нея и творческите й амбиции – модния дизайн.
Подобно на други велики дизайнери, в началото Мери Куонт се занимава с проектирането и изработката на шапки в студиото / а може би по-точно казано – цеха / на Ерик – небезизвестен лондонски шапкар. Но това не трае дълго, защото през 1955 година заедно с бъдещия си съпруг Александър Плънкет Грийн открива първия си бутик на “Кинг`с роуд” в Челси под името “Базар”. Първоначално в него продава дрехи на други дизайнери, но скоро осъзнава, че на младите и модерни клиентки е нужно нещо по-различно, потребни са дрехи, които да им дадат шанса да се самоопределят много по-радикално и смело. Опознавайки реалните желания на момичетата от Челси, Мери Куонт започва да им предлага удобни и пъстроцветни облекла, които са заредени със свежест, ново мислене и солидна доза провокативност.
Една съвсем бегла биографична и професионална хронология на Мари Куонт ще припомни, че:
През 1957 година тя открива втори собствен магазин и сключва първия си договор с американска компания за дрехи и бельо, които се пускат в масови продажби;
През 1961 година представя колекция кожени облекла и започва търговия на едро с тях;
Първата си голяма колекция, изцяло издържана в мини модата показва в Лондон през 1963 година (според някои източници – през 1962 ) ;
През същата година лансира успешни стилове под общото наименование “Джинджър груп”;
Годината е 1965, когато тя предприема невиждано модно турне в САЩ – за две седмици провежда ревюта в дванадесет града и се превръща в истинска сензация като лично пропагандира мини стила, облечена в свръхкъси рокли и поли;
От 1964 до 1968 година работи и за “Бътърик патърнс”, а през 1966 година въвежда своята козметична линия и създава собствена марка обувки.
1970 година е забележителна с това , че Мери Куонт представя колекция от дълги манта, разкриващи отдолу мини шорти и къси панталонки, които стоят много секси.
През 1974 година в продажба е пуснат нейният парфюм “Havoc” ( “Опустошение” ). Член е на Съвета на дизайнерите в Лондон от 1971 година.
През втората половина на 70-те тя е в управата на прочутия лондонски музей „Виктория и Албърт”.
През 80-те редом с другите си ангажименти има отношение и към дизайна и оцветяването на леки автомобили. Напуска бизнеса с мода през 2000 година, когато продава своята фирма на японски предприемачи.
Откривателката на мини стила има огромно количество награди, сред които не могат да се пропуснат “Жена на годината” (1963) и “Орден на Британската империя (1966 ).
Но защо всъщност Мери Куонт успява да наложи една мода, която и до ден днешен буди реакции на несъгласие сред “моралисти” и “блюстителите на нравствената читота”, осъждащи остро показването на женските бедра? Как съумява тя да предвиди изключителния интерес разголенете колене и бума на минижупите?
Според разказ, превърнал се почти в легенда, на дизайнерката й хрумва да започна да шие мини поли, след като видяла как нейна приятелка си подразяла старата и износена рокля и силно я скъсила, за да може да си я носи още известно време. Мери преправила и ушила няколко такива къси тоалета, които мигновено се изкупили в нейния магазин и така започнало всичко.
Легендата си е легенда, но истината е, че Мери Куонт много внимателно е следяла как се обличат по-младите момичета от нея, още от времето, когато самата тя е била на 20-21 години.
Създателката на мини стила е била наясно с това, че новите генерации търсят ново радикално изменение в своята външна идентификация, тъй като не могат да продължават да се носят като техните майки и баби. Самата тя в известна степен е подражавала на външността на тийнейджърките и в ролята си на моден творец се е стремяла да отговори на техните очаквания, на естетическите им потребности да се обличат в хармония с времето, в което живеят.
Затова тя споделя: “Искаше ми се младите да имат своя мода в духа на ХХ век” (1). Пионерската й роля в модния дизайн органично е свързана с начина й на мислене и със смелостта да отиде в крайност и да лансира модели, които в началото шокират и будят масово негодувание у по-възрастната част на обществото. Думите й “Добрият вкус е смърт, вулгарността е живот” (2) са предвестник на бъдещи бунтарски апели и на други британски дизайнери и субкултурни групи от рода на “Носталгия по калта” / Вивиън Уестууд / и “Шокът е шик” / мото на лондонските пънкари /. Казвайки “вулгарността е живот”, Мари Куонт едва ли има предвид някаква обща, абстрактна вулгарност или пък вулгарното, извратеното, грозното и пошлото по принцип. Тя по-скоро акцентува върху тогавашните конкретни схващания за “вулгарно”, сред които и предубежденията към откриването на краката, коленете и бедрата и достигането до сензационно късите поли с дължина 25 – 20 см! С друга своя крилата фраза – "жената е на толкова години, на колкото изглеждат коленете й", дизайнерката, респ. нейният новаторски стил косвено апелират към полагането на повече грижи за телесното състояние. Поддържането на стройна и здрава фигура, стриктното контролиране на килограмите и недопускането на наднормено тегло, редовните физически упражнения и посещенията на фитнес намират в лицето на Куонт вярна поддръжничка и радетелка.
Подобно на останалите дизайнери и британската модна реформаторка си има своя символ – това е черната маргаритка, която неизменно съпътства нейните ревюта, рекламни материали, парфюми и други символно-знакови форми на обозначаване на прочутата модна къща.
Кое прави приемлив стилът на Мери Куонт? В какъв исторически момент се появяват нейните сексапилни роклички и полички, които от една страна будят негативизъм у пуританите, а от друга – привличат мъжките погледи и дават самочувствие на младите жени ( особено на онези със стройни фигури и хубави крака )? Как става така, че младите генерации започват да диктуват модата и дизайнерите – на първо място Мери Куонт, както и нейни колеги като Пиер Карден и Андре Куреж, променят тотално възгледа за модерно и елегантно? И защо Лондон все пак изпреварва Париж?
Да се вгледаме в следните редове: ”Сега всички историци на модата са съгласни, че именно “черната маргаритка” през 60-те години изигра решителна роля за това изпреварване на парижките стилисти от лондонските.
На тази марка светът е задължен за появяването на основния силует на десетилетието, който се различава значително от това, което се предлагаше преди.
За разлика от 50-те години, когато едва се набелязцваха тенденциите за подмладяване на модата, 60-те години направо наложиха радикални промени. Тогавашните идоли Боб Дилън и Мик Джагър сега често споменават в интервюта, че през онези години светът като че ли бе обезумял, като отказваше да признае, че има хора над 35 години.
Но именно младежите, разполагащи с повече средства, отколкото навремето родителите им, което им осигуряваше по-голяма свобода в избора, заставиха законодателите на модата да преразгледат отношението си и към линиите, и към формите” (3).
Мини модата, в чиято основа е дизайнът на Мери Куонт извиква на дневен ред нов идеал за женската красота – тънки и стройни крака, слаба и елегантна фигура, телосложение близко до андрогинното, който повторно дойде на мода през втората половина на 90-те години. Заедно с Владимир Набоков / автор на скандалния за времето си роман “Лолита” / дизайнерката преобръща представите за женски сексапил и дамска атрактивност, изостряйки докрай интереса към полудетските облекла / рокли, полички и блузки /, будейки нов тип усещания за модерно и сексуално. Това обяснява и защо първият световен топмодел Туиги – името й в превод означава “вейка” и “клонче” / с тегло под 40 кг / става и водещ естетически пример за подражание на милиони момичета, които също искат да изглеждат слаби като вейки и клончета цяло десетилетие.
В конструкцията и силуета на произведенията на Мери Куонт се налагат опростените и дръзки форми, подчинени отчасти на семплото геометризиране, отчасти на удобната и практична улична мода.
Творческите изобретения на дизайнерката са свързани не само със сексуалната революция, която пък на свой ред е обвързана с хипитата, със секса, наркотиците и рокендрола, но и със субкултури, предхождащи тази ера.
Не случайно се правят аналогии между стила на Мери Куонт и битническата субкултура от 50-те, от която тя в началото на дизайнерските си изяви е заимствала равните обувки, тъмните чорапи и полояките(4) .
Творчеството на дизайнерката е сред най-сериозните аргументи в полза на тезата, че големите открития в модата са невъзможни без съучастието на уличния стил, младежките субкултури и реалния – пъстър и необикновен, живот на новите генерации.
Ето и още един поглед към философията и стила в творчеството на Мери Куонт, изложен в биографичните база данни на списание “Вог” ( английската интернет версия ) :”Мери Куонт е чудесна реклама за своите творения – нейната къса, тъмна коса, стилизирана в прическа с бретон от Видал Сасун и нейните удобни младежки якета, модерни къси поли и сукмани. Моделите на Куонт са слабо повлияни от модните тенденции. Те интерпретират един по-ярък, цялостно обмислен и различен стил. Нейната концепция е безкомпромисно младежка – по-млада с десет години от идеала на висшата мода. Тя създава облекла за момичешката, не напълно развита фигура. Дрехите й имат семпли деколтета тип ”лодка” или по детски кръгли или заострени яки и тесни рамене и ръкави”(5) .
“Вог” е на мнение, че дизайнерката интерпретира силуета от 20-те години, удължава талията и използва колани на нивото на ханша. Разкроените и плисирани поли изглеждат значително по-къси и се съчетават с ботуши или пък обувки.
“Моделите на Мери Куонт, отбелязва световният журнал, говорят сами за себе си. Манекенките се забавляват, носейки нейните дрехи на модните ревюта. Нейната публичност и успех карат традиционно предпазливите дизайнери да променят начина си на мислене и да искат техните модели да допадат на младежите между 16 и 25 години – един новопоявил се голям пазарен потенциал”(6) .
Феновете и привържениците на мини модата и на Мери Куонт съвсем не се ограничават с 17-18-годишните модерни момичета. През 1966 година Жаклин Кенеди-Онасис вече е с твърде смели къси рокли, а не след дълго и самата английска кралица Елизабет ІІ подкъсява значително своите тоалети. Тук може би е мястото да отбележим, че още през 1965 година на борда на луксозната яхта “Кралица Елизабет” Мери Куонт прави зашеметяващо ревю на своите ултракъси произведения.
Посоките на творческото непослушание и новаторство на английската дизайнерка не са една и две. Редом с радикалното скъсяване на роклите и полите, тя изявява разкрепостеното си мислене и по отношение на нови материали като поливинилхлорид ( PVC ), найлон, винил и други синтетични ресурси.
Мотивите, поради които тя прибягва към необичайните тъкани донякъде са същите като причините, подтикващи я към новите и разнообразни силуети, а донякъде са продиктувани от стремежа й да промени не само формата, но и материалът, от който се изработват облеклата и допълненията, да вкара в употреба високотехнологичния дизайн, който е немислим без техническите постижения и създадените по принципно нов начин платове.
Още през 1965 година тя разпространява цветни синтетични чорапогащи, а две години по-рано – туники от изкуствена (синтетична) кожа.
Годината е 1967, когато британската модна новаторка започва да изтъква предимствата на ботуши и обувки, изработени от поливинлхлорид(7).
За известно време дизайнерката въвежда и безшевната технология на производство на поли и рокли, използвайки предимството на изкуствените тъкани да бъдат съединявани чрез залепяне и спояване. Синтетиката и винилът продължават и до ден днешен да бъдат сериозен базов материал за изработката на новаторски и експериментални модни творби, както поради своята непретенциозност и полифункционалност, така и поради достъпността си във финансовия смисъл на думата, т.е. поради ниските цени на самата суровина.
В чисто търговски и бизнес смисъл Мери Куонт има маркетингов нюх, който й помага да усети пулсациите в потребителското търсене и да пригоди към техния ритъм предлаганите от нея модни стоки.
Тя бързо разбира, че да удовлетвориш коренно променените претенции на новото поколение момичета не означава само да откликнеш на едно конкретно искане, респ. търсене, а да предугаждаш множеството капризи и динамично да обновяваш модния асортимент.
Още когато открива веригата от магазини “Базар” в края на 50-те години, Мери Куонт прави проникновеното сравнение, описвайки бутиците си като “коктейл -парти, което непрекъснато се обновява и допълва”(8).
В нейното съзнание успелият дизайнер е не само оригиналния и високопрофесионален като техника на изпълнение създател на облекла, но и онзи, който е флексибилен, разнообразен и бързо реагиращ по отношение на смяната на вкусовете и потребителските навици.
* * *
Ролята на Мери Куонт за модното разкрепостяване и избистрянето на младежкия естетически идеал през 60-те години на ХХ век е не просто важна и голяма. Това е ключова роля, тъй като благодарение на наложения от нея, както и на редица още модни стилисти, мини стил се постига едно общо придвижване на модерната култура и социалното поведение напред – към свободата и демократичността на обличане. Благодарение на дизайна на британската реформаторка жените получават по-голямо самочувствие, усещане за лекота и комфорт, редом с еманципирането на сексуалността в синхрон с останалите отвоювани права на жените. В по-тесен моден смисъл, мини полите са сред най-големите удари по високомерието на висшата мода, показвайки, че милиони млади и модерни жени са готови да обърнат гръб на тежките и натруфени рокли в името на по-удобния и свеж стил. Триумфът на мини модата е триумф и на уличния стил, и на реалния живот, и на младежката култура и субкултура. И още нещо – творчеството на Мери Куонт е показателно със знаковата си същност по отношение на женското тяло и неговото все по-дръзко разголване, водещо след себе си изискванията за по-спортен и здравословен начин на живеене и изграждането на нов тип телесна култура. Куонт създаде мода, чийто синоними са младостта, сексапила и симпатичното нахалство, без което са немислими развитието на женските ценности и като цяло постигането на нов културен и естетически прогрес в житейската реализация и свобода на личностната идентификация.
____
Литература:
В статията са използвани следните източници: Еджинс, Т. Краят на модата. W studio, С., 2000; Ермилова, Д.Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003; О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Connikie, Y. Fashions of a decade. The 1960s. Facts On File. New York, 1997 ; Encyclopedie.Editions – De grote Mode Nathan. Paris, France,1989; Ewing,E.History of 20th Century Fashion.Third Edition.Revised and updated by Alice Mackrell. London,1992; Martin,R.The St.James Fashion Encyclopedia:A Survey of Style from 1945 to the Present.Visible Ink Press. Detroit,1997; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson. London,1986; Stegemeyer, A. Who`s Who in Fashion. Third edition. Capital Cities Media, Inc. Fairchild Publications, New York, 1996 ;
Бележки:
(1) Световната сензация на Мери Куонт, в.”Банкер” от 1 май 2004.
(2) Mary Quant. In: Fashion Designers – Vogue – Internet.
(3) Империята на Мери Куант.”Черната маргаритка” стана на 30 години, в.”Антени”, 8 – 14 октомври 1996.
(4) Вж. Martin,R.The St.James Fashion Encyclopedia:A Survey of Style from 1945 to the Present.Visible Ink Press. Detroit,1997, р.330.
(5) Mary Quant. In: Fashion Designers – Vogue – Internet.
(6) Ibid.
(7) Вж. Ермилова, Д.Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003, с. 132.
(8) Вж. Connikie, Y. Fashions of a decade. The 1960s. Facts On File. New York, 1997, р. 14.
Снимки:
Мери Куонт
Фото: © Encyclopedie.Editions – De grote Mode Nathan. Paris, France,1989;
Скици на Мери Куонт към колекцията й в мини стил есен-зима 1959-1960
Фото: © Loschek, I. Mode im 20. Jahrhundert. Munchen,1990
3. Модел на Мери Куонт
Фото: © Encyclopedie.Editions – De grote Mode Nathan. Paris, France,1989;
4. Модел на Мери Куонт, 1959 г.
Фото: © Terence Donovam / O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson.London,1986;
5. Всекидневна дреха от Мери Куонт, 1964
Фото: © O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson.London,1986;
6. Мери Куонт, облечена по свой собствен дизайн, 60-те години на ХХ век
Фото: © David Bailey / O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson.London,1986;
7. Мери Куонт по време на работа в нейното ателие
Фото: © Connikie, Y. Fashions of a decade. The 1960s. Facts On File. New York, 1997
8. Вълнен костюм от 1962 и модел от жерсе в мини-стил от 1966 – дизайн Мери Куонт
Фото: © Ewing,E.History of 20th Century Fashion.Third Edition.Revised and updated by Alice Mackrell. London,1992;
9. Мери Куонт ( вдясно ) заедно с модел от колекцията си пролет-лято 1972
Фото: © ; Stegemeyer, A. Who`s Who in Fashion. Third edition. Capital Cities Media, Inc. Fairchild Publications, New York, 1996;
10. Модели на Мери Куонт от началото на 60-те години ( на третата снимка отляво надясно позира самата дизайнерка )
Фото: © McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000;